Човекът с увреждане у нас - софиянец, над 60 г., с болно сърце или рак, не работи

Мръсната дума “инвалид” бе премахната от българското законодателство през януари. Депутатите я замениха с “човек с увреждане”. Причината - преодоляването на стереотипното мислене за хората с увреждания като неспособни, невалидни и негодни.

65 хил. българи всяка година си издават свидетелство за инвалидност от държавата. Най-много хора с увреждания има заради болести на органите на кръвообращението като високо кръвно, инфаркти и пр.

С такава експертиза са 35% от новите инвалиди за 2015 г., показват данните на Националния център по обществено здраве. Според центъра тенденцията се запазва от 2001 г. насам. По честота като причина за инвалидизиране следват раковите заболявания с 18,7%, а болестите на костно-мускулната система и съединителната тъкан са 10 на сто. За същия период данните показват, че над 33 на сто от експертизите са за увреждания между 50 и 70%, като най-малко са експертизите до 50%. През 2015 г. са били освидетелствани 183 804 души, но по-голямата част са хора, чиято инвалидност е била подновена.

Според статистиката у нас има около 470 хил. души с увреждания. Профилът показва, че човекът с увреждане е средно на възраст между 60 и 69 г., живее в столицата и не работи.

Над 100 хил. инвалиди

живеят само в София,

в Пловдив те са близо 58 хил., докато във Враца са 16 хил., показват данните на Националния статистически институт. На всеки 1000 души в селата 110 са с увреждания. В градовете трайно намалена работоспособност или степен на увреждане имат 102-ма на 1000 души.

Инвалидите трудно намират и работа. Според статистиката едва 22% от тях работят. Коефициентът на заетост на хората с увреждания е 22,5%, докато при останалите е 59,1%.

Хората с увреждания в България съставляват около 8% от населението, а в Европейския съюз средният процент надхвърля 15 по данни на Евростат. Българските инвалиди са с най-нисък социален статус в Европа.

Повече от половината живеят на границата на бедността и са принудени да се откажат от образование, показва проучване на Евростат.

Хората с увреждания нямат достъп до образование и обучение, много трудно намират работа и реално много голяма част от тях са изключени от обществото. Сред основните причини за това са недостъпната среда и липсата на подкрепа. В ЕС почти половината от хората с увреждания работят, докато у нас работа имат само 23%.

Самата етимология на думата “инвалид” е “негоден”.

В Америка думата

“инвалид” е

равнозначна на “негър”,

аргументира се един от вносителите на промяната “човек с увреждане” - социалистът Михаил Христов.

“Инвалидите в България продължават да си стоят в къщите, 80% от тях си стоят неинтегрирани, необщителни и ще си останат просто инвалиди”, обясни депутатът. Според колегата му Крум Зарков думите имат значение, защото оформят възприятия, а по-късно и определени поведения у човека. “Терминът е и пречка за социалната интеграция на тези хора”, аргументира се Зарков.

Така думата “инвалид” бе заличена в девет закона. В Закона за интеграция на хората с увреждания е въведена легална дефиниция на термина “човек с трайно увреждане”. В Закона за висшето образование думите “слепи, глухи, инвалиди” се замениха с “хора със сериозни увреждания и други”.

Данните на СЗО показват, че над един милиард души имат някаква форма на увреждане и едва 5% от тях са вродени. Нещо повече - хората с увреждания се определят като най-голямото малцинство в света, като всеки един от нас може по всяко време да стане неин член било поради злополука, заболяване или старост.

Правото на живот е основополагащо човешко право. В хода на историята обаче е имало периоди, когато животът на хората с увреждания е бил застрашен, тъй като те са били смятани за по-малоценни от “нормалните” хора. В нацистка Германия са били избити повече от 200 000 души с увреждания. Теорията и практиката на евгениката продължават да съществуват и днес под различни форми, включително насилствена стерилизация и селективни аборти. Родителският скрининг и амниоцентезата дават възможност на евентуалните бъдещи родители да решат “кой трябва и кой не трябва да обитава този свят”.

РеформаТА

От години държавата се опитва да реформира издаването на решенията за ТЕЛК и правата, които следват от тях. Правителството е готово с две концепции - едната за самата медицинска експертиза, а другата за работоспобността на хората. Предлага се процент инвалидност да се дава за водещото заболяване и за всяко следващо, но над 50%. Заболяванията пък да са с точен процент, а не както досега с диапазони. Комисии пък ще оценяват дали хората могат да работят, или ще получават пенсия. Очаквано те не срещнаха подкрепа от хората с увреждания, които се опасяват, че над 200 хил. ще останат без права и пенсии. Така правителството реши, че ще промени част от текстовете заедно с хората с увреждания.