Типичният антиваксър в България е жена на възраст между 25 и 39 г., живееща в град. Домакинството ѝ е от 4 души с 2 деца под 15 г. Не е учила след гимназията. Има по-скоро отрицателна оценка за ЕС и тя се е влошила още повече спрямо миналата година.

Този профил е очертан в проучване Евробарометър от края на август. За юни друго проучване показа, че 23% от българите над 15 г. не планират да се ваксинират.

Зад етикета "антиваксърите" стоят не само фанатични противници на ваксините и фантастични теоретици. Това са и хора, които искат повече и по-достъпна информация и отговори за съмненията си, или просто притеснени за децата си, писа "Дневник".

Голяма част от българите казват, че властите трябва да са по-прозрачни в обясненията и действията си за ваксинирането. Напълно съгласни, че има недостатъчна прозрачност, са 28%, а още 38% са по-скоро склонни да се съгласят. Това прави общо две трети от анкетираните.

Всеки пети (20%) тотално отрича, че ползите от ваксините срещу COVID-19 са повече от рисковете, както твърдят създатели, производители, здравни власти. Още толкова (21%) отговарят, че са склонни да не се съгласят с това твърдение. 8% са казали "Не знам". Така почти половината анкетирани се оказват в групата на скептиците.

Само в Литва и Словакия (по 21%) и Словения (20%) тази група е толкова голяма. Но разликата спрямо България е, че напълно ваксинира са 65,5% от литовците (71% с поне една доза), 50% от словаците и 51% от словенците.

Жените в България се оказват малко по-големи "антиваксъри" - 21% (срещу 19% при мъжете) тотално отхвърлят ваксинирането, а 22% (срещу 20%) са склонни да го отхвърлят. Всяка десета анкетирана българка казва "Не знам", с което се получават 53% съмняващи се и напълно невярващи.

Тази група е от млади хора, защото с възрастта отричането на ваксините намалява до 13% при българите над 55 г. Но и при възрастните общо една трета се съмняват в тях (като с добавят 18% по-скоро склонни да мислят така). В групата 15-39 г. мнозинството (по 51%) не са убедени в ползите от ваксинирането, като българите са водещи с 28% при тотално несъласните, че потенциалните вреди са по-малко от ползите.

Антиваксърството е най-силно в големите градове - там 41% се съмняват или тотално не вярват (20%) във ваксините. В селските райони са 48%, но заради доминирането на съмняващите се (31%), докато категорично против са 17%.

Най-скептични са домакинствата с 2 деца под 15 г. - 45%, от които 27% са категорично невярващите във ваксинирането.