Млади хора, които се хранят здравословно и спортуват, живеят повече от 10 г. с рак, без да разберат

Всички те са млади и в добра форма. Никой от тях не подозира, че може да има риск от рак на червата.

В много от случаите на консултациите с лекари, които са направили, те са получили уверението, че въпреки някои симптоми, които проявяват, са твърде млади, за да имат заболяване.

Бет Първис от Есекес, Англия, повече от две години усеща, че нещо не е наред. Специалистите твърдят, че здравето й е добре. Тя започва да търси информация във форумите и социалните мрежи.

Докато девет от десет диагностицирани нови случая са сред хора над 50 години, пациентите с рак на червата на тези страници са били на възраст между 26 и 42 години.

Последните проучвания показват, че ракът на дебелото черво при хора под 50-годишна възраст се увеличава средно с до 7,3% всяка година от 2005 г. насам.

Някои изследователи обвиняват нарастващите нива на затлъстяване. Но много пациенти смятат, че тези обяснения са подвеждащи.

 "Изводът, който си направих от мненията, които събрах, бе, че ние сме виновни. Но никога не съм имала наднормено тегло, живеех активно. Притесняваше ме, че хора, които се хранят здравословно и имат динамично ежедневие, могат да пренебрегнат симптомите, които мислят, че не са изложени на риск", коментира Бет.

Ако ракът на червата е открит навреме - в първия етап от развитието му, 95% от мъжете и 100% от жените могат да продължат живота си повече от 5 години. В четвърта фаза обаче едва 5% от мъжете и 10% от жените успяват да достигнат това време.

"Дейли мейл" представя историите на 20 мъже и жени, живеещи с болестта. Ето някои от тях.

Джордан Хъдсън, 29-годишна учителка, омъжена, живее в Северен Йоркшир. Висока е 172 см, tevi 60 км. Индексът й на телесна маса е в здравословния диапазон.

Болестта й започва да се развива преди 5 години, достигнала е 4-я етап от развитието му.

Като тийнейджърка плувах, след това тренирах във фитнеса до пет пъти седмично и не след дълго започнах да бягам полумаратони. Но през 2013 г. нещо не беше наред, когато ходех на тоалетна.

След няколко посещения моят лекар диагностицира синдром на раздразнените черва. Трябваше да изхвърля глутена от менюто си. През януари 2018 г., видях кръв в изпражненията и имах тежка болка в гърба.

Моят лекар каза, че причината вероятно е стрес, но не бях подложена на допълнителен стрес.

Друг специалист след допълнителни изследвания й казва, че е „почти 100% сигурен, че не е рак“ - най-вече заради възрастта й.

Джордан настоява за още изследвания. Два дни по-късно, през май 2018 г. научих, че имам неизлечим рак на червата, който се е разпространил в черния ми дроб, яйчниците и белите дробове.

"Имах операция за отстраняване на тумора на червата, яйчниците (които имаха отделен тумор), апендикса и част от коремната ми стена", разказва англичанката.

Оттогава тя е преминала през 20 процедури химиотерапия.

Въпреки че ми казаха, че може да имам само месеци живот, все още съм тук, повече от година по-късно. Неотдавнашно сканиране показа, че чернодробните тумори са намалели значително, имало е леко намаление на белодробните тумори, с изчистване на червата. Но винаги стигам до момента - какво би било, ако ракът ми бе открит по-рано.

Мо Хак, 36-годишен, бивш директор за студентско развитие, от Лондон, неомъжен.

Има рак на червета от 5 месеца, развитието му е достигнало 4-о ниво.

Висок е 163 см, тежи 62 кг, има нормален телесен индекс.

Не съм пушил, не пиях и не ядях нездравословна храна, тичах по 5-10 км три пъти седмично, но получавах стомашни спазми, отслабнах с близо 5 кг и енергийните ни нива бяха намалени.

Един ден имах коремна болка и отидох на преглед. Лекарят беше по-загрижен, след като кръвните изследвания показаха, че съм анемичен. Колоноскопия два месеца по-късно разкри, че е рак.

Сюзан Дор, 46-годишна домакиня от Есекс, омъжена с две деца. 160 см, 54 кг, нормален телесен индекс.

Има рак от 10 години, достигнал е трето ниво на развитие.

Споделя, че още в началото на своите 20 години е имала симптомите, но лекарите са й казвали, че се притеснява излишно и е прекалено млада. Настоява за допълнителни изследвания. Имала е късмет, че ракът й е бил в ремисия почти 10 години.

Общото между историите на различните хора е, че лекарите отхвърлят възможната диагноза и се стига до нея след множество настоявания от страна на пациентите за допълнителни изследвания.