Кайсията от сезонен плод (май-август) стана целогодишен по пазарите. Освен че е много вкусна, тя е и много полезна за здравето. Като се почне от това, че сваля нивото на холестерола в кръвта и така пази сърцето, мине се през изострянето на зрението и се стигне до заздравяването на кожата.

Кайсиите помагат за отслабване, подсилват костите поддържат електролитния баланс. Но най-ценното им е, че се борят с рака.

Кайсията е богата на фибри, калий и полезни фитохимикали. А също на витамини A и C, кверцетин, проантоцианиди, катехини, епикатехини, хидроксисинамини, галиева киселина и др., а те са все мощни антиоксиданти.

Дребен плод, а толкова лековит. За голямата му костилка обаче се развихри спор дали ядката в нея лекува рак или е вредна.

Антираковото вещество в кайсиевата ядка се нарича амагдилин. В прясна ядка то възлиза на 5% и по своята структура прилича на витамин В. През 1952 г. биохимикът д-р Ернст Креб го изолира и му дава името В 17, тъй като по онова време 16 други вида витамин В вече са изолирани. През 70-те г. за В 17 (известен още и като леатрил) се доказва, че предотвратява развитието на тумори.

Но той е природно вещество и не може да се патентова с цел печалба от лекарства, чиято активна съставка е. Затова данните за антираковото му действие са потулени от ръкодоството на най-голямата болница в САЩ - "Слоун кетъринг" в Ню Йорк. През 1977 г. нейн служител - Ралф Мос, разкрива аферата и я нарича "най-позорното укривателство в историята на борбата с рака".

Междувременно леатрилът е забранен в САЩ и е под забрана и до днес, а споровете полезен или вреден е той продължават. Те са заради 2 от 4-те съставки в химическата му формула. Другите две са безвредни захари, но бензалдехидът и цианидът са отрови, ако попаднат в тялото в свободен вид (т.е. ако се отделят от другите молекули в леатрила).

Цианид има и в много други храни като соята, бадемите и дори спанака, но те се са безопасни, тъй като в тях той е в свързано състояние. Но като резервна предпазна мярка човешкото тяло произвежда ензима роданеза, който веднага свързва всяка свободна молекула цианид със сяра. После свързаният цианид бързо се изхвърля с урината.

За туморните клетки обаче безалдехидът и цианидът са смъртоносни. Всички видове ракови клетки съдържат бета-глюкозидаза - ензим, който отделя двете молекули от леатрила и те убиват раковите клетки, без да повреждат здравите. Това прави леатрилът алтернатива на химиотерапията и облъчването, които убиват клетките наред - болни и здрави, и сриват имунитета. Това пък помага на рака след време да се върне.

Лечението с леатрил обаче изисква да се поема голямо количество на ден, за да се постигне терапевтична доза в организма, тъй като чрез ензима роданеза тялото постоянно се чисти от цианида. Заради това леатрилът има около 85% успех при болни от рак, които не са били подложени на химиотерапия или облъчване. При другите помага едва в 15% от случаите.

По колко ядки да се ядат?

Статия в списанието на Американската медицинска асоциация твърди, че леатрилът не може да причини цианидно натравяне. Няма и доказани смъртни случаи от лечене с ядки, но това вещество все пак е забранено в САЩ.

В Европа обаче не е. Ето защо с лечебна цел може да се ядат от 24 до 40 ядки на ден (но не наведнъж). Правилото е по 2 ядки на 5 кг телесно тегло. При здрави хора с цел превенция на рака - 5-7 ядки дневно.

Ако леатрилът е разрешен, с него се дават и таблетки витамин В 15, както и храносмилателни ензими като папаин (от папаята) и бромелаин (от ананаса), понеже толкова много кайсиеви ядки причиняват гадене.

Все пак леатрилът не бива да е първа опция срещу всеки вид рак. Той е по-скоро съпътстващ, ако болният избере да се лекува по алтернативен начин.

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти


ОСТАВИ КОМЕНТАР

*       
*