Тревожността и страхът са нормална реакция на абнормно събитие, но могат лесно да да бъдат предадени на околните, особено на децата, коментира  кризисният психолог Десислава Георгиева.

Според нея именно това е един от уроците от ситуацията с коронавируса - да се погрижим за себе си, за да можем да бъдем полезни и за околните, предава БТА. 

В самолета, когато има опасност от разхерметизация и се спускат кислородните маски, правилото е първо да сложиш на себе си, за да можеш да помогнеш после и на другите, припомня тя.Тревожността и страхът са нормална защитна реакция, един от механизмите, които природата ни е заложила, за да можем да оцеляваме в опасни ситуации.

Проблемът идва от това, че, когато страхът започне да става несъответен на ситуацията, тоест е ирационален, той действа деструктивно и на самите нас, и на близките ни, обяснява психологът.Мозъкът ни не прави разлика между действителността и фантазията, и кара организма ни да реагира защитно особено когато са апокалиптични. Реалната ситуация обаче е, че в момента правим най-доброто, което ни създава увереност, че контролираме ситуацията, вземаме предпазни мерки, имаме правилния подход на институциите, имаме добра организация, предприехме по-строги мерки в сравнение с повече страни в Европа, което ще бъде в наша полза, казва Десислава Георгиева.Нейните наблюдения са, че повечето хора запазват контрол и не се забелязва масова истерия. Хората са тревожни, но към момента активно предприемат мерки, смята тя и посочва, че в условия на големи кризи те са ориентирани към задоволяване на базисните и необходими потребности, за да поддържат живота си, отбелязва психологът. Затова и някои от тях се запасяват с повече продукти.Това е нормална реакция, случва се в цял свят и е още един механизъм за защита, за да можем да противодействаме и да поддържаме рутинното и комфортно всекидневие, което никой не предполагаше, че ще загубим, коментира Георгиева. Подобни са и причините за проявлението на феномена с купуване на тоалетна хартия - свикнали сме да разполагаме ежедневно с консумативи, продукти, лекарства и когато са налични се чувстваме по-спокойни. Например навикът да си мием зъбите всеки ден е част от рутината и липсата на паста и четка за зъби може да извади човек от зоната му на комфорт, а всяко нещо, което може да ни подчертае, че ситуацията е необичайна, може да събуди страховете, обяснява психологът. Тя обаче посочва, че е важно в този момент да се спрем, да преоценим какво бихме могли да спестим, да ограничим като употреба, да икономисаме.Един от уроците, които трябва да научим, е как да се справим със свръхконсумацията, смята психологът. Години наред живеем в свръх потребление, добре е да се замислим в глобален аспект може ли всеки един от нас да пести, както личните, така и ресурсите на природата, казва Георгиева и отбелязва, че това е едно от нещата, върху което трябва да се фокусираме.

За да помогнат на хората да се справят със страха и несигурността, Десислава Георгиева заедно с нейни колеги от петък са организирали виртуална приемна, за да може всеки да потърси помощ и подкрепа. Всеки, който има нужда, може да се обади на телефоните, публикувани на сайта на дружеството на психолозите, или да намери експертите във Фейсбук групата Crisis Support Team LZ.Георгиева каза, че лекарите и медицинският персонал, който обслужва болните, също имат нужда от такъв вид подкрепа и допълни, че психолозите са на разположение и имат готовност да привлекат допълнително свои колеги. От тази помощ могат са се възползват и хората, които са за пореден ден в болницата. Освен съвети, психолозите публикуват и полезна информация във Фейсбук.

До момента от петък към Десислава Георгиева са се обърнали повече от 20 души. Сред проблемите, които вълнуват хората, са техни заболявания, предизвикателства с по-възрастни близки, това, че са останали без работа и имат ограничени финансови ресурси. Някои лични проблеми се изострят в критична ситуация, ние се опитваме да направим всичко възможно чрез достоверна информация да намалим нивото на тяхното напрежение, обясни Георгиева. Психологът отбеляза, че е важно хората да разберат, че разполагат с ресурси за справяне, не са безпомощни. Особеното в моменти на криза, е, че когато стресът и тревожността са големи, пред погледа ни пада пелена, която пречи да бъдат видени възможностите.