Собствениците на различните бизнеси в секторите, чиято дейност се ограничава с връщането на противоепидемични мерки, да имат време да организират дейността си в резултат на затварянето, да планират по-добре доставките си и да реорганизират персонала. Това е причината здравните власти да въведат по-строгите мерки 3 дни след обявяването им в четвъртък, обясни главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев.

„Често бяхме критикувани, че като въведем изведнъж мерките, създаваме проблем, а като го има този период, може да се планира”, каза той пред Би Ти Ви.

Този прозорец обаче води до струпване на хора по ресторантите и големите търговски центрове, които искат да ги посетят, преди да бъдат затворени, а всяко струпване на хора увеличава риска от заразяване и разпространение на вируса.

„Всяко струпване на хора е опасно. И пак идваме до това – мерките ли пазят или поведението ни на база на разпоредените мерки. Всеки да реши за себе си какво трябва да прави и във времето да го спазва”, коментира в тази връзка доц. Кунчев.

За 10 дни, колкото е предвидено за момента да действат новите мерки, здравните власти очакват да се постигне ако не начало на понижаването в броя на новозаболелите, то да минем пика.

„Поне да има стациониране на новите случаи и да кажем, че няма да има ново нарастване, че сме достигнали максимума на влизащите в болница”, каза здравният инспектор.

„Праг тази инфекция показа че няма. Когато започвахме, правихме таблици с до 60, до 120 заболели. Сега никой не говори за такива стойности, а за над 500, над 800. Важна е тенденцията – дали вълната е достигнала”, допълни още той и обясни, че още в края на тази седмица може да се види как върви тенденцията у нас. В зависимост от това, ще се вземат решения и дали да има удължаване на срока на мерките.

„След 10 дни няма да кажем, че сме приключили с COVID, но ако видим, че това е пикът и болниците се справиха, няма да има нужда от удължаване”, обясни доц. Кунчев.

Риск за провеждането на изборите също няма и те няма да бъдат отложени, каза още той и обясни, че при процес, който отнема 10-15 минути и при спазване на всички нужни мерки, рискът от заразяване е същият и дори по-нисък от всяко друго място.

Ситуацията в болниците в страната обаче е сериозна.

„При 8660 настанени в болница и 690 в интензивни отделения, натоварването е много голямо. Има области със зает капацитет над 90%. Не е едно и също да разполагаш с целия персонал и да имаш свободен достъп до кислород, а това започва да се затруднява и затова са необходими тези мерки”, каза Кунчев, като допълни, че в момента частните болници също са активно включени в лечението на пациенти с COVID.

Нямало неглижирани и на останалите състояния, затова в цялата страна са оставени болници, които да работят само спешност при това така, че да могат да обхващат всяка една патология, но проблемът е, че болниците имат ограничен персонал и това затруднява.

Все още частта на хората, изкарали заболяването и на ваксинираните у нас е много малка, за да повлияят на епидемиологичното разпространение на вируса. Това можело да стане до месец-два.

„Колкото и да ги умножаваме, общият им брой е около милион, при общо 7 милиона население. Още е много рано”, обясни здравният инспектор.

Чакали се резултатите от последното зареждане за пълно геномно секвениране, но до момента не е открит друг вариант на вируса у нас, съобщи доц. Кунчев.

Здравните власти правят анализ и каква е причината за високата смъртност от коронавируса в България. Една от причините за това е високият процент на застаряващо население с придружаващи заболявания, а другата била, че в някои от останалите страни, при наличие на инфаркт или инсулт и коронавирус, там не посочват COVID като причина за смъртта, обясни още доц. Кунчев.

Пандемията показа на Европа, че тя трябва да произвежда стратегически неща, включително маски, лекарствени суровини и др., и да не позволява да е зависима от други континенти, коментира Кунчев и по повод обявеният вчера общ механизъм в ЕС – „Хера”, за използване на всички мощности на страните членки за производство на ваксини, заявка за участие в който ще подаде и България.