- Име?

- Наденица.

- Възраст?

- 5000 години.

- Външност?

- Овално черво, натъпкано с гадости.

- Я стига, наденицата е върхът!

- О, така ли? Кажи го на английския потребител, който спря да я купува.

- Не е спрял.

- Напротив, спря. Тази година британците ще изядат 2 милиарда наденици по-малко, отколкото през 2011 г.

- Ама наденицата е вкусна. Всеки я обича.

- Е, това е голяма неистина. Потребителите явно не одобряват, че е тъпкана с химикали.

- Ама те й придават чудесна текстура.

- Да, бе. А освен това е подгизнала от сол и мазнини.

- Ама те й придават чудесния вкус.

- Да, бе. А отгоре на туй едно изследване, макар и ограничено, откри, че 10% от надениците съдържат вируса на хепатит Е, ако не са добре опечени.

- Е, това ме разби.

- Видя ли. Затова никой не ги яде вече. Да ядеш наденица е все едно да играеш на "Пу за мене", само че получаваш затлъстяване и възпален черен дроб.

- А като не ядем вече наденици, какво ядем?

- Пилета. Продажбата им се е удвоила от 2011 г. насам. Защото, за разлика от надениците, като купиш пиле, знаеш, че ядеш пиле.

- Да бе, нещастно пиле, тъпкано с антибиотици и държано на тъмно в клетка.

- Но пак е за предпочитане пред затоплената торба с мазнини, химикали и хепатит. Наденицата умря, толкоз! Лека й пръст.

- Ама това е английска трагедия! Първо падна продажбата на мармалада, сега и наденицата. Какво следва? Цигарите?

- Виж, успокой се! Надениците, които още се продават, очевидно са с най-доброто качество, постигано някога. Така че ще възвърнат позициите си.

- Е, добре, щото от мисълта, че ще увиваме моркови с бекон за Коледа ми призлява.

- И на мен, приятелю, и на мен.

в. "Гардиън"