Сезоните на алергии ще започват месец по-рано, ще траят по-дълго и в бъдеще ще нанасят много повече щети заради климатичните промени. Това показва проучване на Университета в Мичиган, публикувано в сп. Nature Communications с ръководител проф. Алисън Стейнър.

Заради глобалното затопляне периодът на полените ще подрани с 40 дни, а тяхната концентрация ще се повиши с до 250%, твърдят авторите на прогнозата.

Учените от Мичиган изследват отделните видове цветен прашец и дървесните видове по региони и подробно анализират различните растителни източници на полен като дъб, кедър и агресивния плевел амброзия, обяснява Стейнър, която има две деца, страдащи от алергии.

Времето за изпускане на дървесен прашец, особено в региони с различни широколистни дървета, варира. В Мичиган, където живее Стейнър, първо се опрашват брезите, след това дъбовете и боровете. Следват ги други видове в продължение на месеци.

В бъдеще обаче различните периоди на опрашване

ще започнат да се препокриват,

което ще води до по-голяма концентрация и заплаха за здравето.

Луис Зиска, ботаник и доцент в Колумбийския университет, страда от алергия и винаги носи спасителен инхалатор. “Впечатлен съм от детайлността на изследването. То ясно показва, че изменението на климата ще изостри алергиите, астмата и други проблеми на общественото здраве”, казва той.

Разнасяният от вятъра полен, който играе важна роля в опрашването, е тясно свързан с промените в температурата и валежите. Заради климатичната криза пролетта започва да избързва, растенията ще се опрашват много по-рано и по-дълго време, отколкото сега. Тя оказва влияние и върху броя на студените часове през зимата и на дните без слани през пролетта, което после се отразява на времетраенето и продължителността на сезона на полените.

Тъй като повишаването на температурите и сушата поразяват повече югозапада и юга, очаква се прашецът от растения като амброзия да нарасне повече в тези региони, отколкото в северните. Експертите очакват особено силно разпространение на опасни растения в пряка връзка с глобалното затопляне и увеличеното съдържание на въглероден двуокис в атмосферата. Едно от тях е амброзията, чийто цветен прашец е най-агресивният в света. Минимално количество от него е достатъчен, за да предизвика силни алергични реакции у хората и при конете.

Семената на амброзията могат да се размножават 40 г., и то светкавично

В Европа най-силно засегнатите страни са Франция, Италия и Унгария. Растението избуява и по улиците, парковете и дворовете в София и други български градове, съобщава “Дойче веле”. Наричат го плевела на глобализацията – може да се разпространи с пренос на почва, строителни отпадъци, боклук. И най-вече чрез храна за птици, която представлява смес от различни видове семена, включително и на амброзия. Най-сигурният начин за борба с него е изкореняването му. Но изтръгнатият плевел не бива да попада в кофата за смет, а в отпадъка, който подлежи на изгаряне.

В началото на XX век алергиите са се смятали за рядко заболяване. В последните десетилетия обаче честотата и остротата им драматично нарастват. Днес по данни на СЗО от тях страда една трета от световното население – над 2 млрд. души. А прогнозите са, че

до няколко години всеки втори европеец ще е с поне едно подобно заболяване

Специалистите препоръчват за борба с вредните газове и парниковия ефект да се садят повече дървета и други растения, но това води до увеличаване на цветния прашец в такива райони. Затова към залесяването трябва да се подходи научно. Не всички насаждения произвеждат полен и ако озеленителите внимават какви видове засаждат, хората не би трябвало да се тревожат, че концентрацията на полени ще се увеличи, коментира Алисън Стейнър. Най-лошите прогнози за климатичната криза все още могат да бъдат избегнати, ако светът намали емисиите на парникови газове в голям мащаб и доведе въглеродния диоксид в атмосферата до управляема точка, обяснява тя.