Тя развива мозъка. Бебетата запомнят мелодии още в утробата

Хубавата музика облагородява нравите, но нейното въздействие отива много по-далече. Още от Античността тя заема особено място във всички общества. През последните години обаче “преминахме от магическото мисленe към истинското научно познание на процесите, които тя предизвиква в човешкия мозък”, казва френският професор Еманюел Биган, директор на Лабораторията за изучаване на проблемите на развитието към университета на Бургундия.

Музиката влияе изключително положително на развитието на децата, като това въздействие започва още преди раждането. Това показва голямо изследване на група учени под негово ръководство. Резултатите са публикувани от издателство “Белен” като книга със заглавие “Благоприятното въздействие на музиката върху мозъка”.

Френските учени доказали, че още в утробата на майката детето е способно да запомня музиката, която чува “отвън”. То е способно да разпознава мелодиите даже година след раждането си. Продължаващите и днес изследвания и експерименти показали, че тримесечните бебета, които са далече от проговаряне, са способни, при известно обучение при специалисти,

да започнат да

възпроизвеждат

напевни звуци

По време на 40-минутни сесии по 2 пъти седмично, които били заснемани, учените пускали на пеленачетата ритмична музика и ги насърчавали да се включват в заниманията. “Макар и толкова малки, те започват да “пеят”, казват учените.

Според проф. Биган музиката определено играе ролята на невростимулатор. Тя не само привлича вниманието на малкото дете, но позволява с него да бъде установен контакт. “Музиката създава у него макростимулатори на мозъчната активност, които съдействат за по-доброто усвояване на речта, на четенето, а по-късно и за ученето в рамките на училищната подготовка. Мелодиите оказват т.нар. социално-когнитивно въздействие”, казва френският учен.

Както пише в. “Монд”, който отразява изследването, въздействието на музиката върху човека

води до промяна

на биохимичните

процеси в мозъка

и води до по-голяма пластичност на съзнанието. Установено е например, че при цигуларите е отлично развита кората на дясното мозъчно полукълбо, с по-голям брой синапси, което е предизвикано от активната работа на лявата ръка при свиренето на инструмента. При пианистите има подобно развитие на кората и на двете полукълба, тъй като те активно използват и двете си ръце.

Учените са убедени, че музиката подобрява съединението между различните групи неврони, което оптимизира ритъма на работа на мозъка и така го подготвя по-добре за получаване на потоците от информация. Повишават се неговите комуникативни възможности. Свиренето на музикален инструмент “позволява да се подобри взаимодействието между различни зони на мозъка и в частност между зоните, управляващи движението и слуха”, посочват те.

Проучванията показали, че децата, които имат проблеми с произнасянето на думите, много по-лесно се справят с тази задача, ако преди това са им дали да послушат ритмична музикална фраза.

При такива деца

се подобрява и

усвояването на

граматиката

В. “Монд” привежда в тази връзка и доводите на Изабел Перец, шефка на Лабораторията по изследване на невровъзприятието на музиката, действаща към университета в Монреал. Според Перец, която е сред първите учени в света, започнали изследвания в тази област, “музикалното обучение формира мозъка с помощта на цяла поредица психологически механизми, блегодарение на което нараства плътността на невроните и се подобрява съединението между тях чрез аксоните (нервните влакна)”.

Други изследвания, проведени в Канада през 2010 г. от Глен Шеленберг, доказали, че при малките деца заниманията с музика увеличават темповете на повишаване на коефициента на интелигентност. Както казва ученият, “музиката помага на мисловния процес при децата, като ги научава в течение на времето да се съсредоточават по-добре”.

Според скорошна анкета сред 18 000 канадски ученици в гимназиалния курс онези, които свирели в ученически духов или струнен оркестър или пеели в хор,

показвали по-добри

резултати по всички

включени в общата

оценка предмети

като математика, биология и английски език. Интересно е, че онези, които участвали в кръжоци по пластични изкуства, не демонстрирали такива резултати.

Има преподаватели, които вече са убедени, че усвояването на материала от децата става по-лесно и бързо, когато има музикален фон, тъй като той им помага да се съсредоточават по-добре. Какво казва науката по този въпрос?

“Резултатите в това отношение са противоречиви. От една страна, музиката наистина може да помогне за съсредоточаването, но от друга, тя може и да разсейва. Може например да попречи на четенето и на запомнянето, особено ако е песен, т.е., когато има и текст. Така че

използването на

музиката като фон

трябва да е много

внимателно”,

уверена е Перец.

Има и изследвания, които се съсредоточават върху социалното влияние на музиката. Оказало се, че пеенето в хор увеличава доверието в другия и благоприятства сътрудничеството за сметка на съперничеството. А има ли възраст, след която вече не е възможно човек да се научи да свири на някакъв инструмент?

“Има много възрастни, които са искали да свирят, но не са имали тази възможност. Наблюдавайки уроците на децата си, мнозина от тях се питат дали не е моментът да започнат.

Науката е окуражаваща в това отношение. Да, дори и на напреднала възраст човек може да се научи да свири за удоволствие”, казва Перец. Според нея това има предпазващ ефект върху мозъка, забавя деградацията на паметта и намалява усещането за социална изолация.