Ден преди да навърши 70 години, най-трудното за д-р Людмила Емилова е да класира любимите си предмети. Не е от хората, които трупат вещи, а от другите, които ценят преживяванията. Премиерата на новия филм на режисьора Стилиян Иванов „Благодаря, д-р Емилова" е символичен подарък от името на над 40 хиляди пациенти. Премиерата е точно на юбилейната дата 1 септември. Това е денят, в който вазите никога не стигат за букетите от приятели и пациенти. Въпреки че много обича цветята, в поканите за премиерата д-р Емилова моли гостите си да ги заменят с дарение за фонд за лечението на болни от анорексия - една от многото диагнози, които лекува в медицинския си център.

Морето
„Не си представям живота без морето. Израснала съм буквално на брега на Северното Черноморие, а връзката ми с него никога не е прекъсвала. Най-дългият период, в който съм била далече, е 180 дни. Беше по време на една специализация по вътрешни болести в София. Още преди да мине месец, си отидох през почивните дни до Варна, защото ми липсваше ужасно. Последните метри направо тичах към морето - разказва лекарката с 3 специалности. - Животът ми се нареди така, че и досега работя буквално на плажа на Свети Константин и Елена, където отраснах. През онези години курортът се наричаше Дружба и в него имаше и санаториум за костно-ставна туберкулоза - там работеха родителите ми. Шумът на вълните за мен е толкова естествен, колкото и ритъма на сърцето ми."

Седемте рилски езера
Любовта към морето не пречи на лекарката да е влюбена и в планината. Открила още като студентка, че по един различен начин я привлича и величието на върховете. Записала се почти случайно в туристическото дружество „Академик - Варна" и заедно с 9 момчета и едно момиче били първите студенти, направили тежкия преход от нос Емине до връх Ком. Най-силно й въздействат места като Седемте рилски езера - мощен енергиен център, който не пропуска да посети по време на събирането на Бялото братство всеки август. Преживяването я пречиства и й влива енергия за цялата година до следващата паневритмия в Рила. Билото на Пирин пък я омагьосва със суровата си красота. За изненада на много хора и в момента д-р Емилова може да се включи в състезание по ориентиране - занимание, което не е упражнявала от студентските си години, или в изпълнението на която и да е туристическа песен. Като младо семейство Людмила и съпругът й Димитър редовно правели туристически походи. Щом дъщерята и синът им проходели по-уверено, повеждали ги и тях по планинските пътеки. В завидната физическа форма на лекарката се убеждават пациентите й, които през лятото води на Боровец.

Плодовете
Те са много специална категория сред любимите неща на диетоложката. В дома й се случва да няма хляб, но да няма плодове? Никога! Така е вече 21 години, откакто животът я среща с Лидия Ковачева - учителката на най-известните български медици, които лекуват чрез глад и здравословно хранене, движение и духовно равновесие. За д-р Емилова от плодовете първа сред равни е черницата. Смята я за хранително чудо, преливащо от полезни вещества. Заради нея е готова да пренебрегне дори черешите. Плодовете ми спасиха живота след години на погрешно хранене и дадох обет да използвам това знание, изпитано първо върху самата мен, за да помагам на болни хора, обяснява лекарката. Понеже е израснала в общежитието към санаториума, в което родителите й работели, а в стола гледали на плодовете и зеленчуците само като на компот и туршия, чак до пълнолетието си лекарката не била влизала в плод-зеленчук. Дотогава възползването от лятното плодородие се изчерпвало с една голяма диня, която бащата купувал в разгара на сезона. Затова пък семейството сега има голяма собствена градина с овошки и зеленчуци. Най-хубавите екземпляри се пазят за 6-годишните близначки Людмила и Весела - внучки на д-р Емилова.

Книгите
Любопитството към живота и търсенето на нови възможности в медицината е основата на тази любов. В годините, в които всеки ден пътува до университета или клиниката, д-р Емилова винаги носи книга. Когато започва да проправя свой път в лечението и да налага като основни средства лечебното гладуване чрез диета на плодове и чай, купува и превежда трудовете на най-популярните и доказани лекари, които поставят в основата на терапията начина на хранене. Сред тях особено място заемат „Целебният глад" на Лидия Ковачева, „Антирак" на Давид Серван-Шрайбер, трудовете на Джоел Фърман, наблюденията на Пол Брег. И в момента към клиника „Д-р Емилова" пътува поръчана по интернет медицинска литература.

Операта
„Травиата", „Аида", „Тоска" на сцената на Варненската опера са първият контакт на д-р Емилова с изкуството. Ако тази среща не се случи още в детството, е трудно да „откриеш" сцената и да почувстваш магнетичното й привличане, смята лекарката. В годините на соца, когато общественият транспорт не се съобразява с „работното време" на театрите, а семейната кола е лукс, Люси, братята й и родителите й се прибират пеш от Варна до Дружба. Десет километра. Сред най-специалните подаръци, които си прави и днес лекарката, е да отиде на опера.

Рапанът
И да не е в началото на изречението, е Рапанът. Това лято навършва 51 г., но се няма предвид възрастта на черупката. А времето, през което продължава да е тайният символ на любовта между Людмила и Димитър. Мушнал охлювчето в ръката й, когато се запознали, а бъдещата докторка вероятно е чувствала, че тази среща не е случайна, и го запазила. Пред близки и приятели Емилова понякога се обръща към съпруга си с Мечо. Казва, че той е нейната най-голяма опора и подкрепа от първите дни на любовта през трудните години на отстояването на метода й на лечение до поредната битка с бюрокрацията и тесногръдието и днес.

Захарницата на баба Елена
Ръчно изрисувана стъклена захарница от 1900 г. се предава от поколение на поколение в рода на д-р Емилова. Съдът има и красив сребърен капак, но истинската му стойност е емоционалната. Красивата вещ е служила на бабата по майчина линия Елена. Тя била много учена за времето си жена, имала и дарба на художник. Половин гъркиня е, говорела езика перфектно, но не посветила внуците си в него. Възрастните го ползвали като шифър - само когато трябвало да си кажат нещо тайно от децата. Скъп спомен от бащата на докторката - Емил, е енциклопедията на братя Данчови от 1936 г. , почти разпаднала се на листове от препрочитане.