На читателския въпрос отговаря доц. д-р Олга Григорова, дм, Александровска УМБАЛ, Клиника по нервни болести

Деменция от латински означава “без ум, без разум”. Характеризира се с постепенно влошаване на редица мозъчни функции - нарушение на паметта (амнезия), на речта (афазия), на сложните двигателни умения, придобити в индивидуалния живот (апраксия), на разпознаването на зрителни, слухови и други стимули (агнозия). Прогресивният упадък на тези когнитивни функции води до изразени личностни промени, нарушава социалния живот и всекидневното функциониране на индивида. Заболеваемостта от деменция нараства с увеличение на продължителността на живота и се удвоява на всеки 5 години след 60-годишна възраст. Често доста трудно се прави разграничение между началните стадии на деменция и забравянето при нормално стареене. Деменцията е синдром, който се предизвиква от различни заболявания. Най-голям дял заема болестта на Алцхаймер (55%), следват съдовата деменция (15%), фронто-темпоралната деменция (10%), болестта с дифузни телца на Леви (10%). Дегенеративните деменции се разделят на корови (75%) и подкорови (5%), те са с неизяснена причина, прогресивен ход и липса на специфично лечение. Първи признаци на дегенеративна деменция са рязко

влошаване на

паметта за

близки събития

при относителна съхраненост на спомените от детството и младостта. По-малка част от деменциите се дължат на дефицит на витамин В12 или фолиева киселина, инфекции (луес, ХИВ), интоксикации (алкохол, лекарства, наркотици), черепно-мозъчни травми, хидроцефалия с нормално налягане, депресивно разстройство (псевдодеменция). При своевременна и точна диагноза тези деменции са потенциално обратими (5-10% от всички деменции).

Диагностиката на деменцията изисква комплексен подход - неврологично изследване, невропсихологично изследване със специални тестове за определяне степента на деменцията и на когнитивния профил, компютърна томография (KT) и магнитнорезонансна томография (МРТ) за разкриване на изразеността на мозъчната атрофия, наличието на вътрешна хидроцефалия, позитронно-емисионна томография (ПЕТ), изследване на кръв и ликвор, включително ниво на витамин В12 и фолиева киселина, липиден профил, маркери за болест на Алцхаймер и др.

Лечението при болестта на Алцхаймер и другите дегенеративни деменции води до забавяне на прогресията и до подобряване на всекидневното функциониране. Провежда се с инхибитори на ацетилхолинестеразата и с антагонист на т.нар. NMDA- рецепторите. При съдова и смесена деменция се препоръчват препарати с невропротективно, антиоксидантно и вазоактивно действие като гинко билоба, селегилин, алфатокоферол, пирацетам, пентоксифилин, винпоцетин, ницерголин и др.

Назначават се

витамин В12,

фолиева киселина, тиреоидни хормони и др. За профилактика на съдовата деменция е необходимо повлияване на рисковите фактори за сърдечносъдово заболяване и на мозъчносъдовата болест - артериална хипертония, захарен диабет, дислипидемия, затлъстяване, предсърдно мъждене, клапни пороци, повишен хомоцистеин, алкохолизъм, тютюнопушене. Следователно, ранното диагностициране, профилактика и лечение на мозъчносъдовата болест ще предотврати и забави развитиета на съдовата и смесената деменция. Пълното въздържание от алкохол за 6-12 месеца се последва от регресиране на алкохолната деменция. Спирането на лекарства с невротоксичен ефект и други интоксикации повлиява благоприятно когнитивните нарушения.

В напреднала възраст е необходима достатъчна физическа активност, поддържане на социалните контакти, рационална диета (средиземноморска диета), т.нар. гимнастика на мозъка – решаване на кръстословици, судоку, изучаване на чужд език.

В заключение диагнозата деменция невинаги означава лоша прогноза. При своевременна и точна диагноза и адекватно лечение може да се окаже, че се касае за обратима деменция.