Те са пряко свързани с атеросклерозата и нейните усложнения, казва специалистката от кардиологичната клиника в УМБАЛ “Св. Георги” в Пловдив

- Доц. Владимирова, защо повишеният холестерол e опасен и до какви усложнения може да доведе?

- Процесът на стареене (атеросклероза) на съдовете е част от живота, но до голяма степен зависи от човека. Неотменните рискови фактори са пол, възраст и наследственост. Всички останали - пушене, диабет, високо кръвно, пиене, дислипидемия, затлъстяване, обездвижване, повишена съсирваемост на кръвта са подвластни на човешката воля.

От тях основен е холестеролът. Той самостоятелно е достатъчен дори при липса на други рискови фактори да отключи съдовата склероза и да почнат да се образуват плаки. Те запушват съдове и се стига до инфаркт на миокарда, инсулт или периферна артериална болест.

Холестеролът участва в изграждането и функционирането на тялото. Той постъпва с храната, но частично се образува в черния дроб. В кръвта се пренася под формата на специални комплекси - липо-протеини.

Холестеролът е хетерогенен по състав. Най-общо бива добър и лош. Логично добрият трябва да е висок, а лошият - нисък. Лошият, наричан LDL - холестерол, е главният рисков фактор. Личният лекар го следи чрез профилактични изследвания. Праща и на консултация при кардиолог.

Холестеролът с ниска плътност (LDL-C) е основна цел в борбата   със сърдечните болести. Високият холестерол е един от основните контролируеми рискови фактори за коронарна болест на сърцето, инфаркт на миокарда и инсулт.

- Кои групи хора да измерват холестерола си и колко често?

- Атеросклерозата протича като хронично, прогресивно и дегенеративно заболяване, което засяга различни артерии в тялото, но най-често и най-тежко артериите на сърцето, мозъка и долните крайници. До появата на симптоми вследствие нa ограниченото кръвоснабдяване в областите, засегнати от атеросклероза, минава много време, поради което ранната диагностика и лечение са от ключово значение.

За да разберете дали имате високи нива на холестерол, е достатъчно да си направите обикновен кръвен тест. Препоръчително е да си направите такъв тест, ако сте: мъж на възраст над 40 години, жена на възраст над 50 години и/или след менопауза, имате сърдечни заболявания, захарен диабет или високо кръвно налягане, имате обиколка на талията, по-голяма от 94 см за мъже и 80 см за жени, пушите, имате еректилна дисфункция, имате фамилна анамнеза за сърдечни заболявания или инсулт. Ако нямате други рискови фактори, изследването трябва да се повтаря на 5 години.

Фамилната обремененост увеличава индивидуалния риск

до 2 пъти

Рискът от сърдечносъдови събития може да се намали чрез профилактични изследвания и промени в начина на живот. Смята се, че имате фамилна обремененост за сърдечносъдови заболявания, ако баща или брат е диагностициран с такова заболяване на възраст под 55 години, ако сестра или майка е диагностицирана на възраст под 65 години.

Фамилната анамнеза влияе на сърдечносъдовия риск, първо, защото често навиците и начинът на живот са сходни между членовете на семейството. Освен това гените се предават от родителите на потомството и понякога могат да бъдат отговорни за състояния като високо кръвно налягане или висок холестерол. Фамилната хиперхолестеролемия е наследствено състояние, което може да доведе до изключително високи нива на холестерол и сърдечни заболявания в много млада възраст, ако не се лекува. При нея съдовите проблеми започват 20 години по-рано, отколкото при неболедуващите. Честотата є е много по-висока, отколкото се знаеше до момента. Ако имате фамилна анамнеза за сърдечносъдови заболявания, особено важно е да предприемете ранни превантивни мерки. Те включват физическа активност, здравословно хранене, измерване на холестерола и кръвното налягане, отказ от тютюнопушене и поддържане на здравословни стойности на теглото. Промяната в поведението може да намали бъдещия ви сърдечносъдов риск, дори ако имате фамилна анамнеза.

- Има ли разлики в риска от сърдечносъдови заболявания при жените и мъжете?

- Има. Приблизително 20% от жените в Европа умират от исхемична болест на сърцето. Ако имат исхемична болест на сърцето,

жените е по-вероятно да починат преждевременно,

отколкото мъжете на сходна възраст.

Жените имат по-високи нива на холестерол от мъжете след петото десетилетие от живота си. Техният „добър холестерол има тенденция да намалява след менопаузата. Хормоналните промени след менопаузата предизвикват групирането на няколко сърдечносъдови рискови фактори като повишено кръвно налягане, затлъстяване и повишени нива на липидите.

- Има ли система за скрининг на рисковите групи за атеросклеротични сърдечносъдови заболявания?

- Съществуват лесни инструменти за определяне на т.нар. 10-годишен риск от възникване на сериозен сърдечносъдов инцидент, които са адаптирани за нации с висок риск от сърдечносъдови заболявания, каквато е българската. Те анализират индивидуалните стойности на основните рискови фактори като възраст, пол, тютюнопушене, стойности на систолното артериално налягане и общ холестерол.

- Каква е ролята на придържането към предписаното лечение за превенцията на сърдечносъдовите инциденти?

- Лекарствата за понижаване на холестерола не могат да се вземат от време на време. Това е по-вредно, отколкото да не ги приемаш изобщо.

Пациенти, които не приемат лекарства, по-често попадат в болница

и имат повтаряеми събития в сравнение с пациентите, които следват точно предписанието. Поне половината от пациентите пропускат прием на предписаните им лекарства и още толкова смятат, че пропускането до 1 път седмично няма да се отрази на нивото на холестерола им.

С настъпването на летните месеци пациентите с установено атеросклеротично заболяване трябва да се консултират с наблюдаващия ги кардиолог, преди да променят по какъвто и да е начин приеманото от тях лечение.

Съзнателното придържане към предписаната терапия е от първостепенно значение. То доказано намалява риска от сериозни усложнения.

- Кога трябва да започне профилактиката за атеросклеротичните сърдечносъдови заболявания и в какво се изразява тя?

- Профилактиката срещу атеросклероза е от първостепенно значение и следва да започне още в младежка възраст. Част от мерките са намаляване на психоемоционалния стрес, постоянна двигателна активност, намаляване на консумацията на мазнини и въглехидрати, редовен прием на витамини - пресни плодове и зеленчуци, предпочитание към растителни мазнини, въздържане от тютюнопушене. От значение са контролирането на теглото в нормални граници и редуцирането на излишните килограми. Агресивността в понижаването на LDL - холестерола и ранното започване на профилактика и терапия са крайъгълен камък в съвременната стратегия по отношение на липидите.

- По какъв начин се уврежда сърдечносъдовата система след боледуване от COVID-19 и какви мерки трябва да се предприемат, за да се оценят настъпили изменения?

- Сърдечносъдовите усложнения са

често срещани след COVID-19 инфекция

Наличието на сърдечносъдово заболяване е свързано с повишена смъртност при инфекции от COVID-19. Рисковите фактори за сърдечносъдово усложнение корелират с увеличаването на възрастта, мъжкия пол, наличието на артериална хипертония и коронарна болест на сърцето. Усложненията могат да бъдат краткосрочни и дългосрочни. Чести краткосрочни сърдечносъдови усложнения са: ниско или високо артериално налягане, увреждане на миокарда - миокардити и аритмии, сърдечна недостатъчност и внезапна сърдечна смърт. Това се наблюдава преди всичко при по-тежките инфекции. От друга страна, антивирусните препарати, които се използват при COVID-19 инфекция, имат токсичен ефект върху сърцето и затова трябва да се мониторира сърдечната дейност от лекар.

За уточняване на налични сърдечносъдови усложнения при COVID-19 се препоръчват задължителни кардиологични изследвания - електрокардиограма, ехокардиография и специфични кръвни изследвания за миокардно увреждане. В много случаи при лечение на COVID-19 у дома тези възможни усложнения се подценяват. Пациентите търсят лекарска помощ обикновено при много напреднали вече усложнения.

Дългосрочните усложнения от COVID-19 инфекцията са в процес на проучване. Инфекцията с COVID-19 може да бъде свързана и с повишен дългосрочен риск от сърдечносъдови събития.