Изследователи: Ако възрастен падне внезапно без пулс и дишане, окажете бързо помощ, може да е по-лесно, отколкото мислите. На минута шансът за оцеляване намалява с 10%

При инциденти с човек, който внезапно спира да диша и губи пулс, очевидците най-често не смеят да направят нещо от страх да не сгрешат или да бъдат обвинявани при неуспех. В това време пострадалият може би бавно умира от липса на кръвообращение и недостиг на кислород. Според спешни лекари в САЩ само 46% от хората със спряло сърце получават масаж преди пристигането на линейката. А е важно пострадалият да възобнови колкото се може по-бързо кръвообращението си. На минута шансът за оцеляване намалява с 10%. Това обяснява пред сп. “Привеншън” д-р Холи Андерсен, кардиолог в Нюйоркската презвитерианска болница и директор по образованието в кардиологичния институт “Перелман”.

При внезапната сърдечна смърт, популярна като  сърдечен арест, сърцето спира, а с това и кръвообращението и дишането. Различно е от инсулт. Сърдечен удар е, когато притокът на кръв към сърцето е блокиран. При сърдечен арест сърцето внезапно спира да бие поради проблем в “електрическата” му система. “Когато натискате надолу в средата на гръдния кош, вие натискате гръдната кост и съответно сърцето. Така е невероятно ефективно - “давате” на човека сърце. Без кръвообращение в рамките на 5 минути мозъчните клетки започват да умират. След 10 минути шансът за оцеляване е почти нула”, обяснява кардиоложката.

В метаанализ от 2010 г., публикуван в сп. “Лансет” (Вижте изследванията по-долу.) учените установяват, че случайни минувачи, които извършват сърдечен масаж само с ръце (без уста в уста) с инструкции от диспечер на спешния телефон, повишават шансовете за оцеляване в сравнение със стандартната процедура с прекъсване за обдишване, което рядко се прави ефективно. “Когато спрете компресиите, за да правите уста в уста, губите инерцията. След всяко спиране са нужни нови 5-7 натиска, за да се създаде достатъчно налягане за придвижване на кръвта.” 

Как да действате, когато човек рухне пред очите ви без сърдечна дейност и дишане, ако не сте ходили на курс за първа помощ или не помните нищо от него? Веднага някой трябва да се обади на 112 за лекарски екип.

Започнете сърдечен масаж, а при нужда поискайте медицинско лице от спешния телефон да ви напътства. Ако оттам преценят, ще ви дадат други инструкции, следвайте ги.

В този дух са дори съветите на американската “Джон Хопкинс” - медицинския център, в който преди 62 г. е създадена методиката на сърдечно-белодробната реанимация (кардио-пулмонална ресусцитация, CPR). “Хората, които се колебаят да извършат сърдечна реанимация, защото не знаят правилното съотношение между възстановяващите вдишвания и компресиите на гръдния кош или защото се чувстват неудобно при контакт уста в уста, могат да дишат спокойно. Според две нови проучвания реанимация уста в уста не е необходимо по време на CPR в някои случаи. Между 2004 г. и 2009 г. американски и европейски изследователи проследиха повече от 3000 пациенти с CPR и установиха, че нивата на преживяемост са сходни при възрастни, които са получили само компресия на гръдния кош, и тези, които са получили освен компресия на гръдния кош и обдишване.”

При определени обстоятелства се препоръчва техниката с участие на дишане уста в уста. 

За повечето деца със сърдечен арест е нужно обдишване, казва Майрън Вайсфелд, лекар лекар в болницата. “Но за хора, които не са добре обучени или търсят прост начин да помогнат - казва кардиологът - само компресиите на гръдния кош, поне докато пристигне екип за спешна помощ, могат да са животоспасяващи и без обдишване.”

Проучвания: до идването на лекар може да помогне и само компресия

За да се помогне на възрастен, който колабира внезапно без пулс, може да е достъчно да се направи сърдечно-белодробна реанимация само с ръце, а обдишването уста в уста да се пропусне. Тези препоръки на Американската кардиологична асоциация (AHA) се появиха след публикации, сравняващи успеха в двата случая.

Изводът от метаанализ, публикуван в “Лансет” през 2010 г., е, че: Наличните доказателства категорично подкрепят превъзходството на сърдечната реанимация само с компресия от странични наблюдатели.  Причините за най-добра ефикасност на CPR само с компресия на гръдния кош включват по-голяма готовност за започване на CPR от страна на минувачите, ниско качество на дишането уста в уста и вреден ефект от твърде дългите прекъсвания на компресиите на гръдния кош по време на вентилацията.  Въз основа на нашите констатации CPR само с компресия трябва да се препоръча като предпочитана техника, изпълнявана от необучени наблюдатели.

В по-стар анализ от 2007 г. на проучвания са включени 4068 възрастни пациенти, които са имали извънболничен сърдечен арест, наблюдаван от случайни минувачи. По данни на пристигналите на място парамедици до този момент 439 (11%) са получили сърдечна реанимация само от странични наблюдатели, 712 (18%) конвенционална кардиопулмонална ресусцитация (CPR), а 2917 (72%) не са получили никаква помощ.  Изводите от проследяването на случаите са, че всеки опит за реанимация е свързан с по-голям процент с благоприятни неврологични резултати, отколкото без реанимация; само сърдечната реанимация е довела до по-голям дял пациенти с благоприятни неврологични резултати в сравнение с конвенционалната CPR при пациенти със сърдечен арест и с реанимация, започнала до 4 минути след ареста.  Въпреки това няма доказателства за полза от добавянето на дишане уста в уста от неспециалисти, установяват изследователите. Проф. Иво Петров

Проф. Иво Петров

Проф. Иво Петров: Нова тенденция е с предимство да се възстанови кръвообращението

Какво поведение препоръчват при внезапна сърдечна смърт лекарите “на терен”? По-лесният протокол само с поддържане на кръвообращението чрез сърдечен масаж без вентилиране на пострадалия или пълният обем сърдечно-белодробна реанимация, както е дефинирана в средата на ХХ век?

“И двете стратегии са правилни в зависимост от нивото на обучение на свидетелите на сърдечен арест – каза за “24 часа” проф. Иво Петров, медицински директор на сърдечносъдовия център на “Аджибадем Сити клиник”. - Идеалното е да има много обучени хора в общността, за да може сред случайните свидетели да се окажат и хора, които могат да помогнат с външен сърдечен масаж и дишане уста в уста. Но както показва и практиката, и публикацията в “Лансет”, в последните години се приема, че при липса на обучен човек по-важно е да се възстанови циркулацията на кръвта, вместо да се правят неефикасни опити за обдишване. Още повече че когато чрез външен масаж се задвижи кръвообращението, самостоятелното дишане се възстановява моментално, тъй като отново започва да действа дихателният център в мозъка. Накратко: ключово в ситуацията е да се възстанови циркулацията, защото тя е тази, която поддържа жизнеността на мозъка. Това е изключително важно, защото за всяка една секунда без кръвообращение в мозъка загиват стотици хиляди клетки”, уточни професорът. “Случайният свидетел просто трябва да започне веднага да прави външен сърдечен масаж чрез ритмичен натиск с двете длани в средата на гърдите. Това предизвиква изтласкване на кръвта от сърцето и механично възобновяване на циркулацията ѝ в тялото.”

За сравнение с цитиранията от САЩ, където 46% от изпадналите в сърдечен арест не получават изходен външен масаж на място, за България това ще са над 90%, смята кардиологът. Той уточни, че популярният съвет да не се пипа от неквалифицирани хора пострадал човек, е валиден повече за катастрофи, отколкото за някого, който внезапно пада. Тогава всеки трябва да може да направи няколко прости неща, които може да са животоспасяващи. “Първо се установява дали човекът е в съзнание – отговаря ли на въпроси; има ли кръвообращение – най-лесно се разбира по наличието или липсата на пулс в артерията на шията; диша ли – повдигат ли се гърдите, издишва ли въздух. При липса на съзнание и отсъствие на пулс е ясно, че човекът е в сърдечен арест и се нуждае от кардио-пулмонална реанимация. В миналото се препоръчваше комбинация от външен сърдечен масаж и обдишване, нова тенденция сега е даването на огромно предимство на външния сърдечен масаж със 100-120 компресии в минута.”

В идеалния вариант на оживени обществени места трябва да има поставени външни автоматични дефибрилатори, напомня проф. Петров, който от години работи за каузата и оглави наскоро създадения Български съвет по ресусцитация. “Портативният апарат води случайния свидетел какво да прави – не само за дефибрилацията, а и за външния сърдечен масаж. За съжаление, в България дефибрилаторите са рядкост. Страната ни не е изпълнила европейските директива отпреди 10 г. на обществени места да се монтират автоматични апарати и да се организира обучение. Животоспасяващите дефибрилатори са монтирани едва на 6 метростанции, в някои частни компании вече слагат апарати и се обучават хората, в една от веригите бензиностанции също са подели инициативата и това май е всичко.”

Председателят на съвета по ресусцитация е връчил на зам.-министъра на здравеопазването проф. Илко Гетов проект за законови промени, които да дадат път на адекватна държавна политика за намаляване на смъртността от сърдечен арест. На срещата обсъдихме министерството и съветът да сме съвносители на проекта, разказа проф. Петров.

(Материалите по темата са за информационни и образователни цели. Съдържанието не представлява медицинска консултация под никаква форма. За медицински съвети/диагностика/лечение посетете лекар. В спешни случаи се свържете със 112 и следвайте указанията на специалистите. )