Очерняне на "Пфайзър" съвпада с опит "Спутник" да пробие в ЕС, смята Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията

- Г-н Безлов, откъде идват дезинформацията и фалшивите новини за ваксините, които са превзели социалните мрежи у нас?

- От началото на пандемията различни групи я отричаха и създаваха антиваксърски настроения. Те се появиха в САЩ, Западна Европа, в Русия бяха много активни. С времето си променяха аргументите и имаха сблъсъци с местните институции по карантинните мерки. В много страни бяха предприети стъпки да бъдат ограничени социалните медии. "Гугъл", “Фейсбук”, “Туитър” и др. също ограничаваха фалшивите новини.

- Тоест тези, които генерират фалшиви новини, нямат общ център?

- Имаше данни, че зад някои дезинформационни кампании стои интересът на някои държави. Например журналистически разследвания показаха съвпадения на предложено финансиране на известен френски блогър в ютюб и кампании, финансирани в черноморската зона, свързани с Русия. Става дума за негативна кампания срещу РНК ваксините на “Пфайзер” и “Модерна”.

- Но е имало и сътрудничество - между руския институт “Гамалея” и “Астра Зенека” например.

- Да, имаше обявени намерения за сътрудничество между “Астра Зенека” и Русия. Но това не промени негативната руска кампания в социалните мрежи към “западните ваксини”. Русия още с обявяването на края на първата клинична фаза на проучванията на “Спутник” бе доста активна в това отношение в България. Ние традиционно сме нещо като полигон за Русия при тестването на кампаниите им в социалните мрежи.

- Ако сме полигон за тестване, каква е главната цел?

- Трябват им големите пазари. В случая западноевропейските - Италия, Германия, Франция. В Германия бяха положени усилия, докато нямаше достатъчно ваксини. Русия даде заявки, че може да достави, ако се позволи ползването на руската ваксина. ЕМА обаче поиска данни, които се искат от големите компании, каквито бяха поискани от “Арстра Зенка”, “Пфайзер”, “Модерна”, “Джонсън и Джонсън”.

Русия се опита да влезе в пазара на ЕС, като първо използва Унгария, после Словакия. И България бе включени в групата страни, за които се очакваше, че ще помогнат на руското усилие. Ние бяхме третата страна в ЕС, където бе направен опит да се влезе по политически път - имаше гласуване в парламента за “Спутник”.

- Може ли да се направи сравнение между броя на заразените и ваксинираните в Русия и у нас? Какви са числата?

- Имахме подобни на Русия нива на ваксиниране, преди там да започне делта вълната. Даже имахме по-висок процент ваксинирано възрастно население. Щом започна вълната в Русия, правителството реши да се задължат определени професии да се ваксинират. При неспазване може да се загуби работата. Тогава започна нарастване на ваксинираните в Русия, докато тук вълната се забави и изостанахме от Русия по брой имунизирани.

Случилото се в Русия може да ни покаже последиците за нас. Може да сравним страни като Великобритания с 65% ваксинирани и Русия с 24%. Последицата - във Великобритания за седмица има около 600 умрели за седмица, а в Русия почти 10 пъти повече - 5500. При почти еднакъв брой нови случаи за седмица.

- Конспиративните теории намират ли толкова лесно почва в Русия, колкото и в България?

- Още щом “Спутник” стана достъпен, в мрежи имаше доста подобни на нашите антиваксърски конспиративни разкази. Те първо имаха подобни на нас приоритетни групи, но в средата на януари стана ясно, че тези групи не искат да се ваксинират. Тогава отвориха коридори за ваксинация за всеки, който иска. Така стана ясно, че процентът на желаещите да се ваксинират, е много нисък. И почнаха да изнасят в страните, които имаха нужда - в Латинска Америка бяха много активни, Унгария, Сърбия.

- А може ли снабдяването с ваксини да бъде инструмент за геополитическо надмощие?

- Те се опитаха да го направят, но не можеха да произведат достатъчно ваксини. Към май имаха обещани доставки около 200 милиона дози, а бяха успели да произведат за износ 16 млн.

CV

17 г. работи като старши анализатор в Центъра за изследване на демокрацията

 Един от основателите на виктимизационните изследвания в България

Участва в екипите за анализи на риска по Програмата за развитие на ООН, Евразия Груп/Лемън Брадърс, Евразия Груп/Дойче Банк, Министерството на външните работи на Япония

Лектор в Софийския университет, Академията на МВР и Дипломатическия институт към Министерството на външните работи