Две години след безпрецедентно публично признание от пациентите, онколожката доц. Константа Тимчева получи и най-голямото отличие на колегията - лекар на година.

Призът естествено я радва, но най-голямо удовлетворение изпитва от благодарността на болните и техните семейства. След 30 години в медицината знае, че това е и най-истинското мерило за успеха й срещу коварната болест.

Поканата за церемонията по награждаването я сварва в подготовка за голям конгрес в Китай, където е избрана да чете лекция за рака на млечната жлеза.

Наистина не очаквах отличието на българската колегия, казва лекарката и всички, които я познават, вярват, че е точно така. Приема го като признание и чест за екипа, с който работи. Моят принос не е личен, това е приносът на колектива на лечебното заведение, в което съм се изградила като специалист, са думите, с които благодари за приза.

Онколожката е сред най-добрите специалисти у нас. Не случайно е национален консултант по медицинска онкология (химиотерапия). Член е на нюйоркската Академия на науките и консултант в Международния институтпо онкология. Представител е на България в Европейската асоциация по онкология.

Член на Европейската асоциация за изследване на рака и на Балканския онкологичен съюз. Автор на множество научни публикации. Изнесла е стотици лекции, предала е опит на десетки колеги, дала е надежда и грижи на хиляди болни, минала е през безброй битки с бюрокрацията.

Излезе с достойнство и от скандала с клевети и интриги, който събра безпрецедентен пациентски митинг в нейна защита през 2008 г. Тогава беше направен необоснован опит за закриване на Клиниката по химиотерапия. Болните застанаха зад лекуващия си лекар и заедно защитиха правото си на професионална и човешка отзивчивост.

Доц. Тимчева и сега продължава да ръководи клиниката и да се бори с най-жестоката болест на съвременния свят. Натоварващата и чувствата всекидневна битка за живота на пациентите е трудна, но още по-изтощителни са условията или по-скоро липсата на условия за наистина модерно здравеопазване.

Рак не е присъда без право на обжалване, казва на пациентите си химиотерапевтката, когато се срещнат за първи път. И заедно се изправят срещу болестта. Всяка победа презарежда докторката да застане до поредния пациент и убедено да му предаде вярата си.

Химиотерапията е една от най-бързо развиващите се области в медицината, казва онколожката.

Любовта към професията и благодарността на болните осмисля живота. Сили ми дава и подкрепата на семейството, простичко обяснява решимостта си докторката. Свикнали са на голямата й ангажираност, денонощното звънене от колеги и пациенти.

В професията ще влезе още една д-р Тимчева. По трудния път тръгва и дъщеря й Калина - първокурсничка по медицина във Франция. Защо там ли? Учи се много, трудно е, но пък дипломата е със 100 процента покритие, решило семейството. Дарбата на момичето в рисуването отваряла врати за изява и в изкуството, но в крайна сметка надделява предизвикателството да облече бялата престилка.

Между следване в журналистическия факултет и партийна работа разделя времето си баткото Росен.

Запален активист е на ГЕРБ в Сапарева баня, живее с местните проблеми и даже оставя на заден план дипломирането си, загрижена е взискателната и към себе си, и към близките си лекарка. Приятелите й се шегуват, че е натаманила нещата така, за да минават с едно празнуване на Цветница.

Всъщност първия път изборът бил на кума. После някак естествено майката решила, че благозвучното име Калина е тъкмо за дъщеря й. Така големият пролетен празник преди Великден наистина става важна дата в семейния календар. Иначе в графика на онколожката няма много почивни дни - дори отпуските си не може да използва пълноценно, жалят я колегите й в клиниката.

Слуша класическа музика - Григ, Бетховен, но все по-често, докато работи на компютъра. В малкото свободни дни обича да ходи във фамилната къща в провинцията. Приятно ми е да си подредя градинката, да си засадя цветята, да се грижа за тях и да им се радвам, но тези часове винаги са изключение, непретенциозно обяснява доц. Тимчева.

“Въпреки че е голям лекар, нещо повече дори от лекар на годината, тя без изключение се държи естествено, можеш да кажеш всичко и да ти отговори човешки, затова и пациентите я ценят и й имат доверие”, разказва емоционално млада докторка от клиниката.

Днешната доцентка не е попаднала случайно в тежката специалност. Още като студентка по медицина се записала в първия кръжок по онкология, трупала опит при най-опитните професори. Задължителните навремето 3 г. разпределение изкарва в Дупница. Дава дежурства и в “Бърза помощ” и там за първи път си дава сметка, че с излизането от университета ученето не приключва.

Трупа знания, кара аспирантура в Москва, защитава дисертация и следва най-добрите в специалността. Сега учи младите край себе си на тънкости и хъс. Има какво да им каже - почти целият й професионален път е ожесточена битка с рака. От 1985 г. е неизменно в националната онкологична болница, а от2001-а е началник на Клиниката по химиотерапия. Където хората влизат с последна надежда и често си тръгват стабилизирани.

Като особена ценност пази специалното отличие на асоциацията на онкоболните. Тази година е номинирана и за престижната награда “Човек на годината” на Българския хелзинкски комитет. “За проявена човешка и лекарска доблест в защита на онкоболните си пациенти и за отдаденост към всеки пациент.”

Закъснялото лекарство не помага

Цялостната визия за осъвременяване на организацията на здравеопазването е добра - казва проф. Тимчева. - Но бавните темпове на реализиране на реформата разколебават оптимизма. Административните трусове и честите смени на екипи връщат периодически нещата в изходно положение.

Заради спецификата на системата всеки нов министър има нужда от няколко месеца, за да се ориентира. Дано вече се пристъпи към решаване на проблемите. Хубаво е, че профилактиката и лечението на рака са приоритет в здравната стратегия на ГЕРБ. Надявам се и на по-добро финансиране.

Клиничната пътека в момента - 165 лв., нищо не покрива. Спешно трябва да се изчистят и проблемите с лекарствата на онкоболните. Механизмът за получаването им е остарял, тромав и в крайна сметка неефективен. А забавянето на лекарства може да направи приемането им безполезно.