Свалихме ги на улицата, но със сигурност ще останат в живота ни

Маските май ще се настанят трайно в бита ни - със сигурност още дълго в условията на коронавируса, нищо, че вече не са задължителни по улиците, а само на закрити места. Цените на еднократните обаче остават непропорционално високи, а много от ушитите от плат са неудобни и доста хора опитват да си ги правят вкъщи. Впрочем така постъпиха дори известни лекари още в първите дни на пандемията.

Проблемът е как да се постигне максимална защита на домашното ръчно производство.

Иследователски отговор дават учени от Чикагския университет.
Много материали могат да блокират по-големи капчици, но по-малките, наречени аерозоли, могат лесно да се промъкнат между текстилните влакна. За да установят дали определени материали са по-добри в улавянето на аерозоли от други, учените тествали различни тъкани. Чрез вентилатори, настроени да насочват въздушен поток, съответстващ на дишане на човек в покой, проверявали пропускливостта на материите.

Методиката и материалите са подробно описани в изданието на Американското химическо общество, но който се интересува само от крайния резултат, ще се задоволи с извода.

Най-надеждните трислойни маски за лице може да се ушият от комбинация от качествен плътен памучен плат и шифон, или естествена коприна. Според изследователите ефективността им се доближава до тази на N95.

Памучният слой осигурява механична защита от относително по-едрите микрокапчици във въздуха, а “благородните” два слоя от фина тъкан генерират статичен заряд, който слага електростатична бариера. Това се оказало достатъчно да блокира въздушните аерозоли, филтрирайки 80 до 99 процента от частиците.

В Технологичния университет на Куинсланд, Австралия, създадоха евтин материал за маски за лице с две изключително важни качества. Те не затрудняват дишането като повечето маски и освен това задържат частици с размер на коронавируса. Задържа дори частици, по-малки от 100 нанометра.

Инженер Томас Рейни и неговият екип са направили целулозен нанофибър от растителните влакна от отпадъка от захарна тръстика и други култури. Това прави материала, съответно и маските, биоразградими.

“Тествахме внимателно материала и установихме, че е по-ефективен в способността си да премахва наночастиците с размер на вируса от висококачествените търговски достъпни маски, които тествахме - казва Рейни. Освен това изследвахме как новият материал се отразява на дишането. Под дишане имаме предвид налягането или усилието, което човек трябва да използва, за да диша през маската. Колкото по-висока е дишаемостта, толкова по-голям е комфортът и намалява умората. Това е важен фактор за хората, които трябва да носят маски за дълги периоди или имат дихателни проблеми.”