Д-р Овнарски “спешно” поиска Таня за жена

Неврохирургът и старшата сестра Цветанова се влюбват преди 5 години в “Пирогов”

“Стените на болниците са чували повече истински молитви от тези на църквите”, се казва в една българска приказка. Стените на “Пирогов” вече са чували и “Ще се омъжиш ли за мен?”. Предложението - не в Париж, Рим или сред стотици свещи и рози, а именно в болницата, е направено от неврохирурга Стефан Овнарски. Той и старшата сестра Таня Цветанова са заедно от 5 г., но не са обсъждали сватба. Решението му е спонтанно, а пръстенът е избран за два часа.

С нито едно свое действие Стефан не издава какво предстои. Извикана е по спешност в Клиниката по неврохирургия, а там я очаква годежен пръстен.

Предложението се случва набързо, защото наистина има спешен пациент и неврохирургът не успява да каже всичко, което иска, на любимата. За него пръстенът не променя отношенията им, а служи като затвърждаване и обещание за доживотна подкрепа. Избора на бижуто той прави сам. Колежка съучастник e трябвало да даде съвет, но влязла в операция. “Останах без подкрепа и избрах по-хубавия. Колебаех се между два - класически и разчупен. Заложих на класическия, не бях сигурен дали ще хареса нестандартния”, разказа д-р Овнарски. Годениците искат сватбата им да е тази календарна година, но не са я планирали.

Пръстенът, който неврохирургът избра за предложението.

С Цветанова се запознават в болницата. Новопостъпила е, а лекарят веднага е привлечен от нея. Наричат историята си влюбване от пръв поглед. Само след дни той я кани на среща и двамата осъзнават, че имат еднакви интереси и възгледи. Предложението за съжителство не закъснява. “Както предложението за брак, така и заживяването заедно се случи спонтанно. Решихме да заложим на това, че ако искаме да сме заедно, не би било проблем и да живеем заедно”, разказва двойката. Решението им е и практично, защото не губят време в уговорки и пътуване да се срещнат. Живеейки заедно, те осъзнават, че нямат непреодолими различия и не се налага да правят големи компромиси. Единственото, което мъжът не харесва у своята годеница, е толерантността ѝ към хората. Според него другите се възползват от добротата ѝ. Двамата заявяват, че през цялото време не спират да си помагат и да са опора един на друг. В работата се е налагало всеки да защитава другия.

Годениците по време на екскурзия.

Разбирателството между двойката е сред основните причини за щастлив живот, наред с помощта и подкрепата. Д-р Овнарски поема доста от задачите в домакинските задължения. Той не смята, че къщната работа е само за жената, затова помага на любимата с всичко у дома.

“Един неврохирург,

ако не е примерен

вкъщи, какво остава

на работа?”,

казва шеговито лекарят. Двамата си разпределят домакинската работа и вместо за четири часа я свършват за час и половина. А след това се наслаждават на време само за тях. Сред нещата, които обичат да правят заедно, са гледането на филми, разходките и излизането с приятели. Двамата харесват и екскурзиите, но заради натоварения график в клиниката не остава много време за тях.

Годениците не крият, че във всекидневието си непрекъснато имат трудни моменти. През последната година в пандемията работата на медиците е още по-интензивна и напрегната. Бъдещото семейство работи на едно място, но почти не се засичат през деня. Щастливи са, че коронавирусът не им е отнел много освен свободно време и срещи с близките хора. Д-р Овнарски съжалява за починалите от вируса. “Много хора боледуваха и загубиха близките си. Хората често забравят, че зад цифрите, които съобщават по телевизията, стои нечия майка, баща или дете. Може да са 150 починали, но зад 150 човека стои някой, който скърби.”

Да помага и лекува неврохирургът мечтае от малък. Първоначално се насочва към ветеринарната медицина, но след като в училище започват да изучават човешката анатомия, решава да стане лекар. Без причина и личен пример в семейството по-късно пожелава да стане неврохирург. Не се определя като отличен, а като старателен ученик и студент. За него е важно да се развива в една област, но да е много добър в нея. “Не е задължително от теб да стане гениален математик, ако си гениален писател”, казва д-р Овнарски.