11° C, предимно облачно
Преди да я прогонят от България, на 16 г. е изключена от училище и се самообразова на село, а днес е световно име в генетиката
Проф. д-р Несрин Йозьорен, родом от дуловското село Паисиево, е президент на турското Дружество на микробиолозите. Ръководи лабораторията по молекулярна биология и генетика на Босфорския университет в Истанбул. 3 г. поред той е сред първите 200 в класацията на най-добрите университета в света.
Екипът на д-р Йозьорен работи по проект за лекарство и ваксина срещу коронавируса на белтъчна основа.
“Ползваме технологията на ASC микросферите, която е различна от всички разработвани досега. Това са белтъци, които контролират редица процеси в организма като диригента на оркестър. Докато проучвахме устойчивостта на имунната система на човека срещу микроби, разкрихме ролята на микросферите и ги използвахме за ваксината. Те позволяват
съхраняване на ваксини при стайна температура
Разработихме тази технология, без да копираме от когото и да било. Смятам, че сме изобретатели и че ще бъде пробив срещу COVID-19. Изпитанията с животни минаха успешно. В близките месеци ще преминем към изпитания във фаза 1 и 2 (с доброволци), след което ще може да предложим нашата ваксина. Предвиждаме до няколко месеца да създадем лекарство срещу коронавируса, а докъм есента и да има одобрена ваксина”, каза тя за “24 часа”.
Йозьорен вече има патент за технологията - резултат от дългогодишна работа като генетик и онколог в областта на програмираната клетъчна смърт (апоптоза). И след като приключи работата и по препаратите за коронавирус, със същата технология ще разработваме препарат за меланома - вид кожен рак с тежка прогноза.
Личната й история е невероятна. Тя е прогонена от България на 16 г., в 9-и клас. Родена е през 1974 г. и е приета с отличен успех в езиковата гимназия в Силистра. Но насилствената смяна на имената на турците в България пречупва съдбата й. Отчаянието, че я принуждават да се отрече от името си и да приеме чуждо, излива в дневник. Но при обиск той е открит. Следват разпити в милицията, в учителския съвет, порицават я пред съучениците ѝ.
“В дневника пишех, че съм туркиня, чувствам се такава и не искам българско име. Трябва да бъда като ремсистите, като съветските младогвардейци, да не се огъвам, а да се съпротивявам на неправдите, да бъда за пример. Пред учителския съвет поискаха да се отрека от написаното. Ако го направя, ще ме опростят. Но аз не бях направила нищо, за което да се чувствам виновна, и не се признах за виновна. И сега бих постъпила така. Важното е човек да вярва, че е поел по правилния път, казва професорката.
Наказанието е най-тежкото - изключват я от гимназията, без право да продължи образованието си другаде. Несрин е от най-младите хора в България, които прегазва валякът на комунистическата власт.
След изключването тя няма друг избор, освен да се върне на село. През деня работи с родителите на нивата, вечер се самообразова. Семейството е от първите, изпратени принудително със самолет във Виена заради съпротива срещу асимилаторската политика.
След като пристигат в Истанбул, Несрин взема изпитите за по-горен клас и продължава в гимназията “Терджюман”, която завършва с отличие.
Следват изпити за Босфорския университет. Възнамерявала е да учи компютърно инженерство, но завършва “Молекулярна биология и генетика” втора по успех.
“Исках да докажа, че мога, че нищо не ме е прекършило, да оправдая надеждите на моите родители и съм щастлива, че успях. В науката е много важно да следваш пътя, който си избрал. Ако се откажеш, значи пътят е свършил”, казва тя.
Защитава докторантура в САЩ. Омъжва се и със съпруга си работят 9 години в американски университет. В Америка се ражда синът им, който сега е студент по психология в Истанбул.
Като се връща в Турция, Несрин, вече доцент, основава лабораторията “Програмирана клетъчна смърт и имунология на рака”.
“Технологията “Носител на ваксини за частици/ микросфери ASC” дава възможност за изпращане и съхраняване на ваксини до всяка точка на света без необходимост от студена верига, т.е. позволява да се съхранява до 30 дни при стайна температура. Патентовахме нашето изобретение в САЩ, Япония, Европа и Китай. То е единственото в Турция и в региона с 4 международни патента в областта на биологията”, казва тя.
По думите ѝ това ще позволи на Турция да изнася ваксини в бедни страни в Азия и Африка, които изпитват най-жестоките последици от липсата на достатъчно ваксини.
Работата по създаването на ваксини в Турция започна след епидемията на свинския грип. Тогава Турция не можа да осигури достатъчно ваксини. Стана ясно, че дори и да имаш много пари, пак чакаш ред и си зависим от производителя.
“След 2015 г. започнаха да се прават проекти за ваксина. Епидемията от COVID усили този процес, излязоха и редица биологически разработки. Видя се, че има доста напреднали учени. В рамките на мерките срещу COVID-19 в Турция бе създаден консорциум, оторизиран за проектите за изнамиране на лекарства и ваксина срещу коронавируса. Проектите след одобрение се финансират от държавата”, разказва тя.
“Ще отнеме 2-3 г. да приключим с COVID-19. Смяташе се, че ако се ваксинират 8 млн. за 6 месеца, вирусът ще бъде победен, ще се отворят границите. Но това не е реално. Всяка страна трябва да ограничава и движението, да се правят тестове, карантина. Знам, че е трудно - за туризма, за икономиката, но трябва да се действа рационално. Не бива да бъдем параноици заради вирусите. Добре върви работата по ваксините, за една година се създадоха толкова много, колкото никога досега, и това се дължи на развитието на биотехнологиите.
“В Турция предстои да бъдат пуснати 5-10 технологии за ваксини срещу COVID-19 от различен тип. Едната е нашата. Не е далеч времето, когато Истанбул ще стане център на молекулярната биология, защото има потенциал. Аз мечтая да основем институт по микробиология, където да подпомагаме иновативните налудничави идеи и проекти на местни и чуждестранни учени.”
Коментари