Да кажеш на току-що кихнал човек “Наздраве!” или нещо подобно според местния народен обичай изглежда приятелско, но среща неодобрението на експертите по обноски. Безспорно кихане в присъствие на хора е нежелано, обаче невинаги може да се избегне. И тогава наздравето само привлича вниманието върху нежеланото събитие и човека, който вероятно не е могъл да го избегне. В най-затруднено положение са алергичните – пристъпът идва внезапно и в рамките на деня може да се повтори десетки пъти. Хроничното излагане на алергени може да доведе до хиперреактивност на носната лигавица. В резултат на това рецепторите регулират специфични йонни канали, за да увеличат чувствителността и силата на техния отговор чрез чести кихания.

Оставяме настрана, че в пандемията

да кихнеш е така

засрамващо,

както и да

изпуснеш едни

други звуци

Компромисното решение е да кихаш с най-малко последици.

Освен бонтона играят и здравни фактори. Целта е намирането на баланса между етикета и избягването на риска за личното здраве и това на околните. Един вариант е да предотвратиш кихането - техники, които донякъде помагат, вижте по-долу – или да го насочиш навътре. Най-разпространен начин за прикриването на кихането е методът “стисни носа, затвори устата”, но според медицината това може да е опасно. Въпреки това в стремеж да си спестите осъдителното отношение на публично място е много вероятно да се опитвате да кихате беззвучно със затворена уста и запушени ноздри.

Всеки го е правил и знае колко е неприятно. В редки случаи последиците изискват болнично лечение. Причината е силното налягане, с което въздухът преминава през дихателните пътища.

Кихането е естествена защита срещу неща, които дразнят мембраните на носа. Нервните сигнали карат мускулите на гръдния кош и гърлото да реагират, изхвърляйки въздух през устата и носа. По пътя си той създава облак от аерозоли с потенциал близо 100 000 вируси и бактерии в обсег до около 8 метра. Частичките се реят поне няколко минути, преди гравитацията да ги утаи, показва експеримент на Масачузетския технологичен институт.

Ако блокирате освобождаването на въздуха, като се опитвате да сдържите кихането, това може да причини травма на тъпанчетата на ушите или да спука кръвоносните съдове по хода на въздушната струя. Случаи от практиката привличат вниманието на екип отоларинголози от департамента за хирургия на главата и шията на Медицинския факултет на Бостънския университет.

Медицински кихането е рефлекс за евакуиране на дразнители от носните кухини. Внезапното освобождаване на въздуха упражнява налягане от 1 килопаскал през горните дихателни пътища. Блокирането на пътя на взривната струя при

кихането

увеличава

налягането

в дихателните

пътища 20 пъти,

което води до нежелани събития. Хирурзите правят преглед на случаите в научни издания от 1948 до 2018 г. и открояват 6 области на нараняване. В публикация в Американския журнал по ринология и аларгия екипът описва случаите:

нарушения в

гръдната кухина,

в областта на

ларинкса или

фаринкса, ушни

травми, очни,

вътречерепни

и други. Мъжете са по-застрашени от тези наранявания, като повечето се срещат при пациенти без известен рисков фактор. Във всички описани случаи причините са механичните и хемодинамичните сили, свързани с кихането. При около 30 процента от пострадалите при “културно” кихане са открити предхождащи условия за нараняване от предишна травма или респираторни проблеми.

Доколкото изобщо има знание в обществото за рисковете от насилственото блокиране на носа и устата при кихане, то е до голяма степен свързано с градски легенди. Като например, че трябва да си затвориш и очите, за да не ти изскочат. Правим го инстинктивно по други механизми. И

дори налягането

20 килопаскала

не може да

изхвърли очите

като тапа

на шампанско

Но при някои хора и лошо стечение на обстоятелствата е възможно да се засегнат нерви, свързани със зрението, фокусирането на лещите и синхроня на очите.

Когато вече е в ход, кихането трябва да продължи без намеса за блокиране, за да се предотвратят свързаните с високото налягане наранявания, казват изследователите.

В живота не е толкова лесно. Кихането е рефлекторно действие, което спира от само себе си след известно време. Междувременно може да ни накара да се почувстваме изключително неудобно. Въпреки относителното ограничаване на контактите през по-голямата част от деня сме заобиколени от хора, които – с право – не искат да ги обгазяваме с онзи 8-метров облак. В него наред с безобидни за здравето агенти може да има и много патогени. Ако се разкихаме на събрание, театър, в офиса най-нормалното е да напуснем до преминаване на атаката.

Когато не можем да излезем – в транспортно средство, отдалечени сме от изхода и т.н., можем с бърза реакция да опитаме да предотвратим кихането. Нито един от популярните методи не е 100% гаранция, но понякога помага да притиснете силно езика си към двата предни зъба, докато желанието за кихане премине. Или опитайте чрез гъделичкане на устата с език. Говори се, че прищипването на носа непосредствено под вътрешната страна на веждите също може да свърши работа. Затварянето на очите за минута е вариант, когато импулсът за кихане е провокиран от силна светлина – тя е тригер за фототичното кихане, което се среща при до 30%.

И когато нищо от това не проработи, остава просто да кихнете по възможно най-приемливия начин. В никакв случай в ръцете си. Донякъде компромисно е да го направим с гръб към околните, в ръкава от вътрешната страна на сгънатия си лакът. Движението е известно като

позата на

Дракула

Идва от стереотипните изображения на измисления  вампир , който  прикрива уста с лакът с преметната върху него пелерина. По-малко препоръчвана, но допустима техника е кихането в кърпичка, която веднага ще сгънете отвън навътре и ще изхвърлите в затворен кош или ще приберете в плик и ще си измиете ръцете.

Етикетът на

лакътя стана

златен стандарт в медицината с новото хилядолетие - покрай страха от по-старите братовчеди на сегашния коронавирус.

И последно напомняне: не си запушвайте носа и устата. Задържането на дъха може да бъде възпиращо преди нагнетяването на въздуха, но блокирането по време на кихане създава условия за последици за здравето. Наред с травми на ухото и носните проходи, това може да причини засягане на ларинкса, промени в гласа, невропатни реакции, конфузно изпускане на пикочния мехур.