Нова ТВ ме разплака с кратък разговор с годеницата на млад мъж, умрял в ИСУЛ от ковид. Момичето е гневно, обвинява лекарите, ще съди две болници и я разбирам - загубила е любимия, останала е сама с бебе, писа във Фейсбук Весислава Танчева, експерт по политически комуникации:

В главата ми нахлуват всички старателно изтласкани встрани спомени от "Пирогов". 5 месеца ги трих сгъвах и крих по кюшетата на съзнанието, защото искам да забравя онези 24 дни. Искам да забравя свистенето на кислорода в маската, свличащата се кожа от устните, дупките от абокатите, усещането за пълна безпомощност. Исках, но това момиче ме върна там, в ужаса на ковид-отделението.

Тя описва лечението на Ангел, а аз чувам историята на всички на нашия етаж, които пред очите ми ковид отнесе. И ми се иска да можех да й кажа: Мило момиче, за съжаление едва ли има виновен, просто така убива ковид!

В началото изглежда, че всичко е наред, че се оправяш, че си минал леко. После усещаш задух, сърцебиене и слабост в мускулите. Това е крайният момент да приемеш, че трябва да влезеш в болница.

Повярвай, в болниците имат организация, действат по схема, в ритъм, като добре смазана машина за война с нашественика. И в 90% от случаите успяват - след седмица-две, може три, но изписват хора.

Убедих се, че сътрудничеството с лекарите е ключов момент! Доверието в тях може да ти спаси живота, а недоверието - да те убие. Да, българските болници рядко създават среда на взаимно доверие.

Ако си се озовал вътре, единственият начин да съкратиш престоя е да сътрудничиш! В ковид отделенията животът ти зависи от ритъма, в който работят десетина души, от непрекъсващия приток на кислород, от усилието на неизвестни за теб фармацевти, който се стараят всичко предписано да е налично и да се влива навреме във вените ти.

И въпреки ритъма, дисциплината, усилията, ковид успява да убие много хора! Отвън това иизглежда странно. Вътре е очевидно: болният и лекарят трябва да са екип, заедно да се преборят. Не се ли получи този екип, животът на болния е в опасност! Видях го няколко пъти: пациенти, които спорят с медиците, не спазват мерките, саботират собственото си лечение - те просто намалиха шансовете си за живот. А някои го и загубиха...

Ковид не е "просто грипче". Този вирус убива, светът преживя една от най-тежките кризи в историята. 

Как стана така, че в България се сърдим на учените и лекарите, че се опитват да спасят жалките ни з@дници?! Това ми е абсолютно непонятно.

И все пак, нагледах се на твърди противници на ваксините, борещи се за глътка въздух! Половината пациенти край мен твърдяха, че не са вярвали, че вирусът съществува. Видях сестри, по 50 кила едната, да влачат в леглото мъж над 130, защото на великия болгарин му скимнало да се поразходи без маска и припаднал на втория метър. Аз самата колабирах 2 пъти преди да ми дойде акълът. 

Но дори и в болница, дори и с кислород и антибиотици, естественият ход на болестта понякога минава през влошаване, преди да ти просветне и да усетиш, че се подобряваш. Това е критичен период, защото страхът лесно минава в паник атаки, пациентите буйстват, викат, могат да се наранят или да ударят друг пациент или медик. За 24 нощи, които прекарах в отделението, вероятно 3 или 4 минаха спокойно, без някой да изпадне в криза. Паниката често идва през нощта, след 11 часа. Атакува човека без предупреждение, кара го да върши нелогични неща, да обвинява лекарите в несъществуващи грехове, да крещи и дори да се сбие с първия, изпречил му се пред очите. Видях как се случва, повече от веднъж!

Една жена в съседната стая опита да намушка с вилица съседката си по легло. Наложи се да и сложат едни меки гривни на ръцете и да й ограничат движенията на леглото. На сутринта не помнеше какво е направила...

Силвия получаваше паник атаки всяка нощ. Имаше сатурация 98 и усещането, че се задушава беше само в главата й. Беше почти излекувана от ковид, но лекарите се чудеха как е възможно цял живот да не е обърнала внимание на факта, че пулсът й постоянно е около и над 100 удара в минута.

"Голяма работа, - казваше тя, - аз така си карам, пуша си две кутии цигари на ден, пия си кафето спокойно, те какво му разбират! Да ме пускат да се махам от тука, че ми писна..."

Силвия почина на леглото до моето, в 1:40 през нощта, седмица след като навърши 53. Ковид я превзе, обърна я с хастара навън и й причини усложнения, които я изплашиха до смърт. Буквално. ?

Смъртта й и ми подейства като адреналинов шамар зад врата! И не само на мен, разбира се, на всички. Но си представих какъв шок ще е това за дъщеря й, с която допреди часове се дърляха по телефона за някакви дребни семейни глупости! Горкото момиче, мислех си, легнало си е с убеждението, че мама се оправя вече, а се е събудило без мама... После се сетих, че момичето е набор на моя син и това беше като втори, доста мобилизиращ задвратник! ?

Ей това е, такава е реалността. Който си мисли, че преувеличавам, да влезе като доброволец в кое да е отделение на територията и сам да види!

Светла им памет на Силвия, на Ангел и на всички други жертви на ковид, но аз мога да ви кажа само едно:

???За Бога, ваксинирайте се???

И, за Бога, ако все пак - ваксиниран или не - се озовете в болница, слушайте какво ви казват лекарите! Стиснете зъби, изтърпете маските, иглите и дискомфорта и се доверете на хората в белите престилки - само тях имате! Само те са вашия щит срещу един наистина коварен убиец!

И не, спестете ми обвиненията в липса на обективен поглед върху ситуацията!

Изцяло субективно и пристрастно подхождам към темата, защото лично ме засегна и защото не искам и да си представя кой да е от вас в моето положение!

Не искам, бе, точка! ?

ПП Мислех да изтрия ритуално всички снимки от болницата и никога да не ги показвам публично. Ще го направя в деня, в който в България паднат всички ограничения, защото пандемията е вече история!

Това парченце от снимка е личната ми система с доза Ремдесивир.