Народната медицина е съвкупност от устни сведения за начините и средствата за лечение, предавани от поколение на поколение. Тя представлява многогодишен лечителски опит, запазен в народната традиция. Отличава се със следните по-важни характерни белези и особености:

1. Нейните средства са насочени не само към лечение на болния орган, но целят и общоукрепващо въздействие върху целия организъм. Принцип на народната медицина е индивидуално да се лекува целият организъм, като се въздейства и върху симптомите на болестта.

2. Тя си служи най-често с комплекс от физиотерапевтични (с вода, въздух, слънце и движения), билколечебни (фитотерапевтични), диетолечебни и други средства, които не оказват неблагоприятно влияние върху организма.

3. Лечебните средства и методи на народната медицина не са скъпи - за провеждането им са достатъчни съвсем евтина материална част и скромна домашна обстановка.

Българската народна медицина се е създала през вековете въз основа на народния опит и в много от нейните методи се крият рационални зърна. От нея са взаимствани редица научни методи за диагностициране и особено голям брой средства за лечение и начини за предпазване от заболявания. Например билколечението (фитотерапията) е възникнало като много важен клон на народната медицина и е усъвършенствувано като наука.

Ръководните принципи на народната медицина могат да се формулират така:

1. Болните трябва да се лекуват предимно с естествени природни средства.

2. Едновременно с лечението трябва да се вземат мерки и за общо укрепване на организма чрез промени в режима на живот и хранене.

3. Лечението трябва да бъде строго индивидуализирано както по отношение на прилаганите лечебни средства, така и относно дозировката им.

4. Лечението трябва да бъде комплексно - да въздейства както върху болния орган, така и върху целия организъм.

5. При лечението по принцип не бива да се бърза (с изключение на особените и спешните случаи, за да се дава и на организма възможност да се бори с болестта.

6. Необходимо е у болните да се създава вяра в оздравяването чрез убеждаване, че болестта може да се превъзмогне чрез отстраняване на страха от нея и на психичното напрежение.

Тези принципи народната медицина осъществява посредством:

1. Многообразни природолечебни (физиотерапевтични) процедури: компреси, бани, обтривания, масажи, налагания с различни лапи, въздушни, слънчеви бани, движения и др.

2. Билколечение (фитотерапия).

3. Ликвидиране на психо-нервното напрежение, възникнало във връзка със заболяването, чрез словесно внушение.

Чрез природните лечебни средства се цели възстановяване здравето на болния по безопасен начин. Насоките на тяхното въздействие са: възстановяване на нарушената органна структура, на потиснатите и променени функции на боледуващия орган и включването им в сложната функционална взаимозависимост на организма като цяло. За постигане на тази цел природните средства трябва да се подбират индивидуално, да се прилагат правилно и дозирано, за да окажат целенасочен лечебен ефект: общоукрепващ, повишаващ защитните сили на организма, възстановяващ нервно-психичните процеси, противовъзпалителен, противомикробен, регулиращ отделителните функции на съответните органи и органни жлези и пр.

При лечението е необходимо да се обръща внимание и на психичното състояние на болния: вяра в оздравяването, волево съзнание, доверие и самодоверие, самовнушение, оптимизъм, които да се противопоставят на натрапчивите страхове и мисли при някои болести и пр. Въздействието върху тези прояви се постига по словесен път.

Природните лечебни средства, прилагани от народната медицина, са: слънчевата светлина, въздухът, водата, храната (предимно растителна с плодови и зеленчукови сокове), сънят, доброто настроение, радостта, смехът, телесните упражнения, различните видове масаж, диети - суровоядството, лечение с мляко, минерални води, електричество, чрез глад, билколечение и пр. Билколечението например е един от основните методи, използвани през вековете от нашата народна медицина.

Както се вижда, средствата на народната медицина са лесно достъпни и се намират в заобикалящата среда. При заболяване тези средства се използват, променени количествено и качествено, с различна сила и степен на влияние, индивидуално при всеки болен и в зависимост от мястото и характера на заболяването. И така народната медицина си служи предимно с природни лечебни средства.