Режисьорът Дюлгеров: Мислех, че си отивам!

„Мислех, че си отивам, неописуемо беше. Сега очаквам изследванията, за да вляза в операция. Счупена ми е част от дясната тазобедрена става.“ Това успя да сподели режисьорът Георги Дюлгеров малко преди да влезе в операционната на „Пирогов“ вчера. Той бе блъснат на пешеходна пътека от бързащ джигит. Авторът на знаковите филми „Авантаж“ и „Мера според мера“ си карал спокойно колелото близо до метростанция „Жолио Кюри“, когато изведнъж върху него връхлетял автомобил. Водачът на МПС-то спрял и заедно със случайни минувачи извикали линейка.

По последна информация на "България Днес" операцията е преминала успешно и Дюлгеров ще се възстановява. За срам и позор шофьорът на автомобила избягал от местопроизшествието веднага щом разбрал, че е бутнал известен и уважаван гражданин.

„Като по чудо е оживял“, сподели галеристът Игор Марковски, който пръв сподели за случката във фейсбук. „Днес следобед някакъв джигит връхлита с колата си върху Дюлгеров, който в този момент кара колело из малките улички на София. Дюлгеров е в "Пирогов". Жив. Вероятно потрошен… Хора, какво правите? В ръцете си държим живота. И го погубваме... Без война... Сякаш нарочно се избиваме един други! Защо?“, написа Марковски. Стотици бяха питанията на колеги и приятели на режисьора дали той се нуждае от кръв и как биха могли да му помогнат. „Засега няма нужда от кръводаряване“, съобщиха от „Пирогов“. Според лекарите предвид възрастта, на която е пациентът им, при успешен развой на операцията възстановяването ще трае поне година. „Ако трябва да се подменя и ставата, положението е още по-сложно“, коментираха хората в белите престилки.

Мечкарите от село Ягода бай Димитър Костов и мечката Станка като артисти в киното.Станка се снимала в 4 пълнометражни филма, за последно - в лентата на Георги Дюлгеров "Черната лястовица".

В момента 75-годишният режисьор е пенсионер. Преди две години той се зарече, че няма повече да кандидатства за нови филми в листата на Националния филмов център за субсидия. Пред „България Днес“ маестрото бе категоричен: „Да, това го казах след „Буферна зона“, защото филмът беше като рекапитулация на всичко, което съм правил досега. След това кандидатствах с един мой стар проект, не го одобриха три комисии и се отказах. На 30 септември станах на 75, а тази професия изисква страхотна енергия. На терен трябва да си най-бързият от всички. Затова се отказах, нямам сили вече“, сподели ни Дюлгеров. Носителят на „Сребърна мечка“ за филма „Авантаж“ тогава тъжно сподели, че хората от неговото поколение, занимаващи се с изкуство, незаслужено са забравени. „Едуард Захариев въобще не се споменава. Страхотен режисьор, а е забравен. Забравен е Рангел Вълчанов, излиза от време на време нещо за годишнина от смъртта му, но къде е той? Бинка Желязкова, Христо Ганев за мен са еталон за честно поведение и в живота, и в изкуството. Обречени сме на забрава, това не е от днес беда на българина. Ние имаме къса историческа памет, а това се дължи на историческото ни развитие. За съжаление, България не е изградила йерархичната система, която съществува в нормалните държави и е необходима на всяко едно нормално общество. Тя има своите кусури, но по-добре да я има тази йерархия, за да подрежда ценностите“, категоричен е Дюлгеров. Въпреки това той е горд с учениците си, които продължават делото му да взимат международни и наши награди. „Трудно е да изброя хората, които съм учил - Иван Черкелов, Светослав Овчаров, Людмил Тодоров, Иглика Трифонова - това са от предишните. Надя Косева, Любомир Младенов, Венци Василев, Мари Веселинова, Павел Веснаков ми е бил ученик, Антония Милчева… Много бих могъл да изброявам“, споделя Георги Дюлгеров.