Д-р Кана Принова, началник на отделение в Клиника по неврология, Военномедицинска академия

Тя отговаря на въпроса на Петя Владимирова (30 г.)

В съвременния живот световъртежът се среща твърде често - 5-10% от пациентите при общопрактикуващите лекари са с подобни оплаквания.

Световъртежът представлява илюзорно чувство за движение на тялото или околните предмети, а замаяността е нарушена ориентация в пространството при съхранено съзнание.

Много по-често пациентите се оплакват от замаяност.

В този случай по-вероятно е да става въпрос за извънвестибуларно нарушение. Най-често това са заболявания на централната нервна система, соматични и някои психични заболявания. Ортостатичната хипотония (ниско кръвно налягане) е честа причина за замаяност, както най-вероятно е в случая.

Замаяност настъпва при внезапно изправяне от продължително легнало или седнало положение при пациенти, които са на лечение с антихипертензивни медикаменти (препарати за корекция на високото кръвно налягане), антидепресанти, успокояващи и др.

При по-възрастни болни сърдечните заболявания (миокарден инфаркт, аритмии, клапни заболявания) могат да доведат до различни по продължителност периоди на замаяност, хипогликемията при пациенти със захарен диабет на лечение с инсулин също. Честа причина за замаяност са психичните заболявания - паническо разстройство, тревожност, депресии.

Световъртежът е драматично изживяване за пациента и почти винаги е съпроводен с тревожност и бурни вегетативни реакции - гадене, повръщане, изпотяване, пребледняване. Наличието на чист световъртеж или чувство на потъване насочва вниманието към нарушение на вестибуларната система в нейната периферна или централна част. Световъртежът в повечето случаи е симптом с доброкачествено протичане и сравнително благоприятна прогноза. При малка част от болните той е израз на сериозни заболявания, което налага неговото ранно уточняване и лечение.

Световъртежът може да бъде:

- Периферен - наблюдава се при нарушения в периферните отдели на вестибуларния апарат във вътрешното ухо или вестибуларния нерв (доброкачествен позиционен световъртеж, мениерова болест, остра периферна вестибулопатияи др.).

- Централен (като замайване) - наблюдава се при засягане на нервните структури над това ниво (мозъчносъдова болест, тумори, множествена склероза, мигрена, епилепсия,травми). Пристъпите може да се появят епизодично или да хронифицират. Световъртежът от централен произход рядко възниква изолирано, често се наблюдават съпътстващи симптоми като мускулна слабост, двойно виждане, нарушения на говора, гълтането и др.

Честа причина за появата на световъртеж или замаяност са патологичните изменения в шийния отдел на гръбначния стълб - дискови хернии при млади хора и дегенеративни промени на прешлените и междупрешлени дискове (спондилартроза и остеохондроза) при по-възрастните. Тези промени в шийния сегмент водят до нарушение в кръвоснабдяването на вътрешното ухо или мозъчния ствол чрез хронично дразнене на нервните сплетения около артерния вертебралис.

Появата на световъртеж или замаяност налага посещение при личния лекар и консултации с невролог и отоневролог.