Хигиената и профилактиката пречат на възпалението да плъзне от устата в цялото тяло

Кривите, неподдържани, покрити с кариеси зъби и възпалените венци съсипват и най-красивото лице. Но състоянието на устната кухина не се ограничава само до естетика, зъбобол и пародонтоза, а се отразява на храненето и здравето на целия организъм. Лекарите предупреждават, че то може да доведе до редица други болести - от алцхаймер и диабет до сърдечни заболявания и дори смърт. Устата е огледало на целия телесен статус и негов страж, пише Би Би Си.

За съжаление, по финансови причини и небрежност проблемите със зъбите са най-често пренебрегваните. Пародонтитът, или дълбокото бактериално възпаление на венците и костта около зъба, е второто най-разпространено дентално заболяване след кариеса. От него страдат поне 47% от хората над 30 г. А над 65-годишна възраст 64% имат умерен или тежък пародонтит. Това е 11-ото най-разпространено заболяване в света.

Началната фаза на болестта – гингивитът, е по-лесно, лечим. С времето обаче бактерията навлиза надълбоко, образуват се джобове, инфекцията се разпространява, уврежда челюстната кост и структурата около зъбите, те се разклащат и се стига до ченета.

Пародонтитът не показва симптоми веднага, той може да се таи с десетилетия и когато се прояви, вече е в напреднала фаза. А дотогава в кръвообращението

влиза постоянен поток бактерии

като Treponema denticola и Porphyromonas gingivalis, които формират нашето здраве далеч отвъд устата, обяснява Би Би Си.

“Представете си кръвния поток като автобус, който качва пътници (бактериите) и обикаля с тях цялото тяло. Някои ще “слязат” в мозъка, други - в артериите, трети в панкреаса или черния дроб”, казва д-р Сим К. Сингхрао, водещ британски стоматолог изследовател. Когато тези органи имат някакъв проблем или при обща слабост на организма, микробите причиняват възпаления и изострят стари инфекции.

Пародонтитът доказано изостря риска от някои незаразни болести: сърдечносъдови заболявания, диабет, алцхаймер, затлъстяване, някои  видове рак, ревматоиден артрит, паркинсон, пневмония, усложнения при бременност. Причиняващи пародонтит бактерии например са открити в  атеросклеротичната плака на пациенти.

Връзката е двупосочна – при хора с диабет тип 2 рискът да развият пародонтит е 3 пъти по-висок. Тази комбинация допълнително затруднява организма да контролира захарта.

Когато пародонтозата е агресивна и не е лекувана с години, тя води до загуба на зъби. Но след десетилетия хронично възпаление падането на зъбите не е единствената беда, а е придружено с опасни рискове за здравето, включително загуба на памет. Екип на проф. Бей Ву от Нюйоркския университет е открил доказателства за тази връзка и твърди, че колкото повече зъби е загубил пациентът, толкова по-голяма е опасността да развие склеротични симптоми. В голямо изследване специалистите са проучили здравния статус на 34  000 души в САЩ и стигат до извода, че с всеки паднал зъб опасността от когнитивно увреждане се повишава. Оказва се, че в сравнение с хората, които имат здраво чене, шансът тези с липсващи зъби да развият когнитивно увреждане е 48% по-висок, а деменция – 28%.

Загубата на зъби е до голяма степен пренебрегвана като рисков фактор за склероза и д-р Ву казва, че обикновено пациентите се изненадват, когато чуят за тази връзка. “Оралното здраве е липсващата част от уравнението и ние се опитваме да предоставим доказателства за тази взаимна зависимост”, казва тя.

Експертката изтъква значението на състоянието на зъбите за храненето. Здравата челюст, а и качествената протеза

подобряват приема на храна и дъвченето

Това стимулира кръвообращението, а лекарите лансират хипотезата, че то може да окаже положително влияние върху мисловните функции.

Пародонтозата в много случаи е генетично заболяване, но се влияе от хигиената на зъбите и грижата за тях. Не е трудно да се понижи рискът от този синдром или да се намали възпалението, ако вече се е появило, казват специалистите.

“Ако миете зъбите си редовно и правилно, ако спазвате добра устна хигиена, имате по-голям шанс да се предпазите от поява на болестта”, уверява проф. Ву.

Много е важно периодично да се прави почистване на зъбния камък и бактериалната плака. Правят се и процедури с цел да се помогне на венците да се прикрепят отново към зъбите.

При напреднал пародонтит може да се наложи хирургическа намеса и  кюртаж на пародонталния джоб, за да се отстранят патологичните промени на тъканта.

Главното е да се има предвид, че началната пародонтоза обикновено е безсимптомна, затова профилактичните прегледи са много важни и не бива да тичаме при зъболекаря само когато ни свие зъб.