9° C, предимно облачно
Медът и пчелните продукти са познати от векове, а лечебните им свойства са известни на хората от Древността до наши дни.
В „Чудодейната сила на меда” ще откриете информация за всички пчелни продукти: мед, забрус (разпечатката на питите), пчелен прашец, прополис, пчелна отрова, маточно млечице,търтеево пило, восък, восъчен молец, пчелен подмор.
Предлагаме ви да се запознаете с прополиса и това как той помага за различните заболявания, какви свойства и качества има и как лесно и бързо да си приготвяте отвари, мехлеми и разтвори с него.
Прополис
Прополисът е пчелен клей, който пчелите приготвят, събирайки смолист секрет от растенията и обработвайки го със своите ферменти. В резултат се образува вещество, притежаващо ненадминат антибактериален, антипаразитен и антивирусен ефект. Това вещество покрива отвътре стените на кошера и покривайки дъното на пчелните пити, позволява да се създаде в кошера „здравословна” атмосфера, позволяваща да живеят както възрастните пчели, така и техните личинки.
Многото природни компоненти в прополиса създават потенциален антибиотичен ефект, непозволяващ адаптацията на микроорганизмите към тях, както лесно би направил при своето действие един или друг антибиотик. За разлика от човешкия организъм растенията произвеждат своите многобройни „антибиотици” в комплект, към който трудно се приспособява. Още повече, този комплект се усъвършенства всяка година, произвеждайки компоненти, най-ефикасни към действащите в дадения период от време патогенни организми. Растението има възможност за такова производство.
При приготвянето на прополиса пчелите го обработват с ферменти от жлезите си, добавят восък и редица други вещества. При това в зависимост от предназначението – запушване на цепнатини, полиране на медените килийки и др. – съдържанието на восъка и другите примеси ще е различно, както и свойствата на прополиса. Разбира се, пчелите използват не само антибиотичните свойства на прополиса. За тях това е и основният от донасяните в кошера строителни материали – именно с прополиса се запълват всички цепнатини в кошера, прикрепват се восъчните пити към носещата рамка. Прополисът съчетава в себе си качествата на пластичен и здрав строителен материал с антибиотично действие.
Прополисът притежава антисептично (антибактериално, антивирусно и противогъбично), антиоксидантно (противодейства на окисляването на вътреклетъчните мазнини, което е важно за профилактиката на процесите на стареене, онкологичните и други заболявания), свързващо, дезодориращо, обезболяващо, общоукрепващо, противовъзпалително, премахващо сърбежа, противорадиационно действие, затваря рани; премахва съдовите спазми, понижава артериалното налягане, стимулира обмяната на веществата, процеса на регенерация (възстановяване) на тъканите, оказва хипозащитно действие, повишава издръжливостта и работоспособността на организма. Той повишава защитните реакции на организма, потиска растежа на патологичните клетки, забавя развитието на раковите клетки и дори ги унищожава, понижава съсирването на кръвта и нейната способност да образува тромби, запазва полезната микрофлора в стомашно-чревния тракт и за разлика от антибиотиците не води до дисбактериоза, способства за извеждането на холестерола от организма, за изчистването на организма, подобрява дейността на жлезите с вътрешна секреция и функциите на храносмилането.
Прополисът се препоръчва при редица заболявания.
Особено ефикасен се оказва прополисът при вирусни, микробни заболявания, при рани в организма – на кожата, червата, белите дробове. Класически са вече примерите за успешно лечение с прополис на изгаряния и травматични рани, язва на стомаха и червата, туберкулоза и простудни заболявания. Прополисът помага и при зъбобол – за сметка на обезболяващото действие на някои компоненти. Използването на прополис в гинекологията, отоларингологията също е базирано на неговите бактерицидни свойства. Заедно с това са важни и ярко изразените противовъзпалителни качества на прополиса. Именно те способстват за излекуването на възпалителните процеси в ушите, на лигавицата на женските полови органи.
Биостимулиращите свойства на прополиса са следствие от неговото общо въздействие върху организма при парентерално използване – във вид на настойки, запарки или инхалации.
Прониквайки в кръвта, специфичните вещества на прополиса повишават неспецифичната резистентност на човешкия организъм – казано образно, действайки като имунизация, те настройват организма за борба с едни или други микроорганизми. Но за разлика от специфичните ваксини с конкретни култури многото вещества на прополиса повишават имунния статус на организма към също голям брой патогенни чужди организми (гъбички, бактерии, вируси) или токсини. Повишава се също и съпротивата на организма към други патогенни фактори – като понижение на температурата, слабост на някои ферментни реакции и др. Повишавайки активността на хуморалната регулация, прополисът способства за нормализирането на функциите на жлезите с вътрешна секреция. При това активизацията на функцията (биостимулирането) става без присъщото за синтетичните средства пренапрягане на организма като цяло. Важно е също така, че няма и привикване – лекарствена зависимост, както днес това е показателно за цяла гама от лекарства.
Прополисът мобилизира защитните функции на организма, оказва удължаващо действие на редица антибиотици, неутрализира някои бактериални отрови, притежава антивирусно, антимикотично, бактерицидно, обезболяващо и бързо зарастващо действие, оказва противовъзпалителен, антимикробен ефект, влияе благотворно върху имунната система на организма.
За лечение на заболявания на лигавицата на устата е полезно следното: 50 г наситнен прополис се залива с 60 мл 70%-ов етилов спирт и 20 мл етер, разбърква се добре в съд от тъмно стъкло и се оставя да престои няколко дни, като периодично се разклаща. След това разтворът се филтрира и полученото средство се използва като основен препарат.
Вдишването на аерозоли на прополиса е ефективно при заболяване на дихателните пътища.
Положителни резултати има при лечение на гнойно възпаление на средното ухо с прополис.
2 – 4% спиртен екстракт от прополис оказва положителен ефект при лечение на меките тъкани в устата, абсцеси на венците, както и в хирургичната стоматология.
Благодарение на противовъзпалителните и филтриращи свойства на прополиса кремове, приготвени с него, имат добър ефект в козметиката. Полезни са 5 – 10% кремове с прополис, приготвени на мазна основа, при лечение на изгаряния. В същото време 20 – 40% кремове имат раздразващо действие.
Огнищен и общ косопад се лекуват с 30% прополисен крем и с разтвор от спиртен екстракт от прополис. Втриват се всеки ден в кожата на главата.
При туберкулоза на белите дробове и бронхите има обнадеждващи резултати при лечение с 10% воден екстракт от прополис.
Водно-спиртен разтвор от прополис (30% спирт) се използва при лечение на язвена болест. На болните се дават два пъти на ден преди ядене от 20 до 40 капки от разтвора с малко вода в продължение на 20 дни. При всички случаи се наблюдава клинично подобряване, което дава възможност да се препоръча прополис за лечение на язвена болест заедно с другите лечебни средства.
За лечение на деца, болни от катар на горните дихателни пътища, бронхит, хронична бронхопневмония, бронхиална астма, е полезен 5% прополисно-спиртен разтвор. По-целесъобразно е да се приложи аерозолно лечение с този разтвор.
8% водно-спиртна емулсия от прополис дава добри ефекти при лечението на деца с къси долни крайници. Вкарването на такава емулсия в епифизарния хрущял позволява удължаването на крайниците с 8 – 8,4%.
Успешно е прилагането на инхалационна прополис терапия при хронична силикоза при миньорите. Инхалации с 15% водно-спиртен разтвор от прополис също така изключват усложненията при това заболяване.
Екстракт от прополис за използване при хроничен фарингит се приготвя по следния начин: стритият прополис се слага в чаша с хладка вода, восъкът и другите примеси изплуват на повърхността, а прополисът се утаява на дъното; утайката се изсушава и залива с 96% спирт (30 г прополис и 100 мл спирт), престоява седмица, като периодично се разтърсва, след това се прецежда и се смесват 1 част от екстракта от прополис и 2 части глицерин. Добре почистената лигавица се маже един път в течение на 10 – 15 дни.
Добри резултати има и при лечението на УНГ-болестите с 5 – 15% воден и спиртен екстракт, 3 – 10% мазила и емулсии, а така също и с инхалации и апликации с прополис. При хронични атрофични фарингити се препоръчва терапия под формата на гаргара в гърлото, фарингиални ванички, дълбоко плакнене и пулверизация, използвайки изотоничен разтвор от натриев хлорид (100 мл) плюс 1 мл 20 – 30% разтвор от прополис.
Препоръчваме няколко рецепти за мазила с прополис:
В чист емайлиран съд се разтопява до кипене 100 г вазелин или животинска мас, след което се охлажда до 50 – 60 градуса и се добавят 10, 15 или 20 г (в зависимост от необходимата концентрация) наситнен и пречистен от примеси прополис. След това сместа отново се загрява до 80 градуса, като се разбърква непрекъснато в продължение на 8 – 10 минути в закрит съд, след което се прецежда през марля и се изстудява. Използва се при лечение на язви, рани, изгаряния, измръзвания и други.
Наситнен и пречистен от смесите 1 кг прополис се разтваря при кипене в 96% спирт (не повече от 300 куб. см). За основа се използва вазелин или вазелин с ланолин (9:1 или 8:2). На 100 г от получената основа се слагат 15 – 20 г прополис и сместа се разтваря на водна баня около 5 минути при непрекъснато разбъркване до пълното разтваряне. След това тенджерата се затваря плътно, като след 10 – 15 минути още горещото мазило се прецежда, налива се в стъклени бурканчета и се затварят плътно. Съхраняват се на тъмно, сухо и прохладно място. Използва се за лечение на същите заболявания като в предишния случай.
Най-елементарният начин за инхалации е прополис в домашни условия. За това са необходими 60 г прополис и 40 г восък. Поставят се в алуминиево канче – 300 – 400 мл, то се слага на водна баня в друг съд с голям размер. Фитонцидите на прополиса сублимират с парите от кипящата вода и оказват благотворно въздействие на горните дихателни пътища. Препоръчва се инхалациите да се правят сутрин и вечер в продължение на 10 – 15 минути.
Воден извлек от прополис се приготвя така: 20 г стрит прополис се залива с дестилирана вода (100 мл), държи се в продължение на 1 час на кипяща водна баня и още докато е горещ, разтворът се прецежда през книжен филтър. Получава се воден извлек от прополис в съотношение 1:5. Също така може 20 г стрит прополис да се залее с дестилирана вода (100 мл) и да се екстрахира в продължение на 40 – 45 минути на водна баня при загряване не повече от 60 градуса. Охладеният разтвор се прецежда през марля. Получава се 10% воден разтвор от прополис.
Маслен извлек от прополис в съотношение 1:20 се получава, като се залее 5 г прополис със 100 мл зехтин и се държи на водна баня в продължение на 30 минути, след което се прецежда през няколко слоя марля.
За приготвянето на 100 г медено-каланхоена емулсия се вземат 78 г течен мед, 15 г сок от каланхое и 7 мл 10% спиртен екстракт от прополис и всичко се смесва до получаване на маслообразна консистенция. Тази емулсия се препоръчва при лечение на фарингити, ринофарингити, ларингити и тонзилити с всекидневни намазвания на глътката с помощта на тампон от памук.
За мокреща екзема на ръцете се приготвя отвара от дъбова кора – 1 част смляна кора и 5 части вода; в чаша с отварата се добавя 1 ч. л. 30% спиртен разтвор от прополис и се нанася върху кожата.
При потене на краката те се киснат в отвара от дъбова кора (1:10), към 1 л отвара се добавя 30 мл спиртен разтвор от прополис. Ваните се правят в продължение на 15 – 20 минути при температура 38 градуса, а курсът на лечение е 5 дни.
При заболяване на кожата (фурункули и карбункули) е ефикасно 20% прополисово мазило на вазелинова основа с ланолин.
За лечение на фарингит може да се използва настойка от жълт кантарион с прополис.
А за промивка на небните сливици се използва 30 мл сок от каланхое, към който се добавя 1 мл 10% настойка прополис.
Полезни са следните начини за използване на прополиса:
Вътрешна употреба на прополис (взема се на върха на ножа, бавно се сдъвква и се гълта); прополисово масло (приготвя се в съотношение 1:4 на вряща водна баня); 10 – 15% спиртна настойка (използва се като основен препарат за приготовление на смеси и лекарства); прополисово-водна емулсия (получава се на основата на предидущия препарат в резултат на неговото загряване във вряща вода, пие се по 1 ч. л. 3 пъти на ден); 10% воден разтвор от прополис (приготвя се чрез загряване в течение на 3 до 5 дни на размекнат прополис в съд с вода до температура 40 – 50 градуса при бъркане до пълното му разтваряне; пази се на тъмно място и се приема при липса на апетит по 20 – 30 капки 3 пъти на ден преди ядене); прополисово-чеснова смес (смесват се воден и спиртен извлек от прополис в съотношение 1:1 и 10% спиртен разтвор от чесън и престоява 10 – 12 дни; употребява се в увеличаваща се доза, т.е. от 1 до 15 капки 3 пъти дневно преди ядене, след което по 15 капки 3 пъти дневно в течение на месец); прополис в смес с цветен прашец, смесен с мед и пчелен прашец.
Макар прополисът да е изпитано народно средство, преди да почнете лечение с него, все пак е необходимо да се консултирате със специалист, тъй като е известна неговата способност да предизвиква алергични реакции.
Прополисът обикновено се приготвя, като се изстъргва от рамките на пчелните пити, от платното над тях и от вътрешността и процепите в кошера. При тази несложна технология само при работен оглед на кошера за един сезон може да се получи до 100 г прополис от пчелно семейство.
Как се използва прополисът? Може директно – да се дъвче, гълта, да се втрива в здравата кожа или да се нанася на болните участъци. Обаче най-добре е да се приема във вид на различни лекарствени форми – извлеци (спиртни), настойки (водни), свещички или мехлеми. Също може да се правят инхалации с него, като се нагрява.
Из „Чудодейната сила на меда”
Книгата може да поръчате тук!
Коментари