От 1 г. у нас е достъпна и втора терапия с помпа, която доставя лекарството директно и на малки повтарящи се дози, както мозъкът иска. Проучват се 20-ина нови препарата за забавяне на заболяването, до 5 - 10 г. очакваме да се прилагат, казва в интервю за в. "24 часа" акад. Иван Миланов

Акад. проф. д-р Иван Миланов, дмн, е изпълнителен директор на Университетската болница за активно лечение по неврология и психиатрия “Св. Наум”. Академик Миланов има специалност по неврология, социална медицина и здравен мениджмънт. Специализирал е двигателни нарушения в Канзаския университет - САЩ, и лечение на главоболието в Университета на Павия - Италия.
Пред десетки разработени и приложени от него методи за изследване, диагноза, лечение и проследяване на пациенти с главоболие, двигателни нарушения и други неврологични заболявания може да се напише “за първи път”.
Автор и съавтор е на монографии, учебници и ръководства по неврология, глави в ръководства и учебници.
Председател е на Българското дружество по неврология, Българското дружество по главоболие и болка, Българската асоциация по двигателни нарушения и множествена склероза, Българската асоциация по клинична електромиография, зам.-председател на Българската асоциация по невропротекция и невродегенерация.
Член е на няколко борда в Европейската асоциация по неврология, съвета на Европейския комитет за лечение и проучвания на множествената склероза, член на Нюйоркската академия на науките, както и на Международната асоциация за изучаване на болката, Световната федерация по неврология и Международната асоциация за двигателни нарушения.
Бил е член на борда и касиер на Европейското дружество по главоболие и представител на България в Европейската федерация на неврологичните дружества.

- Академик Миланов, какви са симптомите на болестта на Паркинсон и лесно ли се поставя диагнозата?

- Болестта на Паркинсон е с малко подмолно начало. Тя се развива обикновено след 50-годишна възраст. Може да има треперене на ръката, което много хора смятат за безспорен симптом на заболяването, но може и да няма. По-показателно е наличието на симптом, който пациентите не отчитат, но за лекарите е убедителен:
човекът не си движи едната
ръка по време на ходене
Това е един от най-ранните симптоми, които ориентират лекарите. С времето знаците на заболяването много бавно и подмолно се засилват. Това е причината само около 30% от пациентите в Европа да се диагностицират още през първата година. Разбира се, важен за ранното разпознаване на заболяването е опитът на невролога. Няма 100% сигурен диагностичен тест. В България, както и в Европа, се прилага един добър тест с гама-камера, при който се инжектира изотоп и се отчита как той се натрупва в мозъка. Изследването има 80% точност, така че само на него не може да се разчита. Диагнозата се поставя на основата на това, което лекарят наблюдава.„

- На колко време трябва пациентите да посещават невролог при вече установена болест на Паркинсон?

- В началото - докъм третата-четвъртата година е достатъчно веднъж годишно да посещава невролога. Но тъй като заболяването се влошава с годините, обикновено за повечето пациенти се налага наблюдението да е 2 пъти годишно. След 10-ата година е желателно консултациите да са на около 2-3 месеца, а за някои пациенти с влошено състояние – всеки месец.

- Коя е причината за дегенеративни заболявания като болестта на Паркинсон?

- За съжаление, не знаем коя е причината за невродегенеративните заболявания и прогресиращото влошаване на работата на клетки в определена част от мозъка. За паркинсоновата болест също нямаме отговор какво я причинява. Има интересни наблюдения например, че
заболяването се забавя при
пушачи, но само докато пушат
Подобно нещо е забелязано и за пиенето на кафе.

- Как се обяснява това?

- Засега няма обяснение от науката, въпреки че през последната декада настойчиво се търси отговор на въпроса. Много се работи и се очаква в близките години да има медикаменти, които ще въздействат върху прогресията на заболяването. Напредналото заболяване е най-голямото предизвикателство.

- По какво се съди, че паркинсоновата болест е напреднала?

- Когато се стигне до т.нар. усложнена паркинсонова болест, наричана и фаза на изгубения рай, приеманите медикаменти вече не повлияват достатъчно добре симптомите. Появяват се по-сериозни двигателни усложнения с характерни неволеви движения на крайниците.

- Как се променя лечението и какви са стъпките в напредналия етап?

- Базово проблемът при болестта на Паркинсон е, че медикаментите не се подават към мозъка на малки дозички през определено време, както той би искал. Реално около 2 часа след подаването на лекарството нивото му в кръвта спада и това има лош ефект върху рецепторите на мозъка. За да се избегне това, в най-късната фаза на болестта се използват устройства, които да подават медикамента капково в дванадесетопръстника на пациента. Така се подобрява и усвояването, което в късната фаза е силно влошено в сравнение с ранната фаза на заболяването.
Има и още нещо. Докато в мозъка все още има достатъчно количество оцелели неврони, те складират част от лекарството, което подаваме, и го отделят постепенно, като донякъде изглаждат колебанията в серумните нива. В късната фаза на паркинсоновата болест голяма част от невроните в мозъка са загинали и няма кой да складира медикамент, който да се ползва във времето. Новите терапии до голяма степен отговарят на предизвикателствата.

- Съвременните лечения достъпни ли са в България и поемат ли се от здравната каса?

- Слава богу, има ги. Преди 10-ина години успяхме да включим в списъка на медикаментите, които се реимбурсират от здравната каса, първия, който удължава с години живота на пациентите. В Европа от 20 г. се прилага. Беше доста трудна борба, защото терапията е скъпа. Хубавото е, че от миналата година има втори медикамент със същия начин на прилагане, но вече с 3 съставки и още по-добро усвояване.

- Какъв е пътят на пациентите до тях?

- Когато лекуващият невролог прецени, че пациентът е навлязъл в най-късната фаза на паркинсоновата болест, го насочва към комисия за скъпоструващо лечение, каквато има и в нашата болница. Преценява се, че пациентът наистина е подходящ за лечението, и се приема в болница, за да му се направи проба за отговор на терапията. Тестово медикаментът се подава чрез сонда през устата и се проследява дали пациентът реагира добре. При положително повлияване се прави миниинвазивна операция -
през малък отвор на
коремната стена сондата стига
до дванадесетопръстника
На другия си край тя е свързана с компютърна система с помпа, която контролира дозираното подаване на медикаментозния гел по оптимален за мозъка начин – постепенно и по малко. Това е методът за подаване на двата иновативни медикамента. Разликата е, че при използвания от миналата година и у нас към основните терапевтични съставки е добавена още една, която блокира разграждането на подаваното лекарство.

- Имате ли вече конкретни наблюдения за ефекта от тази най-нова терапия за българските пациенти с паркинсонова болест?

- Първоначалните ни наблюдения за този кратък период на прилагане са, че пациентите понасят много добре терапията, както и очаквахме. За степента на повлияване на симптомите в сравнение с другата терапия със същия начин на прилагане е рано да се направят категорични заключения.

- А има ли резон сравнение между лечението с хапче и подаването на гел с помпа?

- Това са лечения за различни етапи на болестта, не се конкурират. Терапиите с помпа са за най-късната фаза на заболяването. До тях се стига, когато хапчето вече не въздейства. Какво ставаше преди? Симптомите не могат да бъдат контролирани и хората биваха приковавани на легло. С новите терапии пациентът все едно се връща назад във времето по отношение на прогресирането на заболяването. А за сравняване на качеството на живот изобщо не може и дума да става ясно в чия полза.

- В допълнение на правилно назначената терапия какво бихте препоръчали на пациентите?

- Към момента не съществуват нито доказани диети, нито някакви други специални правила, които трябва да се спазват. Единственото, което съветваме пациентите, е да се движат, да не се заседяват, да не се залежават. Като цяло – да живеят нормално.

- Проучват ли се нови обещаващи терапии за болестта на Паркинсон?

- В чужбина са в ход 20-ина проучвания на медикаменти, които потенциално биха забавили развитието на заболяването. Резултатите изглеждат окуражаващи. Очакваме в следващите 5 - 10 г. реално да започнем да работим с такива терапии.