Обявихме конкурс за ястия за деца в Деня на кулинарната революция, казва проф. Стефка Петрова, един от водещите специалисти по хранене и диететика. Ръководител на 7 национални проучвания на храненето и хранителния статус на населението и на експертни групи, които разработват и актуализират физиологичните норми за хранене, националните препоръки за здравословно хранене във всички възрасти, наредбите на МЗ с изисквания за здравословно хранене в детските заведения и училищата, сборници с рецепти и ръководства. Национален консултант по хранене на МЗ и представител на България по хранителна политика в Европейското бюро на СЗО в продължение на 16 години до 2012 г., член на международни експертни групи по хранене.

- Проф. Петрова, след дни България се включва в Деня на кулинарната революция, вдъхновен от световноизвестния Джейми Оливър, това е прекрасно, но какви целогодишни инициативи може да увеличат интереса на децата към здравословното хранене?
- Присъединяването на България към глобалната инициатива става по идея и с усилията на майки, които организират и участват в събития за промоция на здравословно хранене сред децата, особено на консумацията на плодове и зеленчуци. Подкрепям Деня на революцията в храненето чрез провеждане на конкурс за родители за здравословни рецепти за закуски, ястия и десерти, изпитани от тях и харесани от децата им. Журито е от експерти и майки. Отличените рецепти ще включим в новия сборник за хранене в
детските градини. Така ще направим родителите по-съпричастни към организираното хранене на децата. Ще предоставя и съвременна информация за проблемите на храненето и наднорменото тегло при децата, както и практически съвети за по-здравословно хранене на децата. Денят на революцията в храненето е кампания, но всяка стъпка за подобряване храненето на децата е полезна.

- Може ли за пример да служат безплатните закуски?
- Според всички родители парите не са достатъчни, за да се осигури качествена храна на децата и аз съм на същото мнение. Не може за по-малко от 50 ст. да предложиш сандвич с достатъчно (около 40 г) качествено сирене, кашкавал, филе, печено пиле, риба или яйце, те да включват и 30 г пресни зеленчуци, а хлябът да е пълнозърнест, каквито са изискванията на утвърдения от Министерството на здравеопазването “Сборник с рецепти за училищните столове и бюфети”. За тези пари не може да се приготви дори сандвич с 40 г лютеница, както е според рецептата, ако се използват качествени продукти.
Друга важна причина е липсата на адекватен контрол. МОН не отговаря за качеството на закуските, а само за осигуряването им. МЗ и неговите контролни органи – РЗИ, контролират храненето в училищните столове и бюфети, но не са ангажирани от МОН да контролират дали съставът, количеството и разнообразието на безплатните закуски отговарят на изискванията за здравословно хранене на учениците. Българската агенция по безопасност на храните контролира за срок на трайност, дали са правилно етикетирани и придружени със сертификати за произход, извършва се и контрол върху суровините. Сигналите от родителите за лошо качество на безплатните закуски предизвикват прехвърляне на топката от общините към директорите на училища. Те договарят доставчика и избират закуските, те трябва да следят за качеството им. Остава въпросът и дали училищните настоятелства могат да се намесят и доставчикът да бъде сменен, ако трябва. Генералният въпрос е все пак дали може за 48 ст. да се приготви качествена закуска.


- Популярен готвач каза, че порциите и количеството на месото в супите и ястията в сборника са малки. Друг оспорва нискомасленото мляко.
- Участието на добри и популярни готвачи за подобряване на храненето на децата е много ценно, пример е Джейми Оливър. Но всичко трябва да е съобразено с детските потребности, включително порциите. Пълномаслено мляко се препоръчва до 3 г. заради по-голямата потребност от мазнини в тази възраст. За учениците е добре млякото
да е с намалена масленост и така е във всички страни на ЕС, в САЩ, в Канада. Препоръка е на СЗО и на международните професионални асоциации. Да, по-ниската масленост намалява количеството на витамин D, но неговото съдържание в млечните продукти по принцип е ниско, той основно се синтезира в кожата под влияние на слънчевата светлина, затова трябва децата да играят поне 15-20 мин навън всеки ден.
Количествата на месото, рибата, млечните продукти, яйцата съответстват на стандартите за училищно хранене в САЩ, Англия, Франция и др.

- Как храним децата си вкъщи, е въпрос на знание и възможности, но безплатните закуски са държавна политика, как да се подобри качеството?
- В САЩ и Обединеното кралство дават безплатни закуски и обяди само на учениците от по-бедни семейства. Във Финландия храненето на всички ученици е безплатно. У нас правителството е решило безплатната закуската да е за всички ученици до 10 г., но парите не стигат храната да е качествена и здравословна. Или парите трябва да са повече, или подходът да е различен.

- Проблеми има и в училищното хранене, защо?
- В България изискванията за здравословно организирано хранене на учениците за пръв път бяха регламентирани чрез наредба на МЗ още през 2000 г. и тогава експерти разработихме първия сборник с рецепти за училищните столове и бюфети. През 2009 г. актуализирахме наредбата с изисквания към качеството на храните, към съдържанието на мазнини, сол и захар. Въведе се пълнозърнест хляб в менюто, регламентира се предлагането на мляко с намалено съдържание на мазнини (1,5- 2%), бяха поставени изисквания за минимален асортимент закуски и напитки. Регламентира се забрана за предлагане на храни и напитки, които при честа консумация допринасят за нездравословно хранене на децата, като пържени храни, солени снаксове, захарни и сладкарски изделия, безалкохолни напитки и др. Първоначално имаше неразбиране от страна на родителите, че не се предлагат вафли и десертчета в училищните бюфети и те слагаха в чантите на децата си тези лакомства, но след това постепенно го приеха. По-големите ученици обаче започнаха да си купуват чипс и безалкохолни от
близките павилиони около училищата. Ние го предвиждахме и настоявахме да не се допуска продажбата на забранените храни и напитки в училищата на определено разстояние от тях, но становището на юристите на МЗ беше, че това не може да се приложи. През 2012 г. публикувахме актуализиран сборник. В рецептите е намалено до минимум количеството на мазнини, сол и захар, изключени са ястия с колбаси, десерти с високо съдържание на мазнини и захар, а са добавени и нови рецепти с пресни плодове, зеленчуци, мляко и зърнени храни. Децата в България не получават системно и целенасочено обучение за здравословното хранене. Повечето нямат здравословен модел на хранене в семейството. Майките работят по цял ден и нямат време да готвят и голяма част от нашите деца не са научени да се хранят със сготвена храна. В училищните столове се хранят предимно децата от до 4-и клас. По-големите предпочитат сандвичи, пици, пържени картофи, чипс, вафли, безалкохолни - масираната реклама на бързите храни силно влияе на децата. По-големите не искат да ходят на стол, защото често обстановката е неприятна. 

Училищните бюфети рядко предлагат разнообразна и привлекателна храна, въпреки че имат възможност за голям асортимент от вкусни закуски и напитки с малко и качествени мазнини, малко захар и сол. Качествените продукти обаче оскъпяват храната. От друга страна, децата не избират сандвич с пълнозърнест хляб, защото не са свикнали с него у дома. Бюфетите са задължени да имат определен асортимент, включително мляко и плодове, но това рядко се спазва. Предлага се това, което ще се продаде.


- Може ли училищното хранене да стане по-привлекателно?
- Много е важно да се инвестира в създаването на модерни училищни столове, където децата с удоволствие да се хранят. Да се ангажират фирми с квалифициран персонал. Да се извършва постоянен и строг контрол на всички нива по отношение на качеството и разнообразието на предлаганата храна и когато има нарушения, да има и ефективни мерки. Трябва родителите да участват в контрола чрез училищните настоятелства, учениците също могат да бъдат включени. За да се случи всичко това, трябва общините да се финансират, но е важна и инициативността на самите кметове. Например кметът на Бургас обяви нови обществени поръчки, в които постави условие за цялостното им модернизиране. Когато има виждане, нещата могат да се случват и без централизирано нареждане. Много е важно децата да се научат да правят информиран избор на здравословни храни, за което трябва да бъдат обучавани от най-ранна възраст. За съжаление, още не се случва. Има отделни инициативи, но целенасочено обучение като съвместни усилия на МОН и МЗ няма. Общественото мнение обаче има все по-голямо значение нещата да се случват. Колкото повече родители са информирани за правилното хранене на децата, толкова по-голям ще бъде натискът за промени. Затова кампании като Денят на хранителната революция са важни.