Още акценти от интервюто:

Трябва ни ранна профилактика

Твърдението, че се стопират иновативните лекарства, не кореспондира с реалните параметри - НЗОК плаща 65% за иновативни и 25% за генерични

От 2009-а разходите за медикаменти на хората с рак се увеличиха със 100%

Делът на плащанията за медикаментозната терапия в нашия бюджет е далеч над евростандартите - над 30% вместо 20

От 1 милиард лева общо за лекарства 300 милиона отиват за
медикаментозна терапия в онкологията

С председателя на парламентарната здравна комисия разговаря КРИСТИНА КРЪСТЕВА

- Д-р Дариткова, нарушава ли се достъпът до лечение на онкоболните, каквито са опасенията на опозицията, разчитайки бюджета на здравното осигуряване за 2018 г.? А също - поради факта, че бе ограничено плащането на иновативни медикаменти.

- Достъпът до лечение на онкоболните български пациенти за 2018 г. е гарантиран. В разчетите на Националната здравноосигурителна каса

е предвидена

възможността

за заплащане

на терапия на

минимум

33 000 пациенти.

Разбира се, тези параметри не са абсолютни, могат да бъдат променяни при необходимост.

- Тези 33 хиляди пациенти всички нуждаещи се ли са?

- Да. Разчетът е направен на базата на пациентите, които са се лекували тази година. Отчетени са и статистическите очаквания. Така че отчитането на всеки онкоболен през 2018 г. с медикаментозна терапия ще бъде осигурено.

За това ще бъдат

дадени 300 млн.

лева от бюджета

на НЗОК през

2018 г.

Лечението на онкоболните пациенти не е само медикаментозно. То е комплексно. Там се включва и хирургичната интервенция, и лъчетерапията. Бюджетът на касата във всичките му параметри и техния баланс гарантира това лечение.

Именно затова искаме да имаме балансиран бюджет на НЗОК.

Големият проблем не е в лечението на онкоболните пациенти, а в това, че в България късно се откриват онкологичните заболявания. И това, от една страна, оскъпява лечението, от друга, намалява възможностите за по-успешно излекуване. Именно затова

инвестициите

трябва да се

насочат към

превенция,

профилактика

и ранна диагностика,

а не само в лекарствена терапия.

- Увеличават ли се парите?

- Средствата за извънболнична медицинска помощ и диагностични дейности, които гарантират ранното откриване, наистина се увеличават през 2018 г. Но значително по-малко, сравнено с ръста на средствата за медикаментозна терапия. Така че все още относителният дял на плащанията за медикаментозната терапия в нашия бюджет е далеч над европейските стандарти и е над 30%. За балансиран разход за лекарства се счита около 20%.

- Как ще отговорите на мотивите на държавния глава Румен Радев, че със Закона за бюджета ГЕРБ стопира иновативните лекарства?

- В момента НЗОК заплаща за медикаменти в процент 65 за иновативни лекарства и 25% за генерични. Така че плащанията основно отиват за такива медикаменти.

А по отношение на лечението на онкоболните 74% от лекарствата, които се заплащат за тях, са именно иновативни, скъпи, нови, прицелни терапии. Така че това твърдение в никакъв случай не кореспондира с реалните параметри.

- Днес Стефан Данаилов разплака доста депутати със своята лична история за онкозаболяването си. След него и Цветан Цветанов разказа за баща си и за Йорданка Фандъкова. Замислиха ли се депутатите дали правят всичко необходимо за хората в нужда?

- Аз съм български лекар и съм отговорна за съдбата на пациентите. Изпитвам съчувствие и състрадание към тях. Факт е, че ние не можем да осигурим еднакъв достъп до лечение на всички граждани, но това не се изчерпва само с достъпа до нови молекули. Става въпрос за достъп до лекар, до лаборатория и възможности за изследване и за лечение, които трябва да бъдат гарантирани на всеки български гражданин независимо от това къде живее. Ние трябва да мислим за всичко това.

За съжаление, може да се разкажат много трагични лични истории, но с това не трябва да се злоупотребява политически. Отговорното управление на здравеопазването изисква запазване на баланса в интересите на всички участници в името на здравето.

- Казвате, че догодина в бюджета има 300 милиона лева за раково болните пациенти.

- Да, от 1 милиард лева общо за лекарства 300 милиона отиват за медикаментозна терапия в онкологията.

- Като дял расте или намалява?

- Увеличава се, разбира се. В годините - от 2009-а насам, онкологичните медикаменти за българските граждани са нараснали 100 процента като плащания. За съжаление, се забрави времето, когато онкоболни пациенти протестираха пред Министерството на здравеопазването заради липса на медикаменти. По време на първото правителство на ГЕРБ се прехвърлиха плащанията към НЗОК. Това беше категорично позитивен акт, защото подобри достъпа. Сега има нови предизвикателства, които изискват своята регулация. Необходимо е:

- Да има контрол на изписаните медикаменти в лечебните заведения и гаранции за това, че те достигат именно до пациентите, а не стават обект на паралелна търговия, каквито случаи, за съжаление, бяха оповестени неотдавна.

- Утвърждаването на фармакотерапевтични ръководства, гарантиращи лечение, съобразно световните медицински стандарти.

- Изграждането на информационна система.

- Гъвкави механизми за договаряне с фармацевтичната индустрия.

Затова изпълнителната власт се нуждае сега от време. Затова

политиците се

наложи да

вземем това

непопулярно

решение с

въвеждане на

временна

забрана.

Нека да повторим, че такава временна забрана има и за финансирането на нови дейности и болници през следващата година. Само че това убягна от интереса на държавния глава и на колегите от опозицията. Те основно се фокусираха върху проблемите на фармаиндустрията.

- Гарантирате ли, че Законът за бюджета не третира различно здравноосигурените лица и че всички са обезпечени?

- Балансът на разходите в Закона за бюджета на НЗОК гарантира достъп на всички здравноосигурени български граждани до медицинска помощ във всичките ѝ аспекти.

- В сряда здравният министър съобщи добра новина - че е намалил в преговори задълженията на ловешката болница в пъти. На входа на зимата остава ли проблемът с фалита на болници?

- На здравния министър му се налага да преговаря с кредиторите за вдигане на запорите, за да могат да вземат заплата работещите. Проблеми има със задължения на много лечебни заведения. Те са натрупани във времето по различни причини. За мен най-големият проблем обаче е кадровият, защото това създава сериозен риск. Усилията трябва да са в посока по-добро финансиране на дейностите на лечебните заведения, преостойностяване на най-подценените клинични пътеки, увеличение на прогнозните бюджети. Това ще осигури по-добро заплащане на труда на медиците. Защото новите медикаменти са важни, но по-важно е да има кой да ги изписва.

CV

Родена на 28 септември 1966 г. в Пловдив

Магистър по медицина. Завършила Санктпетербургския медицински педиатричен институт. Специалист по педиатрия и обща медицина, магистър по здравен мениджмънт

Общински съветник в Смолян от 2007 до 2009 г. Член на Изпълнителната комисия на ГЕРБ

Народен представител на 41-ото, 42-ото, 43-ото и 44-ото НС. В 41-ото бе избрана като мажоритарен кандидат. Председател на парламентарната здравна комисия

Семейна, има син