В традиционната за вестника годишна инициатива “Лекарите, на които вярваме” отново се включиха стотици пациенти. От свое име номинират най-достойните според тях лекари и стоматолози за приза за най-уязвимата вяра - в добрия специалист и отзивчив човек, на когото спокойно поверяват здравето и живота си.

Отличените с това доверие отново

ще съберем в

книга справочник

на старателни и

квалифицирани

лекари

в различните специалности.

Към професионалното им представяне в сборника ще предоставим и информация къде приемат пациенти и как може да се свържете с тях - на адрес на болницата или практиката, по телефон, с имейл.

Проектът се роди през 2011 г. като прехвърлен от вестника мост над пропастта от недоверие между пациенти и лекари по това време. В резултат на него болните хора подозираха лекуващите ги в недобронамереност и некомпетентност, специалистите отговориха с масово напускане на страната.

С годините стъпка по стъпка настръхналото обществено мнение постепенно се върна към здравите си корени.

Резонансът от каузата ни да покажем достиженията на медицината у нас и добрите примери показа, че

част от приноса е

на инициативата

“Лекарите, на

които вярваме”

Едновременно с делегирането на доверие читателите поставят и много въпроси в темите, в които очакват промени. Задаваме от тяхно име въпросите на утвърдени експерти.

Трябва ли да се доплаща за лечение? Работи ли профилактиката?

Проф. Генчо Начев, директор на УМБАЛ “Света Екатерина” и национален консултант по кардиохирургия. Има и опит като директор на НЗОК:

Категорично трябва да се въведе официално доплащане. Но то трябва да се предшества от реалното остойностяване на всяка медицинска услуга и яснота каква част от нея се поема от публичния фонд и каква част е съучастието от гражданина. За спешното лечение и застрашаващите живота състояния, разбира се, не трябва да се доплаща, но за останалите, над тази гарантирана помощ, е редно да има съучастие. Дори да изглежда нелогично, от доплащане “на светло” пациентите ще спечелят. Сега нерегламентираното даване на пари е около 40% от ресурса, с който се финансира лечението. Този процент е рекорден за Европа. При едно обмислено, изчислено по реални разходи доплащане в границите 5-20%, хората ще дават от джоба си много по-малък процент от сегашните 40 на сто. Отдавна обяснявам публично, че ако участва с официална такса, това дава на пациента повече права. В момента в някои болници единственото му право е да знае къде се намира банкоматът. И няма представа защо, нито къде отиват неговите пари.

От официалното доплащане ще има поне 3 безспорни ефекта за пациента.

Първият е възпитателен. Когато лично си финансираш част от лечението, се стараеш по-малко да боледуваш – живееш по-здравословно, храниш се по-разумно, спортуваш, балансираш живота си така, че да не стигаш до болница.

Вторият е контролен. Когато човек плаща, той се замисля дали изобщо има нужда да му се извършва дадено изследване или лечение, което му се предлага. Ако не се чувства компетентен сам да прецени смисъла от съответната процедура, е силно мотивиран да потърси второ мнение и да иска повече аргументи да се подлага ли на нея, като съответно заплати определена такса. В същото време контролният механизъм действа и върху извършителя на услугата. Ако някой е изкушен да отчита дейности, които не са извършени, за да получи повече пари от касата, трябва да плати частта на пациента за фиктивните манипулации.

Третият ефект е, че се отваря ниша за допълнително здравно осигуряване. Тогава има повече избори - човек ще може да реши дали да си прави допълнителни вноски, дали да спестява някаква сума, за да може да доплати при нужда за лечение, дали ще инвестира в нещо, което да може да продаде при необходимост, дали ще се осигурява допълнително, или ще се застрахова здравно и ще разчита съответният фонд да се погрижи за таксите по лечението му извън минималния пакет, поеман от задължителното осигуряване. Очевидно е, че при здравноосигурителна вноска от 8% НЗОК не може да покрива разточителен пакет от здравни услуги, затова над гарантирания минимум - спешните състояния и лечението при пряка заплаха за живота, трябва да се доплаща. За хората, които нямат средства да се осигуряват допълнително или да доплащат, трябва да се създаде специален фонд за подпомагане за лечение. Критериите за такива помощи може да са същите, както за отпускането на енергийни помощи например. да има и фонд за помощи за лечение и той да доплаща вместо социално слабите. Задължителното здравно осигуряване трябва да покрива спешните състояния и лечението при непосредствена заплаха за живота на човека. Това е логиката на социалната солидарност – всички правим вноски, за да може при нужда да се спаси човек, чийто живот е застрашен.

Как да коментираме работи ли профилактиката? Ами то няма профилактика в България. За това не може да бъдат обвинявани лекарите. Профилактиката е работа на държавата, функция на здравната политика – хората да живеят здравословно, да има програми за промоция на здравето. Лекарите не могат да го организират, те може само да бъдат привлечени да участват в реализацията на проектите.

За да не премълчаваме нищо от проблема, е честно да се каже, че профилактиката е двупосочен процес. Хората също трябва да са активни, да се грижат за здравето си, да знаят кога на какви профилактични прегледи е важно да отидат. И да понасят отговорност, ако не се съобразяват с препоръките. Сега стана модерно да се говори за моркова и тоягата, но ние отдавна използваме метафората. Когато поощряването на здравословните навици и превенцията не дават ефект, идва ред на санкцията.

По цял свят е така – ако пропускаш профилактични прегледи, така както са регламентирани по наредбите, губиш част от осигурителните си права и трябва да си доплащаш.