Нов национален консенсус позволява достъп на повече пациенти с тази диагноза до модерно лечение

Над 50 000 души годишно у нас получават мозъчен инсулт, което нарежда България сред първите места в Европа по смъртност от тази диагноза. Според статистиката

над 150 000 са

българите, които

притежават един

от рисковите

фактори

за развиването му, а именно - високо кръвно налягане, захарен диабет, холестерол, стеснения на мозъчните кръвоносни съдове, пушене, злоупотреба с алкохол, наднормено тегло, стрес, сърдечносъдови, ендокринни и други хронични заболявания.

В борбата за намаляване на черната статистика над 100 невролози от цялата страна обсъдиха предизвикателствата в лечението на пациентите с тази диагноза у нас.

Акад. проф. Милан Миланов
Акад. проф. Милан Миланов
“Инсултът е пандемия. Основният проблем е, че хората между 20 г. и 64 г. ще получават все по-често инсулт, което означава, че е застрашена работещата част от населението. За да се намали тежестта на проблема, е важно да се увеличи информираността на населението”, коментира проф. Валерия Касо, президент на Европейската организация за инсулти (ESO) и специален гост на Втората национална среща на невролозите в България, посветена на предизвикателствата в лечението на пациентите с тази диагноза, организирана от Българското дружество по неврология с подкрепата на Бьорингер Ингелхайм

Навременното диагностициране на мозъчния инсулт и бързото отвеждане на пострадалия в болница са изключително важни за лечението, припомниха специалистите. Максимум до 4,5 часа от началото на симптомите - изкривяване на устата, нарушения в говора и слабост в крайниците пациентът трябва да е стигнал до болницата, защото след това промените са значителни и трудно обратими.

“Това, което хората не разбират, е, че трябва много бързо да се действа. Когато инсултът не е толкова тежък, т.е. пациентът не е изгубил съзнание, няма нужда да се чака спешна помощ, а може и да се закара с кола. Тук обаче идва въпросът къде да се закара, защото не всички болници провеждат такова лечение. За София този проблем почти се реши, защото болница “Св. Анна” стана един много добър център и може да поеме инсултите на цяла София”, обясни неврологът акад. проф. Иван Миланов.

Това е единият от общо

4-те центъра, в

които се лекуват

най-тежките

случаи на

мозъчен инсулт

Другият е във Варна. В Пловдив и в най-голямата спешна болница “Пирогов”, все още са в процес на откриване. Само на тези места се прави т. нар. механична тромбектомия. Интервенцията е животоспасяваща, когато тромбът, който запушва кръвоносния съд, е по-голям и стандартната тромболиза може да не успее да го разгради. За нуждите на българските пациенти са необходими между 6 и 8 подобни центъра, обясни акад. Миланов.

На срещата бе представен и обновеният Национален консенсус за профилактика, диагноза, лечение и рехабилитация на мозъчносъдовите заболявания, който определя стъпките за най-правилно лечение на пациентите с такава диагноза. Според новите изисквания вече и при хората над 80 г., но в зависимост от състоянието, ще може да се пристъпва към лечение. Дава се възможност и в някои случаи да не се изчакват лабораторните изследвания, а да се започне лечение веднага, както и това да става до 4,5 часа от появата на симптомите, а не до 3 ч, както беше досега.

За да подпомогне и подобри лечението на инсулт, в края на 2015 г. България се включи в световния проект “Angels”, който цели да увеличи броя на болниците, специализирани в това лечение, и да се оптимизира терапевтичният подход във вече функциониращите центрове в Европа.

Досега едва 22

болници у нас са

регистрирани в

проекта и

отговарят на

всички

изисквания,

а според световните препоръки за нуждите на българските пациенти са необходими около 40. Те трябва да са разположени така, че на всеки пациент с инсулт да са му необходими не повече от 60 минути, за да достигне най-близкото болнично звено, където да получи съвременно лечение.