19° C, облачно
Има необосновано висок ръст на лекувани остри инфаркти с нови технологии у нас - това обявиха наскоро от агенция "Медицински одит", като се позоваха на анализ от здравната каса.
Безкръвната процедура за поставяне на стент се прави във високотехнологични диагностични лаборатории по инвазивна кардиология. Една от най-добрите в София, макар че съществува отскоро, е тази в "Пирогов". Ангиографът е купен миналата есен, но специалистите, които работят в звеното, са дошли от Националната кардиологична болница.
Дружеството на специалистите по инвазивна кардиология, чийто председател е д-р Александър Доганов* , вече предложи на агенцията свои експерти, които да съдействат на проверките. Според него контрол трябва да има, за да се изключат злоупотребите. “В “Пирогов” записваме на диск всяко нещо, което правим на пациентите, затова нещата са прозрачни и доказуеми”, уверява Доганов. Така правят и в другите катетеризационни лаборатории.
Броят им у нас е 24, в близките месеци се очаква да станат 26-27. За сравнение в Холандия, където населението е два пъти повече от това на България, броят им е 60. В Германия пък са 500 при население от над 80 млн. души. За 2009 г. там са сложени повече от 350 000 стентове и балони.
За лечението на острия инфаркт има още много, което да се направи в България. Д-р Доганов отговаря за инициативата на европейското дружество по инвазивна кардиология Stent for Life (Стент за живот). Целта е да се осигури максимално бързо приемане в болница, където предлагат интервенционално лечение. Тази инициатива се предприема едновременно в 5 европейски страни, като целта й е да се осигури най-доброто лечение за остър инфаркт - поставянето на стент за 60-70% от болните.
В България сега тази възможност имат около 20%, докато в Чехия, Словения, Полша са 90%.
При острото запушване на съд най-добре е да се иде в болница до 90 мин. Така смъртността след инфаркт намалява сериозно. За България е отпимално по безкръвния щадящ метод да бъдат лекувани 5000 - 6000 пациенти с остър инфаркт. Средно в света от стент се нуждаят годишно по 700 души на 1 млн. население.
Най-отличаващото при инфаркта е острата болка. Тя е като присядане, тежест зад гръдната кост. Много рядко е вляво, както когато хората си казват "боли ме сърцето". Понякога може да се излъчи към ръката или лакътя. Обхваща понякога и гърдите. Рядко може да има болка "маска" - например да ви заболи коремът, да се схване челюстта или да ви заболи зъб. Характерното е, че болката е силна и не преминава бързо. "Усещането е, сякаш слон ти е стъпил на гърдите", обяснява д-р Доганов. Самият той прекарал инфаркт преди няколко месеца.
"На 35-ата минута бях при колегите, които ми поставиха стент. Ползата ми беше, че изведнъж оставих цигарите, а през последните години пушех доста", разказва той.
Има редица рискови фактори като високо кръвно, стрес, системна преумора и пушене, които трябва да накарат един човек да се замисли за опасността от инфаркт. При диабетиците пък инфарктът може да настъпи без болка. Нетипични са симптомите при млади жени. Усещането на задух при леки усилия също е обезпокоителен признак. Ако пациентът е имал по-леки стягания и получава по-силни пристъпи, които не минават от нитроглицерин, също трябва незабавно да потърси лекарска помощ.
Българинът боледува повече от сърце в сравнение със средното ниво за Европа, ако се вярва на статистиката. Има тенденция средната възраст да пада, но така е и в повечето развити страни. При по-младите страдат повече мъжете. Жените имат хормонален чадър. След критическата дамите са също толкова уязвими за инфаркти, колкото и мъжете. Наднорменото тегло и обездвижването влияят зле.
Новите технологии дават по-голям шанс на пациента за бързо възстановяване. С методиките, прилагани в “Пирогов”, пациентът може да се върне на работа след 2 дни. Катетърът се вкарва по артерия на китката през 2-3 мм прорез - способ, заимстван от Франция и въведен в България от д-р Доганов. Това е изключително щадящо - външните белези, които остават след процедурата, са две лепенки.
"Благодаря на директора на "Пирогов" доц. Раденовски, който направи всичко възможно тук да има тази техника и екип. Преди пациентите, които се нуждаеха от стент, бяха препращани към други болници. Сега остават и ние ги лекуваме", казва д-р Доганов. Лабораторията се ръководи от него и от д-р Валери Гелев, негов ученик.
"Разполагаме и с интеркоронарен ултразвук с коронарна хистология - с този уред оглеждаме плаката, това, което може да се разпука и да направи инфаркт. Това оптимизира работата ни и знаем какво може да се направи", казва още д-р Доганов. Дневно през звеното в “Пирогов” минават 10-12 души от цяла България. Може да се дойде с направление от личния лекар. Все повече се разчува и интересът на пациентите расте.
Почти винаги на болния се поставя стент, а по-рядко балон. Стентът дава по-голяма сигурност по време на манипулацията и по-малко усложнения след процедурата. Той е като минибалонче с метална оплетка отвън, което се вкарва с помощта на катетър до стеснението. На мястото се раздува и укрепва стените на съда. Това става с високо налягане - до 22-24 атмосфери. За сравнение - автомобилните гуми са с около 2 атмосфери. Налягането прави така, че оплетката се впива в стените на съда и ги раздалечава и го държи отворен. В 10-15% от пациентите, особено при диабетици или хора с по-малки съдове, може да настъпи отново стеснение, но тогава се поставя балон. Не при всички пациенти се прилага тази методика. За някои е по-подходяща коронарната хирургия.
Няма съвършена методика - както при стента, така и при хирургията настъпват стеснения и запушвания на мястото на стента или байпаса, или на ново място. След процедурата се идва на контролен преглед след определен период. Поддържащата терапия включва аспирин 100 мг за цял живот и плавикс 6 до 12 месеца.
*Д-р Александър Доганов, на 57 г., е в екипа по инвазивна кардиология в “Пирогов” от януари 2010 г., след като 22 г. е работил и 10 г. оглавявал отделението по интервенционална кардиология в Националната кардиологична болница. От октомври 2009 г. е председател на националното дружество по инвазивна кардиология. Произхожда от лекарска фамилия. Дядо му е детски лекар, а баща му - кардиолог.
Кариерата му започва в Русе. Обикаля света, за да изнася лекции. Бил е в САЩ, Япония, Китай, Виетнам, Казахстан и в почти цяла Европа. По време на курсовете прави демонстрации на живо с поставяне на стент. “В такъв момент се качва адреналинът, понеже много хора ме наблюдават и питат какво и защо точно го правя”, признава кардиологът. Публикува статии в авторитетни кардиологични списания и е съавтор в най-продавания американски учебник по интервенционална кардиология, издаден през 2008 г.
Женен е, има две деца. Съпругата му Даня Доганова е преводач на свободна практика и хоноруван преподавател по английски език и филмов превод в Нов български университет. Дъщеря му Лили живее в Париж и е на път да стане професор по икономика само на 30 г. Синът му следва физика в Хайделберг.
Коментари