l В сезона на настинките и грипа се увеличават попарените при инхалации с подръчни средства

l Има бебета, изгорени от приспиване със сешоар - майките приложили съвет от интернет

l Деца си горят ръцете от пипане на горивни камери и топли от триене движещи се фитнес пътеки в дома

l При попарване – веднага охлаждайте, изгореното изолирайте с прозрачно кухненско фолио, казва доц. Мая Аргирова, координатор на Специализирания комплекс по изгаряне и пластична хирургия и началник на отделението за деца в “Пирогов”

- Доц. Аргирова, има ли специфика в изгарянията през зимата?

- Да, през студения сезон преобладават пламъковите изгаряния. Включват се различни отоплителни уреди – електрически, камини, такива с водна риза, газови бутилки. С приключване на отоплителния сезон тези изгаряния намаляват, но се увеличават други. През пролетта и лятото традиционно българинът

прави сладка

и компоти и

преобладават

изгарянията от

горещи течности

Определен вид изгаряния са характерни за определена възрастова група. Като цяло при децата до 7-годишна възраст са водещи изгарянията от горещи течности – почти 95 процента. С порастването се намесват и другите фактори, защото децата излизат от полезрението на родителите – започват да играят навън, вече имат някаква самостоятелност и любопитството ги кара да опитват различни неща и най-вече да играят с огън. Това от своя страна води до зачестяване на изгарянията от пламък, които в ранната детска възраст са резултат само на инцидент в дома, от който обикновено е засегнато цялото семейство.

Но най-честите изгаряния на деца от 1 до 3 г. са от камини тип камера – огънят зад стъклото силно ги интригува. Поради естественото любопитство да разучават околната среда те пипат силно нагрятата повърхност и си изгарят предимно дланите. А това е функционално място за децата. Разбира се, и за възрастните, но при децата е още по-драматично, защото те растат. Налагат се последващи реконструктивни операции, което пък е свързано с отделяне от нормалната среда на детето.

Освен според възрастта и сезоните изгарянията имат и национални специфики.

За света

преобладаващи

при възрастните

са пламъковите

изгаряния, у нас -

от гореща вода и

горещи течности

според епидемиологичните данни.

- С какво се обяснява спецификата у нас?

- С начина на живот. Традиционна практика е да се варят сладка, компоти, месо в буркани, при което винаги стои риск от инциденти.

Има и социално порочни навици, особено в планински райони и там, където се отглеждат животни, да се варят на открито в казани мляко, курбани, зимнина. Когато наоколо безконтролни играят деца, инцидентите са много вероятни. Често имаме такъв тип изгаряния от Гоцеделчевския край, но и от други планински райони. Децата са непредвидими. Дори и да си играе тихичко, в един момент детето се оживява, тича, не може да съобрази и цопва в горещата вода или бута казана и се залива.

Не са голямо изключение и случаите, при които

деца направо

сядат в съда

с гореща вода -

това са едни

от най-тежките

изгаряния

– дълбоки и обширни.

- Разделяте изгарянията от вряла вода от тези с горещи течности?

- О, да, горещите течности са с по-висока температура и това задълбочава уврежданията. Изгаряния с ястия, прясно мляко, мазнини и др. са свързани с по-дълбоки поражения и са с усложнена патофизиологична характеристика. Например агенти като

мазнина водят

до задълбочаване

на поражението

върху кожата,

защото са свързани с много по-висока температура на течността.

Не трябва да се подценяват и изгарянията с прясно мляко, защото в него има и мазнина и увредите са почти толкова големи, колкото при изгаряния с мазнина.

- При какви други ситуации расте рискът отизгаряне?

- Използването на газови бутилки увеличава риска дори при най-перфектно отношение от страна на потребителите.

Много изгаряния са свързани и с неправилно използване на отоплителни уреди, печки и камини на твърдо гориво - например хвърляне на запалителни течности в камини за по-бързо разпалване. Доколкото знам, се продават и готови такива. Може би те имат указания, които не се спазват от населението, но през последните години със зачестяването на използването на камини се увеличават и пламъковите изгаряния, получени при разпалване с някакъв вид течност. Много често, независимо от интелигентността на семейството, имаме примери на пострадали образовани хора, не се използват дори такива фабрични запалителни средства, а бензин, спирт.

- На човешката склонност да подценяваме рисковете ли го отдавате?

- По принцип

честотата на

изгарянията е в

пряка зависимост

от степента на

цивилизованост

на обществото

Колкото е по-напред в развитието си едно общество, толкова честотата на изгарянията е по-малка. Най-вече при децата. Обяснението е в превенцията, в следването на пасивни и активни програми за избягване на рисковете.

Например, когато се пише по въпроса, хората го четат и се замислят. Такъв тип активни програми трябва да има не само в медиите, а и в училище, да се говори с нужната загриженост за случаи като този в Сапарева баня например, когато тежко пострадаха трима души. Активното популяризиране на инциденти е един вид превенция. По този конкретен повод много се коментира, че газов котлон не може да се поправя от неоторизирано лице.

Изгарянето в 99%

от случаите е

предотвратима

травма

дори при по-малките деца. Зависи от образоваността на родителите и възпитаването на децата, от домашните лекари, от учителите.

Но не само децата, понякога и големите правят необясними неща, защото например са прочели нещо в интернет. Колкото и да е полезно да се ползва мрежата, там се появяват и информации, които често не са адекватни.

Преди време имахме изгаряния на малки бебета по шията от приспиване със сешоар. Бяхме изумени как им е дошло на ум на родителите, а те ни казват: “Ама вие не сте ли чели в интернет, децата заспиват по-лесно със сешоар?”.

- Наред с новите “моди” вероятно някои - като например изгарянията от електрически жици, отпадат?

- При тях честотата зависи от превантивните програми и санкциите. Бях забелязала връзката между кражбата на електрически кабели и законовите мерки. През годините случаите зачестяваха, имаше и пикови години. Слава богу, това намаля, явно мерките са добри.

Но пък излезе една суперопасна модата на селфита върху влакови вагон. Пострадалите не са безнадзорни подрастващи, а деца от добри семейства и от добри училища, дори студенти сме имали. Недостатъчно информирани за риска деца емоционално се поддават на слухове за “яко” селфи върху вагоните. Създава се обаче поле и дрехите им се възпламеняват.

- Колко тежки са пораженията?

- Понякога са фатални. Ако детето оцелее, се получават много дълбоки и освен това широкоплощни изгаряния, които обхващат почти цялото тяло, функционални места като лице, шия, крака, ръце. Налага се продължително многоетапно хирургическо лечение с последващи операции поне за 4-5 години. Трябва да се говори за това, за да се предпазят децата от тази опасна мода. Родители на дете, което почина при такъв инцидент, поеха инициативата за превенция на подобен род изгаряния и популяризиране на проблема с идеята това явление да изчезне.

- Какви други рискове се пораждат днес?

- Специфичен актуален риск са инхалациите с подръчни средства в дома. Те са харесвани като евтин метод, но залагат вероятност за драматични инциденти особено при децата. Често съдът с горещата вода се слага в скута на детето или пък майката го държи, но детето мръдва - това е непредвидима реакция!, бута съда и водата се излива върху гениталиите и бедрата му. Почти 90% от изгорените по този начин се оперират.

Гениталиите са

шокогенна зона

- изгарянията там

са много тежки

и болезнени,

изискват продължително отсъствие на детето от нормалната му среда. Всяка зима имаме такъв тип изгаряния, особено когато започнат вирусните инфекции. Като превенция е много важно популяризирането на ползването на инхалатори за процедурата.

От съвременния начин на живот произтичат и фрикционни изгаряния, аз ги наричам модерни. Те са причинени от уредите за домашен спорт. Например лента с верижен момент, степери, но най-често пътека.

 

Докато родителят спортува, детето си плъзва ръката по лентата, която се движи с голяма скорост, и се причинява термо-механично изгаряне от бързото триене. Кожата се уврежда както механично, така и топлинно. Този тип инциденти в момента се случват много често и трябва да се внимава.

- Коя област на тялото е най-защитена от изгаряния?

- Сравнително редки са изгарянията на стъпалата. Обикновено са дълбоки, но ограничени, не на цялото ходило.

- Пази ни “нестинарски” ген или просто няма как да ни припари под краката?

- Имали сме и

нестинари с

изгаряния, но рядко

По-често такива изгаряния се получават при хора с вили и дворове с трева, по която хората през лятото ходят боси, но се натъкват на нагрети от слънцето капаци на шахти или напечена пластмаса.

- Ако се случи някакво изгаряне, какво може да се направи като първа помощ?

- Когато изгарянето е голямо и повърхността е широка, шокът е толкова голям, че никой не се сеща нищо да направи. Но начинът, по който да се справя човек в първия момент с всякакъв вид изгаряния – и големи, и малки, трябва да се популяризира. Вече има и 10-15-20-минутни курсове по телемедицина, които всеки може да види и да получи инструкция какво да прави при нужда. Превантивните програми трябва да включват брошури, флаери, задължително с онагледяване. Обучението как да се справяме с различни изгаряния трябва да започне от детска възраст.

Може да е много достъпно и въздействащо знание:

пламък - падаш,

търкаляш се, някой

те покрива с нещо,

за да те загаси

Има такова филмче за деца и те запомнят трайно видяното. При електрически ток първата работа на възрастния е да предпази децата от оголени проводници и да изключи уреда от контакта.

При попарванията първата работа трябва да е охлаждането. Много често инстинктивно се вади лед от хладилник, но това е грешка. И при деца, и при възрастни

изгореното при

попарване място се

охлажда с вода,

докато дойде екипът на Спешна помощ.

- С вода от чешмата ли?

- За температурата текат дискусии, но има консенсус за границите - между 8 и 20-25 градуса. Охлаждането не трябва да трае повече от 10-15, максимум 20 минути, като може да се повтаря отново след почивка от половин час за не повече от 3 часа. Това е нещото, което човек трябва да направи до пристигането на екип на доболничната помощ, който е обучен в зависимост от степента и площта на изгарянето да прави оценка и да действа. Препоръчвам също всяко семейство да си има охлаждащ гел – продават се такива, който да стои в хладилника, и в момента, в който се появи нужда, просто се изважда и се поставя върху засегнатата зона. Изгарянията са различни по площ, но обикновено са ограничени до 5% от площта на тялото.

Изгарянията

над 10%

могат да

застрашат

живота

и трябва да се лекуват в специализирани лечебни заведения и при деца, и при възрастни. Най-чести са малките ограничени изгаряния, които не застрашават живота.

- Изгореното място трябва ли да се превърже до отиването на лекар?

- Раната трябва да се предпази, да се изолира, докато я види специалист, който да прецени какво да е лечението. За целта най-често възприето в цял свят е използването на прозрачното кухненско фолио. Увивате си изгорената ръка, да речем, и тръгвате към лекар.

Когато има дете вкъщи, е добре човек да разполага за всеки случай с българския сребърен сулфадиазин – бял крем без рецепта с леко обезболяващ и антисептичен ефект. Като средство за първа помощ е перфектно.

- Бабите съветват изгореното веднага да се намаже с мазнина, какво мисли медицината за тази първа помощ?

- Всяко поставяне на мазнина или някои слагат белтък е директен контакт с раната. Първо, ще причини инфекция, и второ - боли. А и без това

няма по-жестока

болка от тази при

изгарянето

Това е болка, която човек особено при изгаряния на широка площ трудно преодолява. При децата тази ужасна болка води до посттравматичен стрес, който те превъзмогват много по-трудно и бавно от възрастните. Затова е много важно обезболяването във фазата на острата болка, тоест нищо друго не са прави, преди да се обезболи детето.

- Как?

- С аналгетици, каквито човек има вкъщи, или с нестероидни противовъзпалителни средства, те също успокояват болката на първо време. После нещата се поемат от лекуващия лекар. Дискомфортът може да продължи дълго след изписването от болница и грижите трябва да продължават особено за деца в рискова среда. У нас се подценява много ролята на социалните служби и те не са винаги на ниво, казвам го най-отговорно. От службите по закрила на детето и другите социални структури обикновено са изключително активни в острата фаза, когато детето е хоспитализирано, и след това изчезват. Къса се връзката особено в провинцията.

Когато децата излязат от големия медицински център в столицата и вече имат нужда от поетапно наблюдение на определен период, социалните служби би трябвало да поемат всички ангажименти. Имам много добра колаборация със социалните работници във Враца, много от останалите в провинцията ги е страх да санкционират.

На тези пострадали деца има начин да се помогне, но поради нехайство или умишлено някой път, защото за тези тежки състояние се дава ТЕЛК, семейството може да не прави нищо. Например при нас се забелязва една периодичност, особено за деца от някои групи от населението, на около 2-3 години изведнъж се появява отнякъде майката или бащата и ни връчва един документ, че трябва да им дадем за ТЕЛК.

На детето може

да се помогне! А

те, за да вземат

ТЕЛК, ще го

оставят да ходи

с увреждания

В същата тема са и умишлените изгаряния. Навсякъде по света това явление се наблюдава. Разпознава се по клинични белези. Много често не се мисли в тази посока, а при данни веднага трябва да се извикат социалните, за да реагират. Обикновено ги уведомяваме, когато имаме изгаряния при деца инвалиди. Доказвали са се изгаряния от родител или друг член на семейството към дете, включително и от дете към дете – случайно или умишлено.

Трябва да се анализират механизмите на изгаряне, за да се превантират този тип изгаряния.

В детските клиники на “Пирогов” за първи пък от десетилетия се извършват ремонти и обновяване на интериора. СНИМКА: ДЕСИСЛАВА КУЛЕЛИЕВА
В детските клиники на “Пирогов” за първи пък от десетилетия се извършват ремонти и обновяване на интериора. СНИМКА: ДЕСИСЛАВА КУЛЕЛИЕВА