Умението да задържаш дъха си помага много при лъчетерапия на гърдата

Опитвате се да задържите дъха си. Колко ще изтраете? Първите 30 секунди е лесно. На 45-ата сте на ръба да се предадете, но удържате и май сте по-добре. Щом стрелката на секундарника стига минута, вече ще се пръснете. Но изпускате малко въздух и ви става по-леко. Накрая се предавате, издишвате всичко и дробовете ви с хриптене поемат свеж въздух. Съпругът ви чува и тревожно пита с какво точно се занимавате.

Издържали сте, без да дишате, 1 минута и 15 секунди. Впечатляващо! Според йога това е ценно умение, което удължава живота. То е ценно и за гмуркачи, плувци, спринтьори... И те го тренират.

Една от сериите на Би Би Си за човешката анатомия и физиология с малко странното име "Не умирай млад" показа как се постига това умение. До басейн в Бристол плувкинята Сам Кърби дава прости инструкции за по-дълго плуване под вода. С упражнения оставаш на дъното на басейна достатъчно дълго, че да можеш да намериш изпуснат пръстен - 90 секунди. Толкова време отива и за преплуване на басейна по дължина. Кърби плува с лекота 3 дължини - цели 5 минути под водата!

Как го прави? Диша много бавно няколко минути и точно преди гмуркане поема дълбок дъх. Тренирана е и да устоява на импулса да издишва наведнъж.

Според някои биолози способността на човека да спира да диша чрез силата на волята доказва, че в еволюцията му е имало воден стадий. Това е т.нар. "Хипотеза за водната маймуна". Те твърдят още, че човек умее да забавя и своя пулс, както и темпа на обмяна на веществата. В резултат на това диша на все по-големи пресекулки. Липсата на козина (почти несрещана при бозайниците), слоят подкожни мазнини и изправената походка на два крака също са аргументи в полза на хипотезата за водния стадий. Тя обаче още не е доказана.

Изглежда, и други бозайници умеят да задържат дъха си. Но това трудно се проверява, защото няма как да бъдат помолени да го направят. Доказано е обаче, че пулсът не се забавя при задържане на дъха. Поне не на сушата. Сърдечният ритъм се забавя само при потапяне в студена вода. Така е обаче с всички бозайници и това с нищо не доказва хипотезата за водния стадий. При тях този физиологичен феномен се нарича "рефлекс при гмуркане".

Умението да се задържа дъхът се оказва много полезно и в една специална област на медицината - терапията на рак на гърдата. При нея радиацията се насочва с голяма прецизност точно в тумора за няколко минути. И понеже гръдният кош се мести при всяко вдишване и издишване, снопът лъчи трябва да се спира и пуска на къси порции между вдишванията. Ако обаче пациентът съумее да удържи гръдния си кош напълно неподвижен, като не диша, цялата доза радиация се доставя от раз на точното място.

Проблемът е, че повечето хора, също като вас, ще издържат само минута. Но един експеримент в университетската болница на Бирмингам показа, че ако пациентът вдишва няколко минути въздух, обогатен с кислород, ще задържи дъха си след това цели 5 минути и 30 секунди!

Този трик е възможен не защото подлъгваме рецепторите за нивата на кислород и на въглероден двуокис в кръвта, а защото подлъгваме диафрагмата да не се свие. При вдишане мускулът й я изправя. Това увеличава обема на гръдния кош и въздухът навлиза в дробовете, за да го запълни. При спрян дъх диафрагмата се задържа изправена. Ако преди това изкуствено се вдигне нивото на кислорода и се намали нивото на въглеродния двуокис, както направили в Бирмингам, умората на диафрагмата се забавя. А с издишване на съвсем мъничко въздух тя се отпуска малко и помага дъхът да се задържи още.

Но диафрагмата не може да бъде подлъгвана дълго. В един момент сигналите от нея стават неудържимо силни и човек се предава, дишайки.