8° C, облачно
- Тогава написа: "Звездите обратно ме зоват", а на мен ми каза: "Скоро ще сме заедно!", споделя съпругът ѝ Андрей Тилков
- През септември прекарва COVID-19, но оттогава започва бавно да гасне. Умира в съня си
Винаги помагаше на хората, дори те да не искат. Беше интелектуалец. Обичаше да пътува, а от работата си почиваше в кухнята. Мила, сърдечна, раздаваше на всеки само доброта. Деликатна, но и безкрайно честна.
Така описват Светлана Тилкова–Алена близките ѝ, които дълго време няма да могат да преживеят загубата ѝ. Известната астроложка си отиде неочаквано на 70-годишна възраст на 16 ноември, а на поклонението ѝ се стекоха стотици хора, за да я изпратят в последния ѝ път.
“Неземно същество в земно тяло
Факт. Не го казвам заради емоцията и загубата. Раздаваше се безкрай и много трудно се пречупи да не прави непоискано добро – споделя пред “24 часа – 168 истории” съпругът ѝ Андрей Тилков. - Все помагаше на някого, дали заслужава, този въпрос рядко си задаваше. С развито чувство за хумор, но често ми обясняваше, че интелект се иска да се разберат моите шеги. Готвеше чудесно, за нея почивката от работата беше в кухнята. Интелектуалец, при това независим, който имаше свободата да говори това, което мисли. Перфектна домакиня. Понякога изпадаше в нереални мечтания да си бъде просто земна жена, без никакви дарби. Обичаше да пътува, беше живяла, работила, посетила 73 държави на планетата. Мразеше лицемерието и сервилността. Тактична, деликатна, но безкрайно честна, качество, твърде рядко срещано напоследък.”
Светлана Тилкова е родена на 26 януари 1955 г. в София. Завършила е 91-а немска езикова гимназия през 1974 г. и след това Висшия икономически институт “Карл Маркс”, специалност “Международни икономически отношения”. Твърди, че е виждала “незримия свят” още от 3-годишна възраст, което е формирало нейния интерес към астрологията и нумерологията.
Тя е автор на повече от 280 000 хороскопа,
като още през 1977 г. започва да изучава астрология – в този свят я въвежда възрастен мъж в Япония. В периода между 1977 и 1993 г. посещава Тибет, където изучава медитация и левитация по ръководството на духовни учители. При престоя си там получава духовното си име Алена.
И въпреки че за мнозина кончината ѝ е внезапна, Андрей дълбоко знаел, че тя е трайно изморена от забързания живот, който води, и това ще ѝ се отрази по някакъв начин.
“За този, който може да тълкува датата на нейната земна кончина, причината е ясна – приключила е с всички свои земни дела и се е подчинила на съдбата да се върне там, откъдето е дошла – подчертава той. - Тя беше наясно. Според мен
ковидът беше ускорителят на вече крайната ѝ преумора
Светла работеше в последните 6-7 години без почивка, събота и неделя, все работата беше на първо място. Така и отказа да се съобрази с факта, че тялото ѝ е земно и се нуждае от почивка. Вирусът я изтощи докрай. И двамата се заразихме в средата на септември, мина ни за седмица, но в началото на октомври тя започна бързо да се уморява и вместо да работи поне по 15 часа в денонощието, започна да намалява и намалява времето. В края на октомври се залежа, дори викахме Бърза помощ, но се оказа, че кардиограмата ѝ е перфектна, както казаха, по учебник за здрав човек - кръвно, пулс в нормата.
Хемоглобинът ѝ беше нисък
и наш роднина лекар набеляза какво и кога трябва да ѝ се влива. Сестрата вля само една банка, за втора не стигна времето.
А дали са се опитали да я убият? Десетки пъти през годините, но хора като нея са недосегаеми. Каквото и да преживеят, се възстановяват. Някои хора в България така и не осъзнаха многократно казваното от Алена: “Аз притежавам силата да ви унищожа за минути, вие сте безпомощни и заради това само се защитавам от вашите опити да ме убиете. Оставила съм ви на вашата карма, тя ще ви накаже жестоко”. Някои вече са наказани, но не искам да продължавам в тази насока, да не бъда обвинен в конспиративни теории.”
Тилков знае и че запознанството им не е случайно преди 45 г., когато вижда Алена като млада преподавателка по международни икономически отношения.
“На 6 ноември 1980 г. красива млада колежка поиска да ѝ купя кафе само защото съм в челото на опашката – спомня си той. - Все още остриган от казармата и подлитващ от радост, че не са ме задържали да отслужвам месец и отгоре арести, а са ме уволнили с нежелание, защото съм приет да следвам. На физическо ниво – нищо не се случи, но душата помни и ръчка да действаш. Бързо проучих, че не е колежка, а асистент, къде, на коя специалност преподава и след два часа бях пред залата в очакване часът ѝ да свърши.
Поканих я на кафе, а тя ми обясни, че съм нахалник...
и отношенията ни се развиха светкавично. Душата помни и диктува на подсъзнанието спомени от минали животи особено когато са преминали в хармония и разбирателство. Не мислете, че ние със Светла сме изключението, при всички хора спомени от предходни животи бликват в подсъзнанието при тяхна съдбовна или кармична среща, но не всички ги разпознават, колебаят се и пропускат момента.”
Затова и известната астроложка казваше, че двамата с Андрей имат кармична връзка от предишни прераждания. “Това не ми го обясняваше, а разказваше и беше невъзможно да не повярваш – категоричен е Тилков. - Днес вярата противоречи на знанието, че животът е вечен. Душата се преражда много пъти във физическо тяло, а не битува вечно като душа до последния ден. Затова има кармични връзки, затова се срещат отново и отново хората, било за обич, било за разплата.
Личната карма трябва да се уравновеси,
за да имат право душите да продължат своя живот и на по-високо развити планети. Алена беше написала, че ако човечеството не успее да се самоунищожи, в края на XXIII век тогавашните хора ще се влеят в семейството на безбройните планетарни култури. Религиите ще изчезнат, а хората ще заместят вярата или отрицанието в божия син със знанието за неговото реално съществуване. Аз знам кои са нашите 16 общи земни прераждания, векове, имена, какво сме оставили в историята на земляните, които са създали тази кармична връзка, събираща ни отново и отново. Но пак казвам, не са малко човешките същества, имащи общи прераждания. Това е правило, а не е изключение.”
Тилков обичал да ѝ прави подаръци, но знаел, че с нищо не може да я изненада, защото тя винаги била с крачка напред.
“Всичко знаеше предварително – отбелязва Тилков. - Питал съм я дали нарочно точно мен от цялата опашка в кафето на института е помолила да ѝ купя кафе, и пред мен имаше хора, но тя само се подсмихваше. Цветя, дрехи, бижута, обичах да ѝ правя подаръци, много и постоянно. Последните така и си останаха в опаковките. Но Алена притежаваше едно вредно за хората качество - нямаше никакво отношение към парите. Бяха ѝ безразлични и много усилия от моя страна в по-младите ни години бяха нужни, за да спре да раздава на когото за каквото поиска. Тя живееше едновременно в зримия и в незримия за хората свят. Всъщност “светът” е един. Ние го делим на зрим и незрим заради затвореното трето око на хората.
Не ѝ тежеше това, което “виждаше”,
не само на Земята, а и къде ли не във Вселената, която е гъстонаселена, а фактът, че хората на Земята и преди всичко българите се чувстват добре и в хармония със себе си, като живеят по законите на злото, нищо че привидно се кланят и кълнат в доброто. Такива популации обикновено се маргинализират, което много я натъжаваше, защото родът ѝ по бащина линия е от арийските българи, заселили се в Бавария. Страдаше, защото каквито и усилия да полагаше, беше невъзможно поне мъничко да приближи като морал и житейска философия съвременните българи към морала на великите ни предци. Алена изпълняваше своите задачи на планетарно ниво и се справяше добре. Знаеше и го е казвала, че се е родила на грешното място в грешното време, но тук я е изпратила Вселената. Сега на Земята трябва да дойде нов пратеник, но няма да е българин.”
И въпреки че не спирала с работата, да помага на хората не ѝ тежало. Раздавала се докрай, но страдала, когато е направила всичко, за да оправи живота на някого, спасила го е от проблеми, от болести, но човекът не е спазил съветите, които е дала. “В един момент стигна до извода, че нашенецът обича да страда, нещо все трябва да му е криво. Като страда, е щастлив - и той е като другите. Като е щастлив, бърза да си докара нещастието и проблемите”, категоричен е Тилков.
Но хората, на които известната астроложка е помогнала у нас, са хиляди и ще ѝ бъдат благодарни, докато са живи.
“Беше прекрасен човек. Толкова мъничка и нежна. Мила, любвеобилна, сърдечна, всеотдайна – посочва пред “24 часа – 168 истории” певицата Мая Нешкова. - Колко пъти съм ѝ звъняла посред нощите, но
тя веднага оправя проблема
Просто се раздаваше за всички. Жалко, че си отиде. Бяхме съседи дълги години на бул. “Дондуков”. Познавам я повече от 10 г. Бяхме близки, но рядко се виждахме. Беше ми почитателка. Идваше на концертите ми. Нейната професия присъстваше много силно в живота ѝ и всичките около нея бяхме повлияни от това. Тя беше много отдадена на хората. Познавам приятели, за които е направила толкова много, извън професионалните ѝ умения. На мен и семейството ми също много е помогнала. Спомням си преди години, когато вкъщи започна да се чува странно звънтене около една настолна лампа. Тогава всеки трамвай го усещахме много силно, спираше пред нас, но звукът беше различен. Не съм суеверна, но започнах да разпитвам приятелите в блока дали и при тях го има този проблем. Накрая звъннах на Алена и тя в един момент ме попита:
“Мая, имаш ли некролози в къщата?”
Шокирах се, но се сетих, че в студиото ми на партерния етаж пазех некролози на баща ми и свекър ми, които си отидоха в близък период от 3-4 месеца. Тогава тя ми обясни, че некрологът уведомява хората, че има помен, и не трябва да се съхранява в къщата. Изгорих ги, но звукът продължи. Тогава се сетих, че имам купища с вестници, в които има некролози. Дни наред ги горях в камината и всичко приключи. Тук не става въпрос за суеверие, а за информираност.”
Всъщност за всички свои близки Алена е не само приятел, но учител, от когото те попивали неизвестните неща за живота.
“Запознах се със Светла малко след момента, в който получи разрешение от Германския астрологичен съюз (DAV) да учреди Международен приятелски кръг на съюза в България през 2010 г. – споделя пред “24 часа – 168 истории” адвокат Станислав Йордански. - Нейното желание беше да подготви хора, достойни да попият от нейните знания и да ги използват в полза на хората и на обществото. Тя беше за мен както учител, така и приятел, и човек, на когото винаги можеше да се разчита. Притежаваше качества, които вече са изключителна рядкост в съвременното общество –
невероятна доброта, безкористност, искреност и прямост
– дори когато тя се отнася до нечии недостатъци, но не с цел да уязви отсрещния, а с желание да му посочи начина да не повтаря сторените грешки. Раздаваше се за учениците си не само със своите необятни знания в областта на нумерологията и астрологията, но и с дадените от сърце и от нивото на своята изключителна компетентност житейски съвети, които за всеки, докоснал се до нея, представляваха неоценима помощ в момент на изпитание или сочеха верния път към успеха измежду множеството възможни варианти за избор в дадена ситуация. Не един или два са случаите, в които съм получавал от нея безценна помощ в трудни моменти както за моите родители, така и за мен, благодарение на която съм жив. Светла ще липсва на всички, които я познаваха и обичаха, на България и на света със своите уникални знания, доброта и човечност.”
А съпругът ѝ Андрей знае, че двамата ще се видят отново, защото малко преди да си отиде, Алена му казва нещо важно. “Тя си отиде в съня си – споделя Тилков. - Но десетина дни преди това, ден преди последния брой 300 на нейното авторско списание “Кармичният кръг” да влезе в печат, написа: “Бъдете смели, следвайте съветите на Съдбата си, чийто тълкувател съм аз, защото дойдох Светлина да ви дам! Но звездите обратно ме зоват”. Бях информиран. Тогава ми каза: “Скоро ще сме заедно!”. Е, хайде, в очакване съм. При Алена не съществуваше колебание – смятам, предполагам, би могло, нямаше ги в речника. Изказът ѝ беше категоричен във всяко отношение, все едно дали говореше за световна война, или за нечии отношения.”
Коментари