Ето 5-те най-упорити небивалици за рака, подхранвани от невежеството за човешката биологияа

1. Ракът е модерна болест

Всъщност ракът съществува, откак съществува и човекът. Той нито е болест на модерната епоха, нито е клеймо на западната цивилизация. Описван е преди хиляди години от египетски и древногръцки медици. Следи от рак са открити по скелет отпреди 3000 години.

Най-големият рисков фактор за рака е възрастта. Днес хората живеят достатъчно дълго, за да развият рак, благодарение на успехите на медицината срещу заразните болести и други масови убийци от миналото. Съвсем нормално е в организма да се натрупат толкова мутации на ДНК, че на стари години да се развие тумор.

Огромен напредък има и в диагностицирането на рака и поради това в сравнение с миналото той е станал по-"видим".

Много неща в човешкото поведение влияят на риска от рак - пушенето, замърсяването на въздуха и пр. Но има и много природни причини за него - например бактериите и вирусите. Всеки шести случай на рак е заради тях.

2. Суперхраните пазят от рак

Няма такова нещо като "суперхрани", макар че обратното се твърди в стотици хиляди сайтове.

Боровинки, цвекло, броколи, чесън, зелен чай... Списъкът им е дълъг. Това обаче е маркетингово понятие без научни аргументи.

Не че не е важно какво ядеш. Някои храни са явно по-здравословни от други. Добре е да се залага на плодовете и зеленчуците, храната да е балансирана и разнообразна. Но човекът е нещо много сложно, както и ракът. Твърде голямо опростяване е да кажеш, че тази или онази храна сама по себе си определя риска да се развие болестта.

3. "Киселинните" храни причиняват рак

Заради "киселинните" храни кръвта ставала твърде "киселинна" и това повишавало риска от рак. Затова да се ядели повече "алкални" храни като зелените зеленчуци и плодовете.

Това е билогически нонсенс. Да, наистина, ракът не вирее в изцяло алкална среда. Но в нея няма да издържи и никоя друга човешка клетка.
Кръвта обичайно е леко алкализирана. Но това се регулира строго и в много тесен диапазон от бъбреците. Той не може да се промени с храната.

Така че колкото и киселини или основи да поемете, те се изхвърлят чрез урината. Тя променя своето рН според изядените продукти. Оттук заблудата, че човек може чрез храната да алкализира тялото си. Всъщност той може да алкализира само урината си.

Вярно е, че обкръжението на раковите клетки е киселинно. Причината е в начина, по който те използват кислорода и произвеждат енергия за разлика от здравата тъкан. Но няма доказателства, че чрез храната човек може да манипулира своето рН или че чрез това влияе на рака.

4. Ракът хапе със зъби от захар

Твърди се, че захарта подхранва раковите клетки и трябва напълно да се изключи от храната на болния. Това също е опростяване на един твърде сложен процес, който хората едва започват да опознават.

"Захар" е много обобщаваща дума. Тя означава огромен брой различни молекули. Белият кристален прах, с който си подслаждате кафето, е сукроза - съединение на глюкоза и фруктоза. Всички захари са въглехидрати, т.е. молекули от въглерод, водород и кислород. Те се разграждат в организма на глюкоза, тя попада в кръвта и дава енергия на тялото.

Всички клетки, ракови или не, използват глюкозата като гориво.  Туморите, понеже растат много бързо, са по-гладни за нея. Но няма доказателства, че изядената захар храни най-вече раковите клетки. Тялото не харесва едни клетки повече от други, че да ги храни с предимство.

5. Ракът е гъбички и се лекува със сода

Тази теория се базира на кой знае как направеното наблюдение, че "ракът е винаги бял". Раковите клетки обаче по произход не са гъбични, а и ракът не винаги е бял. Някои тумори са бели, но други не са. Всеки патолог или хирург ще ви го каже.

Привържениците на тази теория твърдят, че ракът се дължи на заразяване с гъбичката кандида и че чрез туморите тялото всъщност се опитва да се предпази от заразата. Но няма доказателства, че е така. Освен това много и много хора без рак се заразяват с кандида. Имунната им система обаче я държи под контрол и гъбичката става опасна само при сринат имунитет като например на болните от СПИН.

"Простото решение" е да се инжектира сода за хляб (натриев бикарбонат) в тумора. Така обаче не може да се излекува никоя гъбична инфекция, камо ли рак. Обратното, поемането на големи дози сода има тежки, дори фатални последици. Тялото се съпротивлява на всякакви опити за промяна на рН и се отървава от содата чрез бъбреците. Ако тя е прекалено много, настъпва тежкото състояние, наричано алкалолиза.

Пресметнато е, че приемът на 12 г сода на ден от 65-килограмов човек в най-добрия случай ще неутрализира киселината, произвеждана от тумор с размери 1 куб. милиметър. А повече 30 грама сода на ден е фатална доза за организма. За да останеш жив при такова лечение, трябва да се държиш под този праг. Тоест, стигаш ръба на живота при тумор с размери само 2,4 куб. мм.

Така че всеки може сам да пресметне как содата "лекува" рак.