Пролетта идва, а с нея и пролетната умора. Сега е времето да подсилите организма. Китайците от векове изследват как различните годишни времена влияят на човешкия организъм, събират и съхраняват тази информация.

Предлагаме ви откъс от „Здраве от Китай според сезона”, посветен на пролетта. От него ще научите с какво е добре да се храните през пролетта, как да се обличате и каква да е физическата ви активност.

Пролет

Пролетта е сезон, когато всичко в природата се съживява и обновява. Това е време за оживление след дългата зима. Въздухът се затопля, ледовете и снеговете се топят, животните се събуждат от зимен сън, дърветата и тревите се раззеленяват и цветята цъфтят. Цялата природа отново се преизпълва с енергия. Същото се случва и в човешкия организъм.

За да е в хармония с настъпващите промени, човек трябва да се настрои към тях.

Китайският традиционен календар разделя пролетта на шест сезона: Личун, Юшуей, Дзинджъ, Чунфън, Цинмин, Гую. През всеки един от тях времето постепенно се затопля и Ян енергията расте.

Промени в природата

Личун

Първият сезон в китайския традиционен календар е Личун или Начало на пролетта. Той започва всяка година на 4 или 5 февруари по Григорианския календар.

В древен Китай разделяли Личун на три петдневки. Хората забелязали, че през първите пет дни източният вятър размразява земята и температурите постепенно се повишават; през вторите – насекомите се събуждат от зимния сън и започват да се движат наоколо; а през последните – езерата започват да се размразяват, рибите могат да се видят ясно и изплуват нагоре от относително дълбоките и топли места, придвижвайки се с топящия се лед.

Началото на пролетта бележи края на студената зима, когато температурите започват да се повишават и земята се затопля.

Юшуей

Сезонът Юшуей или Дъждовни води започва между 18 и 20 февруари. Самото му име подсказва за това какво се случва в природата. С настъпването на сезона Юшуей снегът започва да се топи, задухва пролетният вятър, времето постепенно се затопля, а природата се събужда от зимния сън.

От своите наблюдения древните китайци установили, че през първите пет дни на този сезон видрите започват да ловят риба; през вторите – времето се затопля и дивите гъски от юг се завръщат на север; а през последните – от овлажняващия пролетен дъжд всички растения се връщат към живота и започват да растат.

С настъпването на Юшуей снегът и ледовете се топят, температурите се повишават чувствително, снеговалежите намаляват и се увеличават дъждовете.

Дзинджъ

Всяка година на 5 или 6 март пролетните гръмотевици събуждат всички спящи животни и насекоми. Тогава започва сезонът Дзинджъ или Събуждане на насекомите.

През първата петдневка на този сезон с повишаването на температурите в планините започват да цъфтят прасковите; през втората – дърветата напъпват и авлигата запява; през третата – ястребът се превръща в гургулица.

Пролетните гръмотевици са най-характерният природен феномен за сезона Дзинджъ. По тях хората гадаели за времето. Народът казва, че ако загърми преди Дзинджъ, 49 дни небето ще бъде покрито с облаци. В Китай първите пролетни гръмотевици са по различно време. В някои райони на юг те могат да бъдат чути по време на сезона Дзинджъ, но на северозапад това се случва едва през следващия сезон.

В началото на март средната температура на въздуха на много места в Китай е между 16 и 18 градуса и разцъфналите розови и бели цветове на прасковите и сливите са радост за окото.

Чунфън

Четвъртият сезон в китайския земеделски календар се пада в средата на пролетта и започва в деня, когато слънцето изгрява точно на изток и залязва точно на запад, тоест нощта и денят са равни. Китайците го наричат Чунфън или Пролетно равноденствие.

Някога китайците разделяли сезона Чунфън на три петдневки. Те установили, че през първите пет дни след пролетното равноденствие лястовиците долитат от юг; през вторите – се разразяват бури и гърмят гръмотевици; през последните – вали и святка. След пролетното равноденствие денят започва да расте, а нощта да намалява, дърветата и цветята цъфтят, птиците се събуждат и навсякъде се раззеленява.

Цинмин

В началото на април вече е истинска пролет, земята се е покрила със свежа зеленина, въздухът е невероятно чист и прозрачен и свободно пропуска топлите лъчи на пролетното слънце. В древните китайски източници е записано, че по това време всичко съществуващо расте, наоколо е чисто и светло и затова хората нарекли този период от годината Цинмин или “Чисто небе и светла земя”.

Сезонът Цинмин започва между 4 или 6 април. Тогава времето вече е сравнително топло и в природата се усеща оживление.

Според представите на древните, през първите пет дни от Цинмин дървото пауловния пуска филизи, разлиства се и цъфти; през вторите – полските мишки се превръщат в птици и времето се затопля; през последните – за първи път в годината се появява дъга след дъжда.

Гую

Между 19 и 21 април всяка година за земеделците в Китай настава време за сеитбата на зърнените култури, а дъждовете са по-чести. Затова те нарекли този сезон Гую или Хлебни дъждове.

Наблюдавайки промените, които настъпват в природата, древните китайци разделили сезона Гую на три петдневки. През първите пет дни според тях с увеличаването на валежите и повишаването на температурите се повишава количеството на водата над земята и водната леща навлиза във фаза на растеж; през вторите – кукането на кукувицата напомня на хората да започнат сеитбата; а през последните – папунякът може да се види на черницата.

През последния пролетен сезон всичко в природата се радва на пролетното слънце, на свежия и чист въздух, на яркозеления, изумителен цвят на тревата и разпукващите се листа, на пролетните цветя и пърхащите пеперуди, а пеенето на птиците, които строят своите гнезда, е истинска наслада за ухото.

Климатичен фактор

Вятър е възможно да задуха през всеки сезон на годината, но през пролетта влиянието му върху организма е по-силно основно поради две причини: първо, защото през зимата е вероятно имунитетът да е отслабнал; и второ, защото през пролетта черният дроб е по-чувствителен и податлив на неговото въздействие.

Вятърът е един от болестотворните фактори в традиционната китайска медицина. Той може да нахлуе в тялото отвън или да бъде породен отвътре. Външният вятър най-често атакува белите дробове и горната част на тялото, а вътрешният – черния дроб.

Вятърът в природата обикновено се появява внезапно и промените му са непредсказуеми. Затова и заболяванията, причинени от него, се определят като болести, които променят местоположението си, и симптоми, които се появяват и изчезват.

Сред оплакванията, които подсказват, че вероятно в тялото има патогенен вятър, са: главоболие, запушен нос, дразнене и болки в гърлото, кашлица, виене на свят, спазми в мускулите и двигателни нарушения, болки, които се появяват и изчезват внезапно, движеща се болка в ставите, обриви и алергии, висока температура и изпотяване, непоносимост към вятъра. На емоционално ниво този фактор може да предизвика депресии, нервност и емоционална нестабилност.

Променливото време през пролетта предразполага към настинки. Една от причините за тях е именно вятърът, който прониква в организма през порите на кожата, устата или носа. Често се случва едновременно с него в тялото да нахлуят и други “нежелани гости”, като студ, влага, горещина и т.н. Затова в “Хуанди нейдзин” вятърът се определя като начало на стоте болести.

Но не всеки, който попадане под въздействието на болестотворните фактори, се разболява. Предпоставка за развитието на простудите например, е състоянието на защитните сили на организма, представени на първо място от защитната Ци. Тя се движи по повърхността на тялото като го пази от вредните въздействия. Ако тя е силна, човек по принцип боледува рядко.

Понякога обаче въздействието на патогенните фактори върху организма може да е прекалено силно и да надхвърли възможностите на защитната Ци. Затова човек винаги трябва да е нащрек и да взема своевременно предпазни мерки.

Органи на пролетта

Пролетта е сезон, когато трябва да се обърне по-специално внимание на черния дроб и свързания с него жлъчен мехур. Ако те функционират нормално и хармонично, то това ще е от полза за здравето на целия организъм.

Според традиционната китайска медицина черният дроб е депо на кръвта. Той я натрупва и съхранява и се грижи всички органи и тъкани в организма да получат необходимото количество от нея. От него зависи и безпрепятственото движение на жизнената енергия Ци. Когато нейният поток е безпрепятствен, човек преодолява по-леко стресовите ситуации и не губи равновесие. Но когато черният дроб не работи добре или енергията Ци е в застой, последствията могат да са не само на физическо, но и на емоционално ниво:

– при застой на енергията в черния дроб човек обикновено изпада в депресия, чувства се подтиснат и се тревожи без причина, а при жените се появят и нарушения в менструалния цикъл;

прекалено активният черен дроб води до агресия, гняв, раздразнителност, недоволство, нарушения в съня с множество сънища. Възможно е да настъпи и обратният процес, тоест в следствие на продължителен стрес или емоционално напрежение да се наруши свободният поток на енергията.

През пролетта черният дроб трябва да се поддържа и успокоява и да се внимава той да не стане прекалено активен. А това се случва, когато Ян енергията му е в излишък. За него тя е като дъжда – без дъжд нищо не расте, с точното количество нещата се развиват, а с твърде много – всичко се отмива. Гневът е една от възможните причини за излишък на Ян в черния дроб. Затова е важно да се поддържа доброто състояние на духа не само през пролетта, но и през цялата година. Не случайно казват, че гневът е отрова. Черният дроб не понася напрежението. Той се нуждае от простор, а гневът и агресията са подсъзнателен опит да се освободи пространството, което не му достига вътрешно.

Прекаляването с мазни и висококалорични храни през зимата също затруднява работата на черния дроб. Той става ленив и не може да разпределя нормално енергията Ци, което води до застой. Когато Ци и течностите в организма не се движат свободно, започват да страдат сухожилията и очите. Сухожилията могат да се скъсат, възпалят и загубят гъвкавостта си, а очите да се зачервят, сърбят и дори да се развият зрителни нарушения. В емоционален план “мързелът” на черния дроб като начало се проявява в депресия, разочарование, чувство, че нещо ни спира, но по-късно, когато енергията започне да напира в блокираните места, човек трудно успява да сдържи гнева си.

Черният дроб участва и в процеса на храносмилането, контролирайки секрецията и отделянето на жлъчка. Според теорията за петте елемента той се свързва с Дървото, а далакът и стомахът със Земята. През пролетта в природата с увеличаването на влагата и затоплянето на времето дървото или посетият кълн пробиват земята. Следователно, ако енергията на черния дроб е по-силна, тя ще отслаби силите на далака и стомаха и ще предизвика дискомфорт в стомашно-чревния тракт.

Грижи за здравето

Постепенното затопляне на времето, увеличаването на деня и събуждането на природата през пролетта са знак, че енергията Ян расте. За да сме в хармония с естествените процеси, трябва да им съдействаме и да не им пречим.

Пролетта е време на мощен метаболизъм, идеално за възстановяване на физическите и душевни сили. Още в древни времена китайците открили, че, за да сме здрави през цялата година, през този сезон трябва да отпуснем сърцето и душата и да поддържаме доброто състояние на духа.

Трите пролетни месеца са време за обновление: старото и застоялото отстъпват място на новото; небето и земята се връщат към живота и всичко цъфти. Древните съветвали да се ляга рано с настъпването на нощта и да се става с изгрева, да се правят разходки сред природата, като се осигури максимален комфорт на тялото, така че нищо да не пречи на свободния поток на енергията, като стегнатите дрехи и вързаната коса например. Докато се разхожда, човек трябва да се потопи в пролетната атмосфера и да усети радостта от обновлението. Това е добър начин за подобряване на настроението.

В трактата “Хуанди нейдзин” се казва, че през пролетта трябва да се дава живот, а не да се убива; да се раздава, а не да се взема; да се награждава, а не да се наказва. Това ще съдейства на жизнената енергия Ци и човек ще следва “пътя на обновлението”. Ако не се спазват тези съвети, ще се навреди на черния дроб и последствията ще се появят през лятото.

През пролетта времето е променливо и температурните разлики, особено между деня и нощта, са големи. Освен това със затоплянето се събуждат вирусите и бактериите и често върлуват епидемии. Затова не бива да се бърза със свалянето на топлите дрехи. Според една китайска поговорка през пролетта човек трябва да се увива, а през есента да не бърза да се навлича, тоест, за да не настинем през пролетта, е желателно да се обличаме с няколко ката дрехи и да ги сваляме един по един в зависимост от температурата на въздуха.

След дългата зима защитните сили на организма е много вероятно да са отслабнали. Затова през пролетта трябва по-често да се спортува и да се увеличат заниманията на открито. Яркото слънце и видимите сигнали на затопляне ще укрепят не само физическите сили, но и духа и ще ободрят съзнанието.

През пролетта жизнените сили на организма по принцип растат и това предполага, че трябва да се чувстваме по-бодри и изпълнени с енергия. Но именно през този преходен сезон при много хора се случва точно обратното – те се оплакват от постоянна умора, въпреки достатъчното часове сън. На какво се дължи това? През пролетта се ускоряват обмяната на веществата, кръвообращението и потокът на жизнената енергия Ци в тялото. Но ако някъде в организма има застой, който възпрепятства свободното й движение, се появяват т.нар. пролетна умора и дискомфорт. Затова човек не бива да се преуморява с прекалено много работа, а да отдели достатъчно време за почивка, разходки сред природата и грижи за здравето.

Пролетта е време, когато човек трябва да броди из парковете, горите и планините, да се наслаждава на прекрасните пейзажи, да вдишва свежия аромат на току-що напъпилите дървета и храсти, да отвори сърцето си и да се освободи от застоялата енергия. Стоенето у дома и изпадането в депресии е против динамиката в природата. Пролетта е ново начало, затова би било добре да се замислите кои вредни навици е желателно да промените и да потърсите начин да се справите с тях. Не се поддавайте на гнева и раздразнението, а погледнете на света с очите на дете и открийте нови хоризонти.

В Китай от хилядолетия съществува традиция през пролетта хората да се любуват на цъфналите дървета. В наши дни тя не е забравена и обикновено през този период на годината парковете са пълни с хора. Белите и розови цветове на прасковата, вишните и сливите са типични сюжети и в китайските поезия и живопис. Природата ни дарява с това великолепие именно през пролетта, за да ни помогне да постигнем душевно спокойствие и хармония, да събудим любовта в сърцата си, да простим за всички обиди и да се избавим от болестите.

Храненето през пролетта

Пролетта е сезонът на черния дроб, а този орган “обича” киселия вкус. Именно поради тази причина през този период на годината трябва да ограничим киселите храни, за да не стане той прекалено активен. Лютото и силно загряващите организма храни също не са подходящи за пролетта, защото те могат да разпалят горещината в черния дроб.

За да го успокоим, традиционната китайска медицина препоръчва да се възползваме от пресните зеленчуци и плодове, които започват да зреят по нашите географски ширини. Това са зеленият лук, репичките, спанакът, лободата, глухарчето, копривата. Тъй като през пролетта енергията се движи нагоре и навън, храните, които избираме, също е желателно да стимулират движението й в тези посоки. Това са например зелето, сладкият картоф, морковите и цвеклото.

В края на пролетта съществува китайска традиция седем пъти да се яде салата от седем зелени зеленчука, която се подправя с оцет, лук и растително масло. Кои ще са зеленчуците, зависи от това с какво разполагате в дадения район. Тази салата помага на организма по-лесно да се адаптира към климатичните промени.

Въпреки, че лютото е желателно да се избягва през пролетта, някои храни, които леко затоплят организма, могат и да се окажат полезни особено при настинка. Това са ментата, зеленият лук, джинджифилът, лайката, черният пипер. Те стимулират циркулацията на жизнената енергия Ци и кръвта и подобряват храносмилането.

Пролетни храни

Тиква

Тиква
Тиква – подходяща е за началото на пролетта. Според традиционната китайска медицина, тя попълва запасите от енергия на далака и стомаха, изчиства токсините от организма, успокоява черния дроб, възстановява проходимостта на меридианите и кръвоносните съдове, изгонва патогенния вятър от тялото.

Треволистен чесън

Треволистен чесън
Треволистен чесън – препоръчва се да се яде често през пролетта. За него се твърди, че затопля стомаха и укрепва далака, попълва Ян енергията на бъбреците, отстранява застоя на жизнената енергия Ци, изчиства токсините от организма, пази от простудни заболявания. Лекарят Ли Шъджън (1528–1593) го наричал “зеленчук на черния дроб”. За да балансират “горещата” му природа, китайците го готвят обикновено с яйца.

Овчарска торбичка

Овчарска торбичка
Овчарска торбичка – препоръчва се да се яде през пролетта, когато листата й са много нежни. Успокоява черния дроб, възстановява свободната циркулация на жизнената енергия Ци, подобрява зрението, спира кръвотеченията, укрепва стомаха и далака, изчиства токсините, стимулира уринирането и отстранява отоците.

Зелен лук

Зелен лук
Зелен лук – изчиства натрупания в организма студ. Луковицата с бялото стебло може да се използва за приготвянето на отвари и супи, които лекуват болести на студа като втрисане, висока температура, болки в костите и ставите. Те предизвикват изпотяване, облекчават възпаленото гърло. Зелените листа на лука затоплят организма, отстраняват патогенната Ци от черния дроб, изчистват токсините.

Из „Здраве от Китай според сезона”

Книгата може да поръчате тук!