Британският Институт по аерокосмически технологии измисли метод за термографско отчитане на напрежението, под което работи мозъкът

Температурата на лицето и особено на носа при равни други условия зависи от умственото натоварване. Доказват го с прецизна термографска апаратура в Института за аерокосмически технологии на Нотингамския университет. Експериментите установяват най-силно охлаждане на носа и синусите при работа под напрежение.

Екипът използва термокамери с висока разделителна способност. Както при камерите за пандемията, изображението е жълто през оранжево до червено. Носовете на хора, впрегнали здраво ума си в работата, “светват” в най-светлия нюанс.

Най-правдоподобното обяснение е , че при пълна концентрация върху трудна задача се променя честотата на дишането. Вероятно това е заради въвличането на вегетативната нервна система в усърдието. От друга страна, натоварването на ума повишава енергийния глад на мозъка и поражда приоритетно насочване на кръв в кората. Това оставя лицевите тъкани с по-малък дебит и ги държи по-хладни. А носът като най-отдалечен от големите съдове и без това бързо губи топлина. Дали точно това е механизмът, учените тепърва ще проверяват.

Те очаквали напрегнатата мозъчна дейност да доведе до физиологични промени у участниците, но пряката връзка с температурата на кожата се оказала контраинтуитивна. Не бяхме подготвени да измерим, че лицето става по-студено, казват те. Целта им е била да намерят начин за оценка на стреса при работещите чрез ненатрапчив мониторинг.

От всички подходи най-подходяща се оказва термографията на лицето. Камерите за нея стават все по-малки, по-леки и по-чувствителни. Те отчитат мозъчното натоварване по физиологични симптоми и намаляват риска от субективна оценка. Това е важно за професии, в които на човека се делегира голяма отговорност и непосилният стрес води до грешки и аварии.

Простата и евтина система е надеждна аларма кога авиодиспечер, пилот, лекар, полицай, пожарникар и много други са на ръба и трябва да бъдат сменени от колега.