Български професор по бионика направи уникални протези на дете, родено без ръце и крака (Обзор)

9-годишната Еля от Разград вече ходи и пише сама

Проф. Евгени Дюкенджиев изработил най-сложните протези, които никой у нас и в Европа не се наемал. Той поел за своя сметка 50% от разходите, тъй като цената била непосилна за семейството

9-годишно момиче, родено без ръце и крака, получи шанс да се изправи, да ходи, пише, държи предмети и да върши неща, абсолютно непосилни допреди няколко месеца, съобщи в. “Борба”.

Малката Еля от Разград е първото дете с толкова тежки аномалии в България, което получава протезен комплекс от крайници, благодарение на професора по бионика и протезиране Евгени Дюкенджиев в Горна Оряховица. Той и съпругата му Татяна, доцент по протезиране от университета в Рига, Латвия, вложили огромен труд и целия си професионализъм в изработване на сложните протези, които никой друг специалист у нас, а и в Европа не се наемал да направи за детето. Това е

най-тежкият

случай в

дългогодишната

кариера на проф.

Дюкенджиев,

а в световната практика са едва 7-8 според него.

Именитият професор, доскоро правил научна кариера в Рига, е помогнал на хиляди с ампутирани крайници, като най-малкият му пациент е бил едва на 18 месеца. Има редица технически разработки в сферата на травматологията и ортопедията, включително и специални уреди за рехабилитация на деца с церебрална парализа.

През февруари в лабораторията за атипично протезиране на професора в Горна Оряховица дошъл зам.-кметът на Разград Ердинч Хасанов. Той разказал за случая на Еля, която е със 100% инвалидност, част от многодетно социално слабо семейство. Потърсил шанс за нов живот на момичето.

“След срещата с него с жена ми отидохме до Разград и се запознахме лично с момичето. Видяхме, че става дума за изключително сериозен случай, но приехме предизвикателството. В продължение на четири месеца работихме по създаването на протезни комплекси от горни и долни крайници”, сподели професорът. Задачата била с повишена трудност, тъй като детето е с особено тежки ампутации, които правят закрепването на протезните изделия почти невъзможно.

“Протезата на лявата ръка е козметична, тя само запълва ръкава, но дясната е функционална, движи се с мускулна тяга. В този случай въобще

няма

тазобедрени

стави и това е

големият

проблем

при изработката на протезите на долните крайници”, разказва проф. Дюкенджиев.

Неговата разработка е протезна система от взаимнозависимо закрепени изкуствени ръце и крака, за да е възможно движение.

Семейството на Еля пътувало 7-8 пъти до Горна Оряховица да мерят изкуствените крайници, докато се изработват.  

На 9 април били готови горните протези, а на 8 юли - и долните. След поставянето на целия комплект детето било обучено как да се движи, тъй като използването на изкуствените крайници става чрез специфична опора на тялото.

“Еля е много красиво и изключително умно дете. Буквално за 30-40 минути се обучи да ходи. Невероятно! Казал съм на семейството да я водят да учи компютри, тя с протезите ще може да работи”, радва се професорът по бионика.

Майката на момичето била обучена как се слагат и махат изделията, тъй като през нощта те не са необходими, когато се налага да ползва тоалетна - също.

Професорът не може да забрави и неописуемото щастие и любопитството в очите на момичето, щом успяло да погледне на света от високо.

“То не вярваше, защото ние с вас живеем в триизмерен свят, пространство, което има перспектива.

Еля бе в легнало

положение, за

нея светът бе

една равнина

и, естествено, с протезите стана съвсем различен, това усещане за нея е уникално”, спомня си проф. Дюкенджиев. Той редовно се чува със семейството на момичето и знае, че Еля прекарва по 3-4 часа на ден в ходене и ѝ е изключително интересно.

Освен с труда си и огромните познания, които вложил в работата по случая, проф. Дюкенджиев е поел за своя сметка 50% от протезирането, което било непосилно за семейството.

Лимитът за помощни средства на нуждаещите се, определен от държавата, покрива едва половината от стойността на техническото изделие, но функционалната “ръка”, с която Еля рисува и пише, въобще не е включена от социалното министерство, обяснява специалистът. Казва, че заради това стотиците хора с увреждания у нас са обречени на обездвижване, ускорени вторични заболявания и кратък живот.   

“Смисълът е стотиците семейства, които имат такива деца, да знаят, че това е реално и възможно да се случи в България. Да им дадем надежда, ново качество на живот”, казва проф. Дюкенджиев.

При възрастни с ампутации протезите могат да се ползват до 4-5 г. Децата и юношите обаче ги употребяват далеч по-кратко, защото растат. Така е и при Еля. Максимум след година и половина нейните изкуствени крайници трябва да бъдат заменени с нови. За тях момичето отново ще разчита на добрината на хората като професора бионик.

Майката Ремзие Мехмедова: Сътвориха чудо за дъщеря ми

Професорът и общината в Разград сътвориха едно чудо за дъщеря ми, сбъднаха мечтата да се чувства като другите деца, каза майката на детето Ремзие Мехмедова.

Жената разказа, че през годините са се консултирали с много лекари, но едни искали много пари, други казвали, че протези за краката са напълно изключени и те се отказали.

Докато зам.-кметът на Разград Ердинч Хасанов не ги свързал с проф. Дюкенджиев.

“Той дойде, видя състоянието и се нае да помогне. После ходехме до Горна Оряховица почти всяка седмица да пробваме новите ръце и крака на Еля, докато се работеха. От общината ни осигуряваха кола, а когато се налагаше да останем, всичко беше на разходите на общината. Много съм им благодарна”, обясни Ремзие.

“Сега Еля тренира много с новите крака. По-спокойна е, радва се. Мисли, че е като другите деца. Трудно е. Все пак е чуждо тяло, но всеки ден се старае да пише все по-четливо и се надявам, че до септември, когато ще се върне в училище, ще сме готови”, радва се Ремзие.

Момичето е ученичка в III клас въпреки тежкия недъг. Любимите му предмети са български и литература - много обича да чете и разказва.

От социалните служби отпуснали 7200 лв. за новите крака на Еля и 4200 - за протезите на ръцете.

“Останалото г-н Дюкенджиев направи, от мен не са искали никакви пари”, обясни жената.

Повече от 3 години община Разград прави кампания, за да облекчи живота на момичето и семейството му. В навечерието на коледните празници през 2015 г. кутия за дарения бе поставена във фоайето на община Разград. Събраната сума бе за създаване на уют в дома на Еля преди Коледа. Организиран бе и благотворителен баскетболен турнир.