• Винаги съм искал да съм хирург, но намерих призванието си в детската травматология, казва ортопед-травматологът
  • За да съм 100% себе си, в работата ми трябва да има тръпка, емоция и адреналин

- Д-р Пукалски, носител сте на наградата лекар герой на в. “24 часа”, разкажете как се случи, че успяхте да помогнете на дете, тежко пострадало в катастрофата на “Тракия”?

- По стечение на обстоятелствата тогава бях на работа. В отделението така дежурим, че почти всички сме честичко на смяна. Аз бях човекът, който тогава ръководеше екипа на детската ортопедия и травматология на “Пирогов” и на мен се падна отговорността да обработя тези пациенти, що се отнася до ортопедичната патология. Не за първи път спасяваме деца. За съжаление, в “Пирогов” много често идват такива пациенти и за нас това е, меко казано, ежедневие.

- Има ли по-големи герои от лекарите през последните няколко години?

- Герои има много. Не мога да определя лекарите като най-големите герои въпреки цялата ситуация, която се развива в световен мащаб. Героите излизат във време на нужда. Просто сега нуждата беше медицинска. Тепърва с кризите, които се развиват по света, ще гледаме раждането на все повече и повече герои.

- Разбрах, че като студент сте работили като санитар, защо?

- По време на цялото си следване

работих като санитар в спешното звено

на Военномедицинска академия в София. Исках да придобия практически усет за работата. Винаги съм знаел, че искам да бъда лекар. Донякъде винаги съм се насочвал към хирургията, може би защото баща ми е коремен хирург, а майка ми е акушер-гинеколог. Макар те да не са ме тласкали съзнателно в тази посока, за мен това винаги е било нещото, към което се стремя. Възможността да работя в един спешен център и да видя много различна патология за мен беше златна.

- Какво е да работиш в “Пирогов”, особено по време на пандемия?

- Работата в “Пирогов” носи едновременно много предизвикателства, но и много удовлетворение. По стечение на обстоятелствата аз бях един от лекарите, който остана да обгрижва ортопедичната патология, докато част от екипа на отделението беше командирована в COVID звено. Истината е, че практически поглед върху COVID като лекуващ лекар нямам. Имам лични впечатления както като лекар, така и като потърпевш от заболяването. Моята експертиза си остана само в детската ортопедия и травматология.

- Кои са вашите кумири учители освен родителите ви?

- Моите учители са ръководителите на лечебните звена в “Пирогов”, които са пряко свързани с ортопедията и травматологията, защото

в тях виждам мотивацията, амбицията и професионализма, към които да се стремя

- Не ви ли блазни по-спокойна работа, в “Пирогов” е като в “24 часа” - винаги има напрежение?

- Това е и до темперамента на човека. Аз не мога да си представя по-спокойна работа. За мен трябва тръпка, трябва емоция, трябва адреналин, за да мога да съм 100 процента себе си.

- Вие сте млад човек, защо останахте в България, много ваши колеги избират реализация зад граница?

- Може би съм романтик. Смятам, че намерих своето признание в детската травматология. Докато бях студент, винаги съм казвал, че искам да работя хирургична специалност. Също така винаги съм казвал, че най-вероятно няма да е с деца поради особеностите на работата с тях. Така се стекоха нещата в живота ми, че

започнах уж за кратко да доброволствам в детското отделение по ортопедия и травматология и сърцето ми остана там

- Какво трябва да се случи със здравната система, за да остават лекарите тук и да няма недостиг на медицински специалисти?

- Освен всички неща, които бяха дискутирани на церемонията “Лекарите, на които вярваме”, едно от основните неща, които аз бих могъл да изтъкна, е възможността за допълнителна професионална квалификация. Поне за момента с изключение на кампанийни обучения, организирани от Българския лекарски съюз и от началниците в “Пирогов”, в повечето случаи, за да може един лекар да повиши своята квалификация, трябва да извади парите от собствения си джоб. На фона на финансовата реалност в момента и в последните години това е доста сериозно предизвикателство.

 

CV

  • Детски ортопед-травматолог в “Пирогов” от 2012 г., а от 2015 г. е асистент в отделението по детска ортопедия и травматология
  • През 2019 г. придобива образователна и научна степен “доктор”
  • Професионалните му интереси включват фрактури и травми на опорно-двигателния апарат при деца, лакътни увреди, политравматични пациенти, гръбначни изкривявания, ходилни проблеми при деца и подрастващи, ултразвукова диагностика на тазобедрената става при новородени
  • Заместник-председател на “Секция по детска ортопедия и травматология” към Българската ортопедична и травматологична асоциация