Според УНИЦЕФ децата с наднормено тегло у нас са се увеличили със 120%

България се нареди сред държавите, в които децата с наднормено тегло най-бързо са се увеличили през последните години. Страната ни е на шесто място по този показател според мащабно проучване на УНИЦЕФ. Експертите на Детския фонд на обединените нации са изследвали здравния статус и качеството на хранене на малчуганите в 41 държави от цял свят.

Те са установили, че в осем от тях броят на затлъстелите хора на възраст от 5 до 19 г. е скочил двойно за последните 26 г. За нашата страна точният процент е 120 за периода от 1990 до 2016 г., който обхваща проучването. В момента 28,47 на сто от младежите ни на тази възраст са с наднормено тегло.

Най-много те са в САЩ – 41,86%, след това в Нова Зеландия – 39,46 на сто, и Гърция – 37,26 %. При тях обаче увеличението не е толкова сериозно, а е между 44 и 50 процента.

Сходен проблем като нашия с бързо затлъстяване на подрастващите имат Турция, Унгария, Хърватия, Словения, Полша и Словакия. Най-драстично обаче е положението в съседна Румъния, където броят на децата с проблемно тегло е скочил със 170 на сто.

Според УНИЦЕФ около 200 млн. малчугани по света се хранят нездравословно. Това означава, че поне едно на три деца под 5-годишна възраст е недохранено или с наднормено тегло. Почти две на всеки три бебета между 6 месеца и две години не ядат неща, които поддържат оптимален растеж и развитие на мозъка и тялото, а това обикновено води до трудности при учене, понижен имунитет, повишена чувствителност към инфекции и понякога смърт.

“Въпреки технологичния, културен и обществен напредък в последните няколко десетилетия изпуснахме от поглед този най-основен факт: ако децата се хранят неправилно, те живеят неправилно”, заявява директорът на УНИЦЕФ Хенриета Фор. Тя подчерта, че милиони деца ядат вредни неща, защото просто нямат друг избор. “Начинът, по който разбираме и се справяме с недохранването, трябва да се промени. Децата не просто да получават достатъчно храна, а тя да е здравословна”, обяснява Фор.

Експертите на ООН предупреждават, че заплахата е тройна – недохранване, скрит глад, причинен от липсата на основни хранителни вещества в менюто, и наднормено тегло под 5-годишна възраст. Тези фактори са довели до катастрофални резултати. 149 млн. деца страдат от спиране на растежа, твърде ниски са за възрастта си. 50 млн. са прекалено слаби за височината си. 340 млн., или всяко второ дете, страдат от липсата на основни вещества като витамин А и желязо. 40 млн. пък са с наднормено тегло или затлъстяване.

Установено е, че лошите хранителни навици започват в най-ранните дни от живота на детето. И колкото и да се правят кампании за ползата от кърменето, само 42 на сто от бебетата под 6-месечна възраст се хранят единствено така. По-голямата част разчитат на адаптирани млека за кърмачета. Доказателство за това е, че продажбите на храни на млечна основа са нараснали със 72% между 2008 и 2013 г. в страните с по-висок среден доход като Бразилия, Китай, Турция. Според ООН това до голяма степен се дължи на неподходящ маркетинг и слаби политики за насърчаване на кърменето.

С нарастване на възрастта положението става още по-лошо. В групата до 2 г. близо 45% от децата не ядат никакви плодове или зеленчуци, а почти 60 процента не вкусват яйца, млечни продукти, риба или месо. След това започва голямото изкушение от нездравословните свръхобработени храни.

От ходещите на училище в страни с ниски и средни доходи 42 процента пият сладки газирани напитки най-малко веднъж на ден, а 46% залагат на бързи ястия като хамбургери най-малко веднъж седмично. Процентът се увеличава съответно до 62 и 49 за младежите в страните с високи доходи. В резултат на това все повече имат проблем със затлъстяване. Например, ако през 2000 г. едно на десет деца между 5 и 19-годишна възраст е било с наднормено тегло, то през 2016 г. вече е почти едно на всеки 5. В сравнение с 1975 г. пък 10 пъти повече момичета и 12 пъти повече момчета страдат от затлъстяване.

Оказва се, че най-засегнати са растящите в бедни семейства. Причината е, че нездравословната храна е много по-евтина и освен това агресивно рекламирана. Дори в страните с високи доходи, като Великобритания например, случаите с наднормено тегло в най-бедните райони са два пъти повече от тези в най-богатите.

Според ООН повече от 800 милиона души по света са постоянно гладни, а други 2 милиарда ядат твърде много неправилни храни, което води до епидемии от затлъстяване, сърдечни заболявания и диабет.

Япония оглавява класациите за детско здраве и най-нисък процент на подрастващи с наднормено тегло. Смята се, че един от факторите за това добро представяне е програмата за училищен обяд, която действа в страната. Тя стартира като инициатива в бедната област Ямагата. През 1889 г. в нея започват да раздават оризови топки и риба на деца, чиито родители изпитват трудност да им осигурят редовно ядене. След Втората световна война, обхваща и други части в страната, в които има сериозен недостиг на храна.

“Днес обедите са задължителни за всички основни училища и по-голямата част от прогимназиите в цяла Япония. И макар че не са безплатни за повечето деца, те са силно субсидирани. Всяко хранене е проектирано така, че да има около 600-700 калории, балансирани между въглехидрати, месо или риба и зеленчуци”, казва пред АФП Мицухико Хара, педиатър и преподавател от Токийския университет.

За разлика от познатите у нас столова, в които се хранят учениците, японските обеди обикновено се сервират в класната стая. Те са замислени не само за да хранят децата, но и да ги учат. “В японското училище има и ежедневни уроци, в които се обясняват хранителните елементи, съдържащи се в училищния обяд за деня. Това е добър начин да възпитате децата в правилно хранене”, обяснява Хара.

В резултат много японци се стремят да ядат разнообразно и да живеят здравословно. Освен всичко останало ние сме научени да ядем сезонна храна, което също допринася за доброто здраве, добавя Хара. По думите му и в Япония по-бедните деца са по-склонни да имат наднормено тегло, защото семействата се опитват да намалят разходите за храна. Затова те ядат по-малко протеини, а консумират повече въглехидрати и захар, което води до затлъстяване, добавя ученият.

Годишно се прахосва храна за 400 млрд. долара

По данни на ООН светът прахосва около 14 на сто от произведената храна дори преди да бъде доставена до магазините, което годишно струва около 400 млрд. долара. Най-голямо разхищение се наблюдава в Централна и Южна Азия, Северна Америка и Европа.

Според експертите на организацията по-добро хладилно съхранение и инфраструктура могат да помогнат за намаляване на загубите, но е необходима повече информация за веригите на снабдяване. Проблемът с изхвърлянето на храна става все по-сериозен не само защото има прекалено много хора, които се нуждаят от нея, а защото допринася и за увеличаване на въглеродните емисии.

В резултат бедствията, свързани с климата, са по-чести и водят до тежки хранителни кризи. Сушата например е причина за 80% от щетите и загубите в селското стопанство, като сериозно влияе върху наличните количества, качеството и цената на храната за децата.

Затова от УНИЦЕФ смятат, че правителствата, бизнесът и родителите трябва да обединят усилията си за по-рационално изхранване на децата.

“Губим почва под краката си в битката за здравословно хранене. Това не е битка, която можем да спечелим сами. Имаме нужда да работим заедно, за да отговорим на причините за нездравословно хранене във всички негови форми”, казва Хенриета Фор.