Мултикултурният подход към храната ликвидира един от най-българските доскоро изрази. Как да наречеш нещо "фасулска работа", като и в магазина, и в заведенията ти предлагат толково много видове боб. Някои дори не си ги чувал. Азуки е такова нещо. Понеже идва от Изтока, името му варира, но всички форми гравитират около основното фонетично звучене. Отличава се с наситен червен цвят, дребни бобчета и бяла чертичка от едната страна.

Известен е най-вече сред гурме готвачите и вторачените в полезните храни. В Европа започва да шества едва през последното десетилетие, но пък ресторанти с "Мишлен" звезди му дават мощно начално ускорение. В прагматично кулинарен план бобът азуки има две решаващи предимства - увира рекордно бързо, а заради специфичния си мек вкус и много дребни зрънца е еднакво подходящ за солени ястия и за сладкиши.

Дори привържениците на модерния тип кухня, която залага на бавното готвене, нямат причина да го държат на котлона повече от час. А в тенджера под налягане е готов за 5 минути. Максимум 10, ако е "отлежал", от неколкогодишна реколта. Скоростното омекване се дължи на много фината люспа и два пъти по-малките от обичайните за българските представи размери.

Заради вкусовите си качества често е наричан кралски боб. Отива му и по формална причина - уникалния червен цвят, запазен знак за власт и почитание.
Япония - държавата, която оправдано го смята за традиционния си фасул, гледа на него като на продукт за сладкиши. Основно намачкан на паста на десерти и съставка в сладоледи. Продава се и смлян на брашно. Азуки влиза успешно във всички видове студени салати, а пюрето от него се използва като съставка за шейвайс - сладолед, приготвен чрез остъргване на ледено блокче, много популярен напоследък на Хаваите.

Европа постига йезуитско примирие с очакванията на публиката, като го
пуска в тенджерата за яхния или го пъха като плънка в зеленчуци - чушки, тиквички, глави лук. Но готвачите в ресторантите опипват пазара и за изцяло сладки вариации в класически за континента десерти. В тях обикновено изпълняват ролята на кремове и пълнежи. А червеният цвят на пастата улеснява и естетическите търсения да "заситят" окото с атрактивна порция. Като по-достъпни посланици на новите тенденции в гастрономическите търсения кулинарните блогове се надпреварват да предлагат рецепти. Включително за фрапета, бонбони, гофрети, палачинки, торти, сосове за месо.

Специалистите по хранене твърдят, че модата е последният им аргумент да се интересуват от азуки. Вниманието им е привлечено от данните, че той е
възможно най-лесносмилаемият вид фасул. Затова и го препоръчват като алтернатива на образуващите повече газове бобчета, които се избягват при проблеми със стомаха. Или по обясними, чисто социални причини. Но се радва на вниманието и на всички, които избягват глутена. Както и на заплашените от напълняване. Калориите му са по-малко, отколкото в традиционните за нашия континент сортове.

Друга червена точка азуки взема благодарение на малкото съдържание на мазнините в комбинация с щедро количество белтъчини. Купичка бобчета съдържа само около 100 калории и 1 г мазнини (при това ненаситени), нула холестерол и натрий. Протеините в малка купичка сладък боб пък са 7 г, докато в същото количество прясно мляко - едва 4. Азуки е идеална алтернатива на белтъчните храни с високо съдържание на наситени мазнини, които увеличават риска от артериални заболявания. Тези характеристики го определят като подходящ за хора с рисков холестерол и оказват подкрепа за сърдечното здраве. Предимство на дребните бобчета с бяла чертичка е и че по полезни фибри не падат по-долу от останалите видове фасул. Тайната е във фината структура на влакнините - хем ги има и упражняват ролята си на метла за мазнините и токсините в храносмилателната система, хем са по-деликатни и не провокират неприятни усещания.

Заедно с лещата и нахута азуки е задължителен елемент на макробиотичното хранене. Източник е на магнезий, калий , желязо, цинк, мед, манган. Както и витамините В1, В3, ниацин, фолиева киселина. Всички те са жизненоважни за имунната система и притока на енергия през деня. Специалистите по хранене изтъкват като особено достойнство, че порция азуки осигурява 25% от препоръчителния дневен прием на желязо.
Традиционната китайска медицина го ползва като подкрепа на работата на бъбреците,
пикочния мехур и репродуктивните функции. Застъпен е активно и в аюрведическите рецепти.

Бобът азуки е в препоръчителния списък на диетата по теорията за ин и ян, позната на Запада като макробиотичен режим, обяснява специализираното издание "Ливстронг". Макробиотичният режим заимства от принципите на ин и ян и повелява 40% от консумираната храна да са пресни сезонни зеленчуци, от които поне една трета в сурово състояние, 30% пълнозърнести храни, 10% бобови и останалите 20% - морски храни и сезонни плодове, най-вече горски (боровинки, малини, къпини, ягоди и други).

Проучвания на американски учени са показали как червените бобчета да
станат още по-полезни - в комбинация с малини. Наричат закономерността синергия. Изразява се в това, че приети в едно хранене, полезните вещества от двата продукта се изявяват като по-силни, отколкото поотделно. Сравненията са правени и с други горски плодове, но малината катализирала най-ефективно ползите.