Хазартната зависимост също убива

Още няма единодушие към коя група психични разстройства спада хазартната зависимост. Това се вижда в различните класификатори на болестите. Според валидния за Европа - Международния класификатор на болестите, десета ревизия (МКБ Х), хазартната зависимост е включена към разстройствата на навиците и влеченията и се нарича „патологично влечение към хазарт“.

В американския класификатор DSM-V пък хазартът е заедно с пристрастеността към наркотици. И от двете става ясно, че той е болест, а не прищявка или липса на воля. Също както депресията е болест, а не е въпрос на слаб характер. Така и зависимостите, респективно хазартната, са болест, а не избор, казва психологът Антония Янакиева.

Хазартната зависимост е поведенческа. В нея желанието, обсесията, компулсията (натрапливост) се удовлетворяват чрез действия и постъпки, повдигащи духа. Тръпката, страстта, еуфорията, крейвинга не се набавят от вещество, както при наркоманите, а от дейността. Все едно дали е казино, бинго, спортни залози, лотария, тото или игри с есемеси, биохимичните ефекти са идентични – повлияват настроенията, чувствата и възприятията.

Пристрастяванията към действия се различават по това дали предизвикват физическа и/или психологическа зависимост. И двете са страшни. При хазартната зависимост пораженията за психичното, физическото здраве, социалното поведение са изключително тежки и имат същите последици като от зависимост, което се лекува с детоксикация. И макар тялото да не страда физически, хазартната зависимост също убива. В последната си фаза тя води до суицидни опити, което я прави смъртоносна.

Много хора са на границата на различни видове пристрастяване, но обществото е постигнало толеранс относно някои зависимостите като алкохол, кафе (кофеинът също е психоактивно вещество), цигари, интернет мания. Здравето е норма, а болестта извън нормата, но когато пушат двама от пет, например, и вечер две ракии са традиция, а не битов алкохолизъм, нормата се измества.

Друг подобен пример е омниоманията - страстта към ненужни покупки, която също е класифицирана като психично разстройство. Шопингманията е модерна болест, която се родее с лудоманията. Тя възкресява илюзията, че можем да изиграем смъртта - човек всякак се обгражда от неща, вещи, за да се спаси от нищото. Това е буквално темата на миналия век. Ще бъде основна тема и на този, защото рекламният свят е като виртуалния. Той е собствена реалност, която продуцира желания, създава стремежи и най-важното поставя неудовлетворими условия за щастие, просто защото човек не може да има всичко. Рекламата е изкуството на илюзията, че можеш да си щастлив само с „имам“.