Или как застоялият начин на живот депресира

Cигурно сте се улавяли, че понякога насърчавате децата си да гледат телевизия, за да осигурите малко тишина вкъщи. Ако не сте го правили никога, просто ви свалям шапка.

Аз лично прибягвам до тази крайна мярка, когато рано сутрин в събота и неделя моите близнаци започнат да се гонят и да крещят. Правя го с чувство за вина, защото знам колко важно е на 6-годишна възраст да се играе, но съм загрижена и за съседите отдясно – млада двойка, която бачка здраво. Всеки делничен ден те стават в 5,30 часа и използват уикендите предимно за спане. Та гледам да им осигуря тишина поне до девет.

Едно скорошно проучване обаче ме накара сериозно да се замисля как подреждам приоритетите. То показва, че деца, които прекарват много време в седнало положение, са по-склонни да развият депресия. Учени от Юнивърсити колидж в Лондон са стигнали до това заключение, след като са наблюдавали физическата активност на 4257 тийнейджъри на възраст от 12 до 16 г. Включените в експеримента трябвало да носят акселерометри, отчитащи тяхното движение, и да попълват анкети на различни етапи от него за психичното им здраве. Така изследователите открили, че тези, които се заседяват по-дълго на едно място, бързо губят концентрация и изпадат в лошо настроение. Те уточняват, че по принцип физическата активност над 12 г. сред английските деца рязко намалява. Тъй като те преминават в средни училища, където учебният процес е по-натоварен, им се налага да седят до 7-8 часа на ден на стол. И всеки допълнителен час, прекаран в заседналост, увеличава с 11 процента риска да развият депресия до 18-годишна възраст.

“Притеснително е, че времето, което младите хора прекарват без физическа активност, непрекъснато се увеличава, но липсват висококачествени изследвания как това се отразява на тяхното психическо развитие. Броят на депресиите сред подрастващите също нараства и затова нашето проучване реши да търси има ли връзка между тези две тенденции, каквато е установено, че съществува при възрастните хора”, обяснява докторът по психиатрия Арон Кандола. По думите му не само интензивните форми на активност, като спорт например, са полезни за психиката, но и всяко нещо, което кара човек да прекарва по-малко време седнал.

Според доктор Джоузеф Хейс дори леката дейност може да бъде особено полезна, тъй като не изисква много усилия и по-лесно се вписва в ежедневието на повечето млади хора. Той съветва учителите и родителите да помислят как да осигурят такава на учениците особено от по-горните класове, които прекарват почти всичките си занимания на чин.

По принцип в английските начални училища, в които децата се обучават от 5- до 11-годишна възраст, движението се насърчава. Част от деня те прекарват на пода, докато учителката преподава. След това сядат на масички, за да пишат. Имат изнесен урок в парка почти всяка седмица, по време на който участват и родители.

През последните години във Великобритания набира популярност и един глобален проект. Той насърчава учениците да изминават една миля на ден, или 1,6 километра. За целта в училищния двор се чертае специална писта, по която децата тичат или се разхождат през междучасията. До момента в проекта са се включили близо 11 000 учебни заведения от 78 държави. Сред тях има и едно софийско частно училище. Целта е да се накарат децата да се движат, без да е необходимо специално облекло или учебно време. Обикновено се разчита на учителите да създадат необходимата организация всички деца да преминат по маршрута по време на междучасията и да ги насърчават да го правят всеки ден.

А се оказва, че последното не е чак толкова трудно, ако бъде превърнато в нещо специално и интригуващо. В училището на моите близнаци например това става под формата на игра. Всяка година се избира далечна екзотична дестинация. Обявява се на какво разстояние се намира и децата започват да го постигат чрез своите дневни мили. Например последната тема бе пътешествие до Тимбукту, като родителите на най-малките също бяха канени да им помагат в първите дни, докато направят своята миля. След това вече нещата се превръщат в навик.

Така смята и създателят на “Фейсбук” Марк Зукърбърг, който през 2016 г. се подложи на същия експеримент. Той обяви пред милионната си аудитория в социалната мрежа, че иска да пробяга 365 мили за една година. “Става въпрос за много бягане, но не някакво лудо количество, по миля на ден със средно темпо. Това е по-малко от 10 минути на ден”, написа Зукърбърг и призова и други хора да се включат в предизвикателството и да споделят във фейсбук как се справят. Самият той успя да пробяга 365 мили, или 587 километра, за по-малко от седем месеца, като не се отказваше от обещаното дори по време на служебните си пътувания по света и публикуваше снимки как тича в различни държави. Успя да увлече близо 130 000 души да се подложат на предизвикателството и също да споделят как то променя живота им. 32-годишният тогава Зукърбърг с изненада установи за себе си, че една неделя е пробягал 20 мили без особени трудности, за което преди дори не е смеел да мечтае.

Тази промяна не е изненадваща. Проучване в шотландско училище показа, че само седем месеца след стартиране на проекта “Дневна миля” учениците в него са увеличили с 5% бързината си на бягане и са намалили с 18 минути седящото си време. “Децата често учат за здравословно хранене и за ползите от физическата активност, но когато правят всеки ден по миля, те научават, че това е нещо ежедневно, което ги кара да стават по-добри”, казва Наоми Брукс, преподавател по спорт в университета в Стърлинг и ръководител на изследването.

Според проф. Крейг Уилямс от университета в Ексетер подобно ранно закодиране е изключително важно. Ако по принцип сте активен като младеж, това ви прави по-ангажиран към физическа дейност и като възрастен, обяснява той.