Боледуват предимно хора над 60 г., но ходжкиновият лимфом има пик и около 20 г.

Злокачествените болести на кръвта са в топ 10 по честота сред онкодиагнозите. При повечето видове заболеваемостта нараства с напредването на възрастта, но при един тип лимфоми пиковете са два - около 20 г. и след 60 г. Това съобщи проф. д-р Маргарита Генова - председател на управителния съвет на Българското медицинско сдружение по хематология, началник на Лабораторията по хематопатология и имунология към Националната специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания.

Онкохематологичните заболявания имат специфика в зависимост от това

в кой момент от

кръвотворенето

възникват.

Острите левкемии водят началото си от ранните етапи, когато клетките са доста незрели. Хроничните левкемии се пораждат във фазата на значително съзряване, когато клетките придобиват специфични качества. Лимфомният клон клетки дава началото на лимфоми - ходжкинови и неходжкинови. Голямата група на миеломите и техните разновидности водят началото си от плазматичните клетки - краен продукт на Т-лимфоцитната клетъчна група. Като всеки тумор, злокачествените заболявания на кръвта се характеризират с неконтролируем растеж, в случая - на клетки, претърпели злокачествена трансформация. Натрупвайки се в костния мозък или в кръвта, те могат да предизвикат разрастване на лимфоидните органи - пораждат лимфоми. Едновременно с процеса на дейно образуване на абнормни кръвни клетки се потиска развитието на нормалните и те не могат да изпълнят добре своите функции: да се борят с инфекциите, да доставят кислород и др.

Засега няма ефективни методи за профилактика и скрининг на рака на кръвта. По епидемиологични проучвания в САЩ лимфомите и левкемиите са около 10% от злокачествените заболявания. Последните данни в българския регистър ги позиционират на 7-о място. Годишно такива диагнози се поставят на около 1500 българи. Децата по принцип рядко развиват рак, но сред тези случаи най-чести са онкохематологичните видове.

Заболеваемостта в различните групи варира от 3 до 7 на 100 000 - сравнима с данните за другите държави. Траен ръст има при лимфомите - след 2000-2010 г. те са почти 2 пъти повече в сравнение със 70-те години. Ключово значение има възрастта на фона на растящата продължителност на живота в цял свят. Допринасят и фактори като имунодефицитите, прилагането на все по-ефективни цитостатици - медикаменти, които водят до клетъчна редукция, увеличаването на трансплантациите. Освен увеличаване на заболеваемостта при неходжкиновите лимфоми прави впечатление и рязкото отскачане на преживяемостта особено след появата на таргетните терапии, които се прицелват точно в туморните клетки и не атакуват здравите, и възможностите на подобрената ранна диагностика. Шансът за преживяемост над 5 г. вече прехвърля 70%, в някои статистики преживелите10 и повече години са над 60% и тази вероятност е най-голяма в младите възрасти. Като цяло преживяемостта се е утроила, изтъкна проф. Генова. При ходжкиновия лимфом смъртността също е намаляла значително с използването на нови ефективни терапии - рискадаптирани и добре мониторирани за всеки отделен случай.

Относително плато има при левкемиите, характерни с голямо количество абнормни клетки за сметка на намаляване на останалите кръвни клетки. И при тях преживяемостта показва благоприятен темп, казва онкохематологът. “Особено впечатляващи са резултатите при деца - на европейския конгрес по хематология се съобщи за

10-годишна

прежививяемост

при над 97%

от пациентите

с острата лимфобластна левкемия. Това позволява намаляване на товара на високотоксичните терапии.” Революция в лечението на онкохематологичните заболявания е успехът при хроничната миелогенна левкемия. Високоефективните таргетни терапии изравняват продължителност на живота на тези пациенти с тази на останалите хора на тяхната възраст, които нямат рак.

За миеломите се очаква ръст над 20% в идните 10 г., но в същото време и драстично се увеличава преживяемостта при тази група диагнози.