Природата малко по малко започва да се събужда за нов живот, а жените започват да мислят все по-настойчиво за фигурата си и за това как да влязат във форма. Сега е времето за две неща – да засадите чесън в градината си и да започнете диета с него.

От откъса, който ви предлагаме от „Чудодейната сила на чесъна” ще научите как да отслабнете с чесън за 12 дни, както и как, кога и къде да го засадите, за да имате най-добрата реколта.

Интересни и полезни неща за чесъна

ПРЕМАХВАНЕ НА ДЪХА ОТ ЧЕСЪН В УСТАТА

Въпреки благоприятното действие на чесъна върху човешкия организъм, хората го избягват, заради трайните и неприятни дъх и миризма. Ако обичате да добавяте лук и чесън в прясно състояние към менюто си, това ще ви осигури добра имунна система и здраве, но може да ви изиграе лоша шега с неприятния дъх, който може да стресне някои хора, та дори и да са те любими.

Тази миризма излиза не само от устата, но и през порите на кожата. Така че, ако сте в компания, може да не си отваряте устата през цялото време, но околните пак ще възприемат вашата чеснова миризма. Дори старателното измиването на зъбите с най-скъпата паста за зъби не помага при отстраняването на чесновия дъх. Не дава резултат и дъвченето на дъвка.

Най-простият начин да не потискаме околните с нашето ухание на чесън е да го консумираме само вечер или той да се яде от цялата компания.

Знае се, че млякото може да намали или да премахне напълно миризмата и дъха на чесън, след като сме го яли или сме яли храна, която съдържа чесън. При лабораторни опити със сурови и топлинно обработени скилидки от чесън е установено, че млякото намалява концентрацията на алил метил сулфид (АМС), който всъщност е отговорен за неприятната и дълготрайна миризма на чесъна. АМС не се разгражда при храносмилане, а се освобождава чрез дъха и потта.

Изследванията показват, че 200 мл мляко могат да намалят концентрацията на АМС с 50%. Пълномасленото мляко дава по-добри резултати от нискомасленото. Явно мазнините в млякото потискат лошия аромат на чесъна. По тази аналогия, чесновата миризма не е толкова интензивна, ако чесънът се яде с по-мазни храни. Препоръчва се млякото да се консумира по време на хранене, за да има по-голям ефект.

Изпитано средство за премахване на чесновия дъх е дъвченето на сушени сини сливи, магданоз, босилек, сготвени патладжани, гъби, а също така и кориандър, зърно кафе, резенче лимон или сурови ядки – орехи, бадеми или кедрови ядки.

Дъхът може да се освежи с помощта на ментова отвара, която се приготвя по следния начин: една супена лъжица листа от мента се залива с половин литър вряла вода, оставя се да престои един час покрита и се прецежда. Устата се жабурка с тази отвара, като добре е след това да се преглътне.

Миризмата на чесън от ръцете се отстранява, като те се натрият добре със сол, а след това се измият добре със сапун.

ЧЕСЪН ЗА ОТСЛАБВАНЕ

Тази рецепта се препоръчва за коригиране на теглото и повишаване обмяната на веществата: 200 г обелени скилидки чесън се счукват добре в подходящ съд и се заливат с 200 мл медицински спирт. Съдът се затваря добре и се оставя да престои 10 дни на тъмно и прохладно място. Течността се прецежда през марля и се оставя още 3 дни да престои.

Спиртният извлек се взима на капки с прясно мляко по следната схема:

– първия ден за закуска, обяд и вечеря – съответно 1, 2 и 3 капки;

– втория, третия, четвъртия и петия ден броят на капките се увеличава – 4, 5, 6 и т.н., като на петия ден броят им достига 15;

– след това от шестия до десетия ден броят им се намалява – 15, 14, 13 и т.н. и накрая достига 1 капка;

– на 11 и 12 ден се взимат наведнъж по 25 капки.

След провеждане на един курс се прави почивка от няколко дни, за да се отчете ефектът, и след това курса се повтаря още поне два пъти.

ОТГЛЕЖДАНЕ НА ЧЕСЪН В ЛИЧНОТО СТОПАНСТВО

В нашата страна чесън се отглежда в почти всички райони на малки площи и особено в дворовете. През последните години у нас промишленото производство на чесън почти е преустановено. На пазара се продава предимно от внос. Някои домакинства за задоволяване на собствени потребности, а и за предлагане на пазарите, произвеждат чесън в по-големи количества.

Чесънът е студоустойчиво растение. До формиране на скилидките е добра температурата около 10 °С, а при нарастването им – до 25 °С. При добро вкореняване през есента понася и –25 °С.

Чесънът е взискателен към водния режим на почвата, особено когато израства листната маса и се образуват скилидките. Влажността трябва да бъде ограничена, когато луковиците са готови. За регулиране на почвената влажност е най-добре да се използва капковото напояване.

Избор на площи и подготовка на почвата за засаждане на чесън

За отглеждане на чесъна се избират богати на органични вещества структурни почви, разположени на проветриви места. Особено важно е те да са чисти от плевели. Чесънът трябва да се отглежда на едно и също място най-рано след 3–4 години.

Подготовката на почвата за летния чесън започва с обръщане (оран или с права лопата) на дълбочина 15–18 см. Така се унищожава плевелната растителност. Това се извършва до края на август. Преди това е добре да се направи основно торене с органични и с минерални торове: 3–4 т узрял оборски тор или 8–10 кг P?O? и К?О на декар. Напролет площта се култивира на дълбочина 10–12 см. Заедно с култивирането се внасят 8–10 кг азот на декар.

Подготовката на почвата за засаждане на зимния чесън се извършва веднага след прибирането на предшественика, обикновено през октомври. Почвата се обработва (изорава или обръща с права лопата) на дълбочина 15–18 см, а по-късно се бранува и се заравнява. Непосредствено преди засаждането се оформят лехи с ширина 3–4 м, които се разделят една от друга с бразда, широка 50–60 см. Дължината на лехите е в зависимост от наклона на терена и механичния състав на почвата. Браздите служат за пътеки и за отвеждане на излишната вода при валеж или напояване.

Чесънът успява най-добре върху дренирани и аерирани влажни почви. Много подходящи за него са новоразработените целинни места върху наносни, дълбоки, топли глинесто-песъчливи, черноземни и кафяви горски почви.

В зеленчуковото сеитбообращение предшественици на чесъна са доматите, пиперът, краставиците, тиквичките и др. В полското сеитбообращение най-подходящи предшественици са фият, пшеницата и ечемикът.

Засаждане на чесън

Подготовката на посадъчния материал започва с разделянето на скилидите и сортирането им по големина. За предпазване от чесновата муха посадъчният материал се третира с линдан, като 10 кг скилиди, предварително навлажнени с вода, се напрашват с 0,5 кг линдан. Скилидите се засаждат в предварително направени браздички. Браздичките се правят ръчно или с машини на разстояние 15–20 см и дълбочина 6–8 см. Вътре в браздичките скилидите се засаждат на разстояние 7–8 см.

Летният чесън се засажда по същия начин, както зимният. Разликата е в сроковете. Летният чесън се засажда рано напролет, обикновено през втората половина на февруари до началото на март.

За засаждане на един квадратен метър площ са необходими за летния чесън 120–150 г, а за зимния – 150–200 г луковици.

Летният чесън се прибира в края на юли, а зимният – в края на юни. Закъсняване с прибирането не трябва да се допуска.

В нашата страна чесънът се отглежда в почти всички зеленчукопроизводителни райони на малки площи. На по-големи площи се отглежда във Великотърновски, Ямболски, Шуменски и някои други райони.

Отглеждането на чесън става и в неотопляеми оранжерии. През есента площта се наторява с 3–4 т узрял оборски тор, 6–8 кг P?O? и 10–12 кг К?О на декар и се изорава. Преди засаждането почвата се фрезува на дълбочина 10–12 см и се оформят лехи, широки 2 м. Между лехите се оставят пътеки, широки 50 см.

Скилидите се засаждат до средата на септември редово при разстояние между редовете 12–15 см, а вътре в реда 7–8 см и на дълбочина 5–6 см. След засаждането се полива до навлажняване на почвата. За запазване на влагата, за поддържане на постоянна температурата и за по-бързо поникване на растенията, може да се покрие с прозрачно полиетиленово платно. При поникване на всички растения платното се отстранява. До поникването оранжерията не се проветрява. Нормалната температура през вегетацията е 18–20°С и влажност 60–70%.

Защита от плевели и вредители

Борбата с плевелната растителност се води с хербициди, според препоръката на специалисти преди поникването и във фаза 3-и – 5-и лист. Когато в края на вегетацията има опасност от заплевеляване, третира се отново с хербициди. Ако се появи бяло гниене, нападнатите растения се изскубват и се унищожават.

Растенията се нападат от чеснова муха, при което изостават в растежа си, а листата им пожълтяват и увяхват. Слабите растения загиват, а добре развитите остават с кухо стъбло. Борбата с чесновата муха се води през февруари–март след установяване на летежа. Прави се трикратно третиране с 35% тиоданемулсия в доза 150–200 г активно вещество на декар. Последното третиране се извършва 20 дни преди прибиране на чесъна.

Събиране и съхраняване на реколтата

Зимният чесън достига консумативна зрелост през април–май в зависимост от района и метеорологичните условия на годината. Растенията се изскубват, почистват се от пръстта, от външните повредени и от пожълтелите листа и се навързват на връзки по 5–10 броя. При необходимост изцапаните при изваждането растения може да се измият.

Растенията, оставени за луковици, узряват в началото на юли. Тогава те имат пожълтели листа и омекнали и полягащи върху почвата лъжливи стъбла. Луковиците се изваждат (според площите – механизирано или ръчно), просушават се на полето до изсъхване на шийката, след което се прибират на проветливи места, като се слагат на пласт, дебел 10–15 см, за доизсушаване. Съхраняват се в проветриви помещения, подобно на лука. При малки количества се препоръчва направата на сплитове. Характерна особеност на зимния чесън е бързото „изкуфяване” на луковиците. Те може да се съхраняват до началото на зимата.

Добивът на зелен чесън от декар е от 10 000 до 12 000 връзки, а на луковици – 400–600 кг.

Някои основни правила

Ето някои основни правила, които дребните производители трябва приемат, за да получат добра реколта. Най-важен е изборът на посадъчен материал. У нас са съхранени местни и селекционирани в миналото сортове. За посадъчен материал от тях трябва да се използват по-едрите и здрави луковици.

Някои производители закупуват чесън от пазарите на дребно. Вносният чесън, който се търгува, не е подходящ за посадъчен материал. Не се знае как ще се развива при климатичните условия на нашата страна, а това крие опасност от провал на реколтата. Някои от вносните сортове са подходящи предимно за зимно производство на зелен чесън.

Местните сортове, подходящи за лятно производство, са с по-дребна, по-стегната и по-плътна луковица. Скилидите са обвити с добре прилепнала люспа, която леко розовее. Най-външните скилиди са най-едри, като към вътрешността те постепенно издребняват. Към летния чесън се отнася сорт 37/57. Той е с по-малки листа и луковици, с по 9–11 скилидки и тегло 34–40 г. Към зимния чесън се отнася сорт № 6 и сорт № 14. Той е с широки сочни листа, луковиците са по-едри – 50–70 г.

Непосредствено преди засаждане скилидите се отделят на ръка, като се внимава да не се наранят. Едрите скилиди се отделят от средните. Дребните не се използват за засаждане. Чесънът пониква при 4–6 °С, но интензивното нарастване изисква 18–20 °С. При оптимални условия пониква след 10–15 дни. Не е желателно да се засажда гъсто, тъй като стъблата израстват тънки, дълги, след което пожълтяват. Формираните луковици са дребни.

Грижите през вегетацията се състоят в окопаване, поливане и подхранване. Броят на окопаванията се определя от наличието на плевели и от образуването на почвена кора. Не се прави загърляне на растенията.

КОГА Е ВРЕДЕН ЧЕСЪНЪТ

Чесънът не трябва да се яде в случаи на алергия към него. Неговите активни компоненти имат кръворазреждащо свойство, поради което не бива да се комбинира с антикоагулантни лекарства. Не бива да се консумира след раждане, преди или след операция. Противопоказан е при диабет и автоимунни заболявания.

Из „Чудодейнта сила на чесъна”

Книгата може да поръчате тук!

Обелените скилидки чесън се заливат с медицински спирт
Обелените скилидки чесън се заливат с медицински спирт