При церебрална парализа Ангел кляка с 200 кг на гръб

Ангел Андинов страда от детска церебрална парализа, но заболяването не го спира да тренира усилено във фитнеса. Със силна воля и постоянство той постига голям успех в залата. Например прави клекове с 200-килограмова щанга на гърба си.

“Мога да правя абсолютно всичко, което и другите във фитнеса. Дори бих казал и много повече”, казва Ангел. Историята му може да бъде урок за силата на волята и успехите, до които води строгата дисциплина.

До 4-годишна възраст Ангел се развива нормално, след това обаче болестта му се проявява - започва да пада, затруднява се да преглъща.

Това е страшно тежка диагноза, казва той. Според Ангел до нея се стигнало след лекарска грешка. Той бил недоносено дете, родено в шестия месец и му е поставена ваксина.

“Организмът ми не е успял да създаде антитела, а на деца като мен ваксини не се поставят до определена възраст. Но едно време тези неща не са се казвали на родителите”, обяснява той.

Семейството му не губи време и кураж. Първи в борбата с болестта помага дядо му - поставил Ангел да се хване за простора и забелязал, че детето успява да се задържи. Така започнал да го учи да прави набирания, с които да развива мускулатурата си.

Според Ангел

повечето родители се плашат, когато чуят диагнозата

Това било нормална реакция, но към детето не трябвало да се подхожда със съжаление. 

Тези деца не са различни, казва той. Добавя, че семейството му се е отнасяло с него като с равен и това много му е помогнало днес да се чувства пълноценен.

“Аз не помня, бил съм много малък. Но веднъж сме излезли на разходка с майка ми и аз съм паднал. Наблизо имало баби, които гледали как се гърча. Направили са забележка на майка ми, попитали са я каква майка е тя, че ме е оставила да се справя сам, разказва той. Майка му обаче им отговаря да продължат да си плетат терлиците и да си гледат тяхната работа.

“Майка ми обясняваше колко трудно ѝ е било. Гледала ме е как се влача по земята. Докато не съм стигнал до дърво, на което съм се набрал, за да се изправя. Това е благодарение на уроците от дядо ми”.

Въпреки че до магазина се стига за минути, на Ангел и майка му отнемало понякога и час. Но тя казваше: важното е, че се движиш, разказва младият мъж.

Резултатите от тренировките не закъсняват - първоначално не е успявал дори да разпъва изцяло ръцете си, днес за това проблем няма. “За тази част от тялото ми никой не може да каже, че имам физически проблем”, добавя той.

Опитът му в спорта включва 10 г. набирания и няколко години тренировки по бокс. Във фитнеса обаче казва, че се чувства най-добре. Преди три години с Ангел се свързва известният български културист Георги Димитров и го кани да тренира в неговата зала безплатно.

“Той направи огромен жест към мен. Откакто тренираме с него, се промених до неузнаваемост. За мен беше чест, че такова голямо име обръща внимание на човек като мен”, казва Ангел.

Тренировките започнали с това как да изпълнява упражненията. Ангел забелязал, че стойката му бързо се изправя. Така стига и до невероятното постижение - 200 кг щанга на гърба, докато кляка. Освен това прави лежанка, мъртва тяга, не пропуска и лег пресата. На този уред с крака се избутват тежести, а рекордът на Ангел е 10 пъти с 480 кг. Той дори на майтап проверил колко тежи полският фиат - с малко повече. През няколко месеца сменят методиките, а Ангел спазва строг хранителен режим. 

“За човек с церебрална парализа и 11 операции мисля, че е добре. Искам да направя нещо още по-голямо. Но всичко с времето си, защото трябва да се пазя от контузии”, казва той.

Церебралната парализа е слабост в мускулите и проблеми с координацията. Мозъкът не изпраща сигнали до крайниците, получават се изкривявания. От вдигането на щангите той се научава да координира движенията си, да ги прави по-плавно. Когато тренираш с тежести, заякваш, няма как, казва той.

Ангел прави и специални упражнения - на тибетските монаси. Вижда ги в интернет и не пропуска да ги изпълни преди всяко посещение в залата. “Спортът тренира психиката и волята ми. Заяквам с всеки ден, учи ме да не се отказвам. Спортът ме направи това, което съм. Учи ме на характер”, казва Ангел.

Смята, че още по-големите резултати се бавят заради редица операции на левия му крак. “След тях се влоших. Помогна ми спортът, разтяганията и упражненията, които правя ежедневно. Ако не бяха операциите на крака, щях да съм абсолютно неразличим от здрав човек.”  Ангел съжалява, че е бил подложен на толкова операции, но вярва, че родителите му и всички останали са искали най-доброто за него.

“Искам да покажа, че невинаги лекарската гледна точка е крайната. На мен ми казаха, че няма да мога да ходя нормално, никога няма да мога да тренирам или да водя нормален живот. В момента доказвам обратното”, заявява Ангел.

Надеждата му е да мотивира хората и да им докаже, че с хъс и желание всичко може да се постигне. Подобен ефект за Ангел е имала среща с рехабилитатор, който също бил с церебрална парализа, без обаче да има каквито и да е външни признаци. 

“Като се запознахме, той ме попита: Какво става? Аз започнах да обяснявам, че имам проблем. Той ме спря и ми каза: Ти нямаш проблем, имаш решения”.

В момента

Ангел учи първа година “Индустриален мениджмънт”

в Химико-технологичния университет в София, търси си и работа.

Малко по-трудно е, повечето работодатели са скептични към хора като мен, казва той. Преди няколко месеца работил в компания за авиочасти. Благодарен е на вече бившите си работодатели, че повярвали в него и са му дали шанс да се развива.

“Грешка при повечето фирми и хора е, че не дават шанс. Често ми се случва да ме видят и директно да ме отпишат, без да ми дадат шанс да покажа способностите си”, обяснява Ангел. Това отношение го обижда, но го мотивира още повече.

“Проблем е и че пенсиите на хора като мен са 240 лева.

Аз съм на 26 години, мечтая да имам семейство. Не е справедливо! Замислял съм се да се махна от държавата. Чувал съм, че навън са по-приятелски настроени към хора като мен. Грижат се да имам пенсия, но и работа”, казва той.

Разочарован е от компетентните органи. В експертното решение от ТЕЛК с големи букви пишело, че е без право на работа.

“Тогава побеснях, защото щях да почвам работа. Трябваше да представя документите. Звънях в министерството и една учтива жена ме посъветва да се върна там, където са ми издали ТЕЛК, защото

“никой няма право да ме спира да работя”

Отидох в болницата и лекарите казаха: Кой олигофрен го е писал това!

Иска му се всички, които машинално пишат документи и не се замислят как се отразяват те на човека отсреща, да участват в риалити шоу. В него да разполагат с 240 лв. месечно и да покажат как се живее, да се сблъскат с градския транспорт.

“Аз не срещам пречки в придвижването, но то е благодарение на това, което съм постигнал. Ако не бях спортувал, щях да съм в инвалиден стол или в постоянна нужда от придружител.”

“В България ми се е случвало да получавам подмятания, много пъти са ми се подигравали. Не мога да си обясня как може да има такова поведение, не искам съжаление”, казва той.

Според него най-важно е отношението у нас да се промени и след това да се работи за интеграцията на хората с увреждания. “Грешка на обществото е, че ги съжалява. Когато видиш някой, това е първата реакция, или да се направиш, че този човек не съществува. Не трябва да е така, особено младите. На това ли ще възпитават децата си?”, пита младият мъж.

Най-голямата цел, която Ангел си е поставил, е да помага на други хора. Искам да им покажа, че нещата не са толкова сиви, колкото изглеждат, казва той.