Първородното дете е изложено на по-голям риск от сърдечносъдови болести и диабет, отколкото по-късно родените си братя и сестри, показва проучване на новозеландски екип.

Учените изследвали мъже над 40-годишна възраст, които живеят в градски условия, като обръщали внимание дали са първо, или следващо дете в семейството. Сравнявали телесното тегло, мастния индекс, както и чувствителността на доброволците към инсулина - хормон, който регулира нивата на кръвната захар.


Екипът установил, че мъжете от първородната група, въпреки че били със сходна височина като тази на втори, трети и т.н. деца, тежали средно с по 6-7 кг повече. Средният мастен индекс на отбора на първите бил 29, докато този на вторите - 27,5. А хората с по-висок мастен индекс са с по-висок риск от сърдечни проблеми.


Групата на първо родните отчела с 33 процента по-ниска инсулинова чувствителност, отколкото родените като второ и трето дете доброволци. А при хората с ниска инсулинова чувствителност клетките на тялото са по-неспособни да реагират на инсулина, в резултат на което се натоварва панкреасът, който трябва да компенсира. Това състояние пък увеличава вероятността да се развие диабет тип 2.
Ниската инсулинова чувствителност може да доведе до инсулинова резистентност, която е метаболитно разстройство. То настъпва при невъзможност на клетките да се справят с инсулина адекватно.

И при двете групи били взети предвид факторите, които могат да повлияят на мастния индекс и на инсулиновата чувствителност - телесната мазнина, годините и физическата активност, се обяснява в проучването, публикувано в специализирания журнал "Сайънтифик рипортс". Новозеландският екип от университета в Оукланд стига до заключението, че поредността, в която е родено детето, може да се отрази на здравето му в дългосрочен план.

Проучването потвърждава предишни изследвания, които отчитат ефекта на поредността на раждане за метаболизма при децата. Едно от предходните изследвания отчело, че първородните обикновено тежат по-малко при раждането, но растат по-бързо през първите години и имат намалена инсулинова чувствителност и по-високо налягане в дневните часове. Първата рожба се характеризирала и с по-висок холестерол в юношеството.

Все още не е ясен точният механизъм, по който поредността на раждането влияе на метаболизма на детето. Учените дават възможно обяснение с разликата в кръвния поток в плацентата. По време на първата бременност на жената кръвоносните съдове в лигавицата на матката претърпяват трайни структурни промени, като така осигуряват по-благоприятна среда за следващия плод.