Ключов ген, свързан с Алцхаймер, се оказва замесен и във второ, различно мозъчно разстройство – разкривайки двойна заплаха за когнитивното здраве.

Генът APOE4, добре известен като рисков фактор за болестта на Алцхаймер, вече е идентифициран и като независим рисков фактор за делир, състояние, което често се появява внезапно и води до дезориентация, объркване и рязко влошаване на мисловните способности, съобщи "Дейли мейл".

Ново изследване показва, че за всяко копие на APOE4, което човек носи, рискът от делир се увеличава с около 60 процента. Това означава, че хората с едно копие имат 1.6 пъти по-висок риск, докато тези с две копия са изложени на между 2.6 и 3 пъти по-висока вероятност да развият делир в сравнение с хора без варианта на гена.

Ново изследване от Обединеното кралство показва, че делирът не е просто страничен ефект на съществуваща деменция. Той може да бъде сериозен ранен предупредителен знак, който активно ускорява бъдещия когнитивен спад – дори при хора, които изглеждат напълно умствено здрави.

Обикновено предизвикан от тежка инфекция или хирургична операция, делирът води до внезапна обърканост и дезориентация.

Възпалението, което настъпва при такива събития, уврежда мозъчните клетки – същият биологичен механизъм, който стои в основата и на деменцията. Така се оформя опасен „биологичен мост" между двете състояния.

Генът APOE4 прави мозъка особено уязвим към тези възпалителни удари – откритие, което отваря вратата към насочени терапии, способни да прекъснат този процес и да предотвратят превръщането на делира в трайно когнитивно увреждане.

Този опасен порочен кръг означава, че дори един-единствен епизод на делир може трайно да промени когнитивната траектория на пациента.

Острото възпаление в мозъка по време of делир не води само до временна обърканост. То активно подхранва същите патологични процеси, които стоят зад дългосрочното невродегенеративно увреждане, оставяйки дълбоки следи върху мозъчната функция и ускорявайки спада, характерен за деменцията.

За да установят връзката между гена, свързан с Алцхаймер, и делира, учените комбинират здравни и генетични данни от над един милион души в няколко големи международни биобанки, включително UK Biobank.

С помощта на този огромен набор от данни те сканират милиони позиции в човешката ДНК, за да открият конкретни генетични варианти, свързани с по-висок риск от делир.

Екипът анализира и кръвни проби от над 30 000 души, изследвайки почти 3 000 протеина години преди някой от участниците да развие делир.

Чрез усъвършенствани техники за машинно обучение и статистически модели учените определят кои протеини могат да предскажат бъдещ риск от делир и проверяват дали бъдещи лекарства биха могли да ги таргетират.

Оказва се, че рискът от делир не е просто страничен ефект от връзката между гена и деменцията.
Напротив — APOE4 директно отслабва защитните механизми на мозъка, правейки го по-уязвим на възпалителни атаки като пневмонията, които отключват делира.

Делирът често се проявява като внезапна и ясно забележима промяна в умственото състояние и способностите на човека. Засегнатият може да стане объркан, дезориентиран и да изпитва сериозни затруднения да се концентрира или да следва разговор.

Личността му може да се промени – човекът да стане затворен, раздразнителен, подозрителен, да говори несвързано или дори да изпитва халюцинации.
Друг ключов белег е силното влошаване на способността да извършва рутинни, ежедневни дейности.

Делирът представлява огромно предизвикателство пред здравеопазването за възрастните хора.
Той засяга до половината от всички хоспитализирани възрастни пациенти – процент, който се покачва до над 70% в интензивните отделения и достига до 60% сред хората в домовете за грижи.

Василис Раптис, водещ автор на изследването от Университета на Единбург, коментира:
„Проучването предоставя най-силните доказателства досега, че делирът има генетична компонента. Следващата ни стъпка е да разберем как модификациите в ДНК и промените в генната експресия в мозъчните клетки водят до делир."

Отделен, по-задълбочен анализ потвърждава, че специфичен регион на 19-та хромозома, където се намира генът APOE, играе ключова роля в развитието на делира.
Изследователите подчертават четири конкретни гена в тази област – APOE, TOMM40, PVRL2 и BCAM – като критични за заболяването, което утвърждава този хромозомен регион като основна цел за бъдещи научни проучвания и терапевтични стратегии.

Мозъкът, засегнат от деменция, вече се намира в крайно уязвимо състояние, отслабен от натрупаните увреждания, които болестта причинява с течение на времето.
Невронните мрежи са компрометирани, а мозъкът разполага с все по-малък резервен капацитет, за да се справя с нови стресови фактори.

Когато настъпи сериозен стресор – например инфекция или хирургична операция – имунната система стартира агресивен възпалителен отговор, който допълнително уврежда кръвно-мозъчната бариера, поставя мозъчните клетки под огромно напрежение и може да бъде директно токсичен за невроните.

Макар делирът да продължава от няколко часа до ден-два, той нанася трайни физически щети: разрушава ключови невронни връзки и активно ускорява същите патологични процеси, с които мозъкът вече се е борил.
Това води до още по-бърз и рязък когнитивен спад, поставяйки пациента в още по-голям риск.