За хората над 65 г. ще има безплатна ваксина срещу грип, казва главният  държавен здравен инспектор

- Д-р Кунчев, какво ще ядат децата в яслите, детските градини и училищата от есента?

- Храната няма да е много по-различна от това, което и сега ядат. Новите сборници с рецепти, които издадохме, не са драстично променяни. Единствената идея е те да бъдат обновявани на определено време, така че готвачите в яслите, детските градини и училищата да имат голям набор от възможности какво да приготвят, както и да са съобразени с новите продукти, които излизат на пазара. От тази гледна точка сме заложили да се включат и някои по-екзотични продукти като авокадо, киви, които не са характерни за нашата кухня. Но те са единствено като възможност за разнообразяване и присъстват в 5-6 от наличните 430 рецепти.

- Има ли други промени?

- Има малки промени в нормативите. За някои възрасти с малко е намален дневният прием на въглехидрати. При по-голяма консумация те имат сериозна роля за наднорменото тегло и затлъстяването, така че ги коригираме леко надолу за сметка на белтъчини и мазнини. Това е заложено предимно в менюто на децата в училище. За всички възрасти е намалено количеството на сол, захар и вредни мазнини.

- Отпадат ли някои храни?

- Не, няма да отпадне нищо. Ние вече сме извадили колбасите от менюто на децата, защото са с високо съдържание на мазнини. Забранили сме и пържените храни заради преработени мазнини, голям процент от които са наситени. Не може да се ползват и някои продукти с трансмазнини, тъй като имат голяма роля в патогенезата на сърдечносъдовите болести. Това важи и за солта.

Благоприятствани сме като страна, защото имаме достатъчно количество плодове, зеленчуци, зърнени храни и млечни продукти. Набавянето им не е проблем, и то на разумни цени, така че да е възможно изпълнението на рецептурниците, защото има определен размер на средствата за това и трябва да се съобразят с тях.

- Включването на екзотични храни ще вдигне ли таксите?

- Не. Цената им не е много по-различна от българските плодове например, а и присъстват в много малко от рецептите. Не искаме да избягаме от това, с което се храни традиционно българинът. Запазени са някои традиционни закуски като баничките, в които мазнината е повече, оставили сме и типични наши десерти с повече захар. Те не трябва съвсем да отпадат от менюто, но се поднасят в количества, които не заплашват здравето на децата.

- Рецептурниците приети ли са от здравното министерство и всички ли са задължени да ги спазват?

- Рецептурниците са готови, но още не са официално приети от здравното министерство. Има процедури по обсъждане с други министерства, обществени обсъждания, за да сме сигурни, че всеки си е казал мнението и са отчетени предложенията. Очакваме от есента да влязат в сила. Всички ясли, детски градини и училища са длъжни да готвят според рецептурниците. Законът е единодушен, без значение каква е формата на собственост.

- Приема ли индустрията новите изисквания?

- Когато преди 10-15 г. започнахме да говорим по темата за намаляване на вредните хранителни вещества, нямаше никакво разбиране от страна на индустрията и желание за промяна на техните рецептурници. Сега са много по-отворени и склонни да работят за развитието на здравословни продукти, защото виждат, че има търсене. Особено по-младите хора държат да знаят с какво се хранят - то да е правилно, да е здравословно, тенденцията е в тази посока.

- Преди седмица ЕК прие насоки за ограничаване на рекламата на вредни храни. Какво целят те?

- Идеята е чрез директивата за средствата за масова информация Европейската комисия да разшири обхвата на ограничителните мерки за реклама на вредни храни. Да се обхванат не само радио, телевизия и печат, но и всичко, минаващо през интернет – социални мрежи, информационни сайтове.

Ще се ограничи и продуктовото позициониране във филми, сериали и предавания, използването на популярни личности, както и скритата реклама под формата на промоции. Фирмите, които предлагат нездравословни храни, няма да могат да пускат и промоции тип “три на цената две”.

- Кога ще влязат в сила тези правила?

- Няма да стане веднага, процедурите в Европа са бавни. Освен това ние не искаме война с индустрията, а тя да осъзнае своята роля. Ще дадем достатъчно време на производителите да пренастроят машините, да променят рецептурниците и етикетите си, така че да отговарят на всички ограничения. Идеята не е да ги накараме да губят, а постепенно да минат към новите изисквания.

Горди сме, че успяхме в рамките на европредседателството да сложим на масата препоръките за ограничаване на вредните хранителни вещества и на рекламата и всички страни да ги приемат. Не е лесно това да се случи. Приемането става с консенсус, а не с мнозинство. Дори една страна да не е съгласна с един термин, не може да стане.

Оттук нататък всяка държава може да изработва вътрешни политики на тяхна база и да прави съответните стъпки. Но ЕК може да предприеме мерки, които да наложи като директива, и те да са задължителни и да важат за всички страни в ЕС.

- Каква е ситуацията със заболеваемостта от скарлатина и варицела у нас?

- Варицелата и скарлатината са масово разпространени детски шарки. Няма особена регионалност, места със значително повече заболели. И двете са инфекции, които се развиват по естествен път.

У нас няма ваксина срещу тях, което води до постепенно нарастване в броя на болните, стига се до епидемия, преболедува се и когато се родят нови деца, които нямат изградения имунитет, ситуацията започва да се повтаря.

Още в началото на годината казах, че се очаква да се надскочат миналогодишните бройки. Сега случаите на варицела са над 16 400 - със 100 - 200 повече от 2017 г. Подобно е при скарлатината, където болните са с 300-400 повече, общо вече са около 2600. Това беше една от причините да искаме да включим ваксина срещу варицела в имунизационния календар. Това е най-леката детска шарка. В повечето случаи преминава без последствия за здравето, но има 2-3% усложнения, които са характерни за нея. За миналата година близо 460 деца са били приети в болница с усложнения от варицела. Имаме, за съжаление, и 2 смъртни случая. САЩ използват ваксината вече 20 г. и постигнаха 80% намаление на заболеваемостта и смъртността от варицела.

У нас обаче тя може да се включи най-рано след 1,5 - 2 г., защото няма свободни вече произведени количества. Ваксините се изработват само когато се поръчат. Идеята е да не бъде в задължителния имунизационен календар, но да е част от национална програма. Така родителите, които желаят, ще може да я направят безплатно на децата си.

- Предвиждат ли се други промени в имунизационния календар?

- Искаме да включим ежегодна ваксина срещу грип на хората над 65 г. Единствената страна сме, която все още не го прави, а това е най-уязвимата група. Всяка година от усложненията умират 3000-5000 възрастни. Надяваме се ваксината да е безплатна най-късно от следващия сезон.