Bсеки четвърти българин е с високо кръвно, сочат данни на Българската лига по хипертония. Много от тези хора обаче могат да подобрят артериалното си налягане с промяна в начина си на живот и хранене. Проучвания дават солидни доказателства, че това, което слагаме на масата, влияе върху нивото на кръвното.

Усилията си заслужават, понеже високото кръвно е риск за сърдечносъдови и бъбречни заболявания, включително инсулти, коронарна болест, нарушения в сърдечната и бъбречната дейност, казва доц. Веселка Дулева, началник на отдел "Храни и хранене" в Националния център по обществено здраве и анализи. То е на първо място от рисковите фактори като причина за смърт в световен мащаб, пише "24 часа".

За връзката между някои храни и кръвното има безспорни доказателства. Добре влияе приемът на плодове и зеленчуци, риба и рибни масла, слънчогледово, царевично, соево масло, храни с повече калий, пояснява доц. Дулева. Консумацията на алкохол трябва да е умерена.

Не е установено дали витамин Е влияе върху риска от сърдечносъдови заболявания. Съществуват обаче убедителни научни доказателства, че миристиновата мастна киселина (в млечни продукти с висока масленост), палмитиновата (меса, колбаси, палмово, кокосово масло), трансмастните киселини (маргарини, хидрогенирани растителни масла), високият прием на натрий, затлъстяването и прекаляването с чашката повишават риска от сърдечносъдови заболявания. Това означава да избягваме мазното сирене и полуфабрикати, които често съдържат именно от рисковите мазнини.

От друга страна, има научни доказателства, че меню, богато на ядки, зелени листни зеленчуци, соево или ленено масло, които съдържат полиненаситена алфа-линоленова мастна киселина, вероятно влияе добре върху кръвното. Подобен положителен ефект се предполага, че имат продукти като маслини, зехтин, пълнозърнести храни, несолени ядки. Те намаляват риска за сърдечносъдови заболявания. Храни, богати на холестерол (животински мазнини), и нефилтрирано кафе повишават риска за хипертония.

Съществуват доказателства от над 50 проучвания, че

при увеличаване на солта се вдига кръвното налягане. И обратно - намалим ли използването й, рискът за хипертония пада с 20%. Ефектът върху кръвното от намалената консумация на сол е по-голям при хората на средна възраст и възрастни, при хипертоници, диабетици, лица с хронични бъбречни заболявания. Промените в приема на сол влияят различно на всеки човек. Има обаче хипотеза, че хората, които са по-чувствителни към солта (и към натрия), са по-предразположени и към бъбречни проблеми или заболявания. Генетичните и диетичните фактори също влияят върху отговора на организма при намален натриев прием.

В България средната консумация на сол е 10-15 г на ден, или 2-3 чаени лъжички. Това е твърде много. В "Препоръки за здравословно хранене на населението в България" пише, че оптималният дневен прием на натрий е 5 г сол (около 1 чаена лъжичка). Препоръката за горна граница на дневен прием на натрий в САЩ е 5,7 г сол на ден. За умерено там се смята, ако ядем 3,8 г.

Дори да внимаваме вкъщи, може неусетно да прекалим със солта, ако ядем повече готови храни. Над 75% от консумираната сол идва от индустриално преработените храни, затова в световен мащаб мислят как да се намали солта при производството им.

Данни от проучвания дават доказателства, че високият прием на калий с храната намалява артериалното налягане. Това важи както за хипертониците, така и за хипотониците. По-добре е калият да се приема с храната, а не с хранителни добавки, съветва доц. Дулева. Най-добре е да хапваме плодове и зеленчуци, които са богати на калий като боб, сушени кайсии и смокини, спанак, леща, картофи и банани. Могат да се препоръчат още зелен боб, бадеми, ряпа, тиква, мед, моркови, домати, зеле, кайсии и праскови.

Този минерал обаче не се препоръчва при хора с нарушена обмяна на калий, свързана с прием на медикаменти, диабет, бъбречни заболявания или тежки сърдечни нарушения. При тях има риск от поява на аритмии. Умерена консумация на алкохол не вреди при хипертония. В подкрепа на това твърдение съществуват доказателства от извършени проучвания. Под умерена консумация се разбира до две напитки дневно при мъже и до една при жени и лица с ниско тегло. Една алкохолна напитка е равна на една бира (330-500 мл), чаша вино (150 мл) или 50 мл концентрат.

Вегетарианските режими също могат да помогнат срещу високо кръвно. Хората, които не ядат животински продукти, имат подчертано по-ниски нива, отколкото останалите. Обикновено отделят повече време за физическа активност, а и по принцип са по-слаби.

Може ли да се намали кръвното с диета?

Има редица проучвания в тази насока. В едноот тях доброволците са подложени на диетата "Даш" за овладяване на хипертонията. Менюто в нея е богато на плодове и зеленчуци, нискомаслени млечни продукти, пълнозърнести храни, пиле, риба, ядки. Мазнините са малко, ограничения има за червени меса, сладкиши и напитки със захар.

Това прави диетата богата на калий, магнезий, калций, влакнини, с умерени белтъчини. Всички участници осезаемо намалили систоличното си налягане (горна граница) средно с 5,5 mm Hg и диастоличното (долна граница) с 3 mm Hg в сравнение с други, които хапвали обичайното за средния американец меню.

Втора група консумирала само повече плодове и зеленчуци, но също постигнала намаляване на кръвното, макар и в по-ниска степен. Ефектът от диетите е наблюдаван още след първите две седмици.

Учените заключават, че те могат да бъдат препоръчвани масово. Има обаче и изключения. Тези хранителни режими не са подходящи за хора с хронични бъбречни заболявания поради високото им съдържание на калий, фосфор и белтък.